Бюджет на ЕС
Бюджетът на Европейския съюз се определя в основаващите договори на съюза: Договор от Лисабон (или Договор за функционирането на Европейския съюз) и Договор от Маастрихт (или Договор за създаването на ЕС). Институциите на ЕС администрират прилагането на законодателството от страните членки и за целта разполагат с бюджет, който за 2012 г. е 147,2 милиарда евро, което е 1,12% от съвкупния БВП на всички страни-членки.[1] Бюджетът за всяка отделна година е част от дългосрочен план на разходите, наричан „финансова рамка“. Рамката е седемгодишна, като сегашната обхваща периода 2007 – 2013 г. Тя позволява на ЕС да планира ефективно програмите за разходи за няколко години напред. Годишният бюджет се определя в контекста на седемгодишните финансови рамки от Съвета на Европейския съюз, т.е. от представителите на държавите членки, и от пряко избрания Европейски парламент. Европейската комисия внася предложението за бюджета в парламента и също така отговаря за неговото изпълнение. Една много съществена част от бюджета, и по-специално селскостопанските разходи и разходите за сближаване, се изпълнява съвместно с държавите членки. В зависимост от разходните схеми националните администрации могат да отговарят за съставянето на разходни стратегии, за избора на бенефициенти и проекти и за извършване на плащания.
Приходи и разходи
[редактиране | редактиране на кода]Приходите в бюджета идват основно от три източника: митата върху стоките, внесени от страни извън ЕС (правителствата си запазват 25% за покриване на разходите от събирането им); отчисления от данъка добавена стойност, който е хармонизиран за всички страни и вноски на всяка страна-членка, които са процент от брутния национален доход на страната БНД (на английски: Gross national income, GNP). Този процент може да е най-много 1,23%.[2] Съотношението на отделните източници за 2010 г. е: 14 милиарда евро от ДДС и 92,7 милиарда евро от вноски от страните. Други източници на приходи са данъците, събрани от служителите в европейските институции; глоби, наложени за нарушаване на законодателството по конкуренцията; вноски по някои от програмите на държави извън съюза.
Някои страни-членки са си извоювали отстъпки (компенсации) при внасянето на дължимите суми в бюджета. Най-известният случай е на Обединеното кралство, на което се възстановяват 66% от разликата между вноската му и това, което получава обратно от бюджета (на стойност около 4 млрд. евро през 2010 г.). Други страни с отстъпки са Нидерландия, Швеция, Германия и Австрия.[2]
Общо разходи = 106,575.5 милирада евро
Разходите в бюджета на ЕС за периода 2007 – 2013 г. се разпределят в няколко основни области:
- реализиране на европейската икономическа интеграция („единния пазар“) с по-широка цел за устойчиво развитие чрез мобилизиране на икономически, социални и екологични политики;
- укрепване на концепцията за европейско гражданство чрез създаване на зона на свобода, справедливост, сигурност и достъп до основни публични стоки и услуги;
- утвърждаване на ролята на Европа на световната сцена чрез начина, по който тя поема регионални отговорности, насърчава устойчивото развитие и допринася за сигурността.[2]
Най-много средства отиват за създаване на растеж и работни места и за намаляване на различията между регионите, където основен инструмент са европейските структурни фондове. Друг голям дял от бюджета е предназначен за селско стопанство, развитие на селските райони, рибарство и опазване на околната среда. Друга част от средствата се използват за борба срещу тероризма, организираната престъпност и незаконната имиграция.
Сметна палата на ЕС
[редактиране | редактиране на кода]
Европейската сметна палата контролира отчетите и изпълнението на бюджета на Европейския съюз. Нейната задача е да извършва независим одит на набирането и разходването на финансовите средства на Европейския съюз и да дава оценка за начина, по който европейските институции изпълняват бюджета. Палатата следи за правилното документиране, законното и правомерно извършване на финансовите операции, с цел гарантиране на икономичност, ефективност и ефикасност на управлението.
Нетен принос на страните членки
[редактиране | редактиране на кода]Това дали една страна е нетен вносител или получател на средства от европейския бюджет варира с времето. Съществуват различни начини за изчисления, например в зависимост дали се включват административните разходи или не. Освен това могат да се използват абсолютни числа (според които например най-голям вносител е Германия), пропорцията спрямо БВП на страната (в такъв случай най-голям вносител е Дания) или сумата на човек от населението (отново начело е Дания). Различните страни използват различни методи, за да представят страната си в най-изгодна светлина.
| Код на страната | Страна членка | на човек (евро) |
процент от БВП |
абсолютна сума (милиони евро) |
|---|---|---|---|---|
| AT | Австрия | −59.7 | −0.18 | −499 |
| BE | Белгия | 90.0 | 0.29 | 968 |
| BG | България | 77.4 | 1.76 | 589 |
| CY | Кипър | −34.0 | −0.18 | −27 |
| CZ | Чехия | 150.4 | 1.11 | 1,575 |
| DE | Германия | −107.3 | −0.37 | −8,797 |
| DK | Дания | −211.0 | −0.53 | −1,163 |
| EE | Естония | 416.2 | 4.02 | 558 |
| ES | Испания | 9.7 | 0.04 | 444 |
| FI | Финландия | −113.8 | −0.36 | −606 |
| FR | Франция | −100.4 | −0.34 | −6,461 |
| GR | Гърция | 267.2 | 1.30 | 3,009 |
| HU | Унгария | 265.1 | 2.68 | 2,660 |
| IE | Ирландия | −35.0 | −0.09 | −156 |
| IT | Италия | −100.7 | −0.41 | −6,046 |
| LT | Литва | 438.2 | 5.33 | 1,468 |
| LU | Люксембург | 2364.5 | 3.05 | 1,167 |
| LV | Латвия | 218.8 | 2.62 | 495 |
| MT | Малта | 17.4 | 0.13 | 7 |
| NL | Нидерландия | −90.2 | −0.26 | −1,488 |
| PL | Полша | 160.5 | 1.66 | 6,119 |
| PT | Португалия | 196.4 | 1.25 | 2,087 |
| RO | Румъния | 74.8 | 1.24 | 1,609 |
| SE | Швеция | −43.6 | −0.13 | −404 |
| SI | Словения | 92.8 | 0.55 | 189 |
| SK | Словакия | 88.8 | 0.78 | 481 |
| UK | Обединено кралство | −62.7 | −0.24 | −3,865 |
В таблицата е показан приносът на страните според изчисления на Deutsche Bank (нетните вносители са отбелязани в червено):[3]
Като пропорция от БВП, нетните вносители плащат от 0.09 процента от БВП (Ирландия) до 0.53 процента (Дания), а нетните получатели получават от 0.04 процента от БВП (Испания) до 5.33 процента (Литва).
Четирите най-големи получатели в абсолютни числа са: Полша, Гърция, Португалия, Румъния.
Четирите най-големи получатели на глава от населението са: Люксембург, Литва, Естония, Гърция Четирите най-големи получатели като пропорция от БВП са: Литва, Естония, Люксембург, Унгария.
Четирите най-големи вносители в абсолютни числа са: Германия, Франция, Италия, Обединеното кралство Четирите най-големи вносители на глава от населението са: Дания, Финландия, Германия, Италия.
Четирите най-големи вносители като пропорция от БВП са: Дания, Италия, Германия, Финландия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Budget 2012 in fugures // Посетен на 2 март 2012.
- ↑ а б в The budget explained // Посетен на 3 март 2012.
- ↑ а б Данни от различни гледни точки (абсолютни, на глава от населението, като пропорция от БВП)
Nicolaus Heinen. EU net contributor or net recipient: Just a matter of your standpoint? (pdf) // Deutsche Bank Research, 11 май 2011. Архивиран от оригинала на 2012-04-06. Посетен на 15 декември 2011.
Обяснения без таблици: Nicolaus Heinen. EU net contributor or net recipient: Just a matter of your standpoint? (pdf) // Deutsche Bank Research, 18 май 2011. Архивиран от оригинала на 2012-04-25. Посетен на 15 декември 2011.