Мале
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мале.
| Мале މާލެ | |
| — град — | |
 | |
  Мале | |
| Страна |  Малдиви |
|---|---|
| Площ | 8,3 km² |
| Надм. височина | 2,4 m |
| Население | 153 904 души (2014) 18 543 души/km² |
| Телефонен код | 331, 332, 333, 334 |
| Часова зона | UTC+5 |
| Мале в Общомедия | |
Мале (на дивехи: މާލެ) е столицата на Малдивските острови. Разположен е в северния край на атола Каафу. Традиционно това е кралският остров, където е дворецът и откъдето старата малдивска кралска династия е управлявала страната. С население от 153 904 души (2014 г.)[1] и площ от 8,3 km2, това е един от най-гъсто населените градове на света.[2][3]
Цялата островна група на Малдивите е кръстена на столицата. Думата „Малдиви“ буквално се превежда като „островите на Мале“.[4] В миналото е бил опасан от крепостни стени.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите заселници на Малдивските острови са дравидите, които пристигат от съседните брегове на Индийския субконтинент и Цейлон. Изследванията на малдивските лингвистични и културни традиции сочат към силно дравидско влияние върху малдивското общество, концентрирано в Мале още от древността.
Първоначалните заселници на архипелага нямат крале, а живеят в прости съобщества, ръководени от местни вождове. Един ден в Мале пристига принц от Индия, наречен Коймала, на борда на голям кораб. Местното население го забелязва и го приветства. Те му позволяват да се засели сред тях, като с времето приемат управлението му.
Когато Ибн Батута пристига в Мале през 1343 г., той прави подробно описание на града, както и на околните острови. Той споменава, че кралицата има резиденция в Мале. Споменава и наличието на няколко джамии, построени от дърво.[5]
През 17. век Мале е укрепен от султан Мухамад Имадудин, който построява стени на северната, източната и западната страни на острова. Създадено е вътрешно пристанище за риболовни кораби и външно пристанище за по-големи кораби между островите Вилингили и Хулхуле.[5]
Към 1888 г. населението на града е 2148 души, но бързото му нарастване скоро води до търсенето на място за живеене. В периода 1925 – 1927 г. старите укрепления и разнебитените стени са съборени при управлението на Мухамад Шамсудин III и са възстановени, но в по-малък мащаб. Пътищата също са разширени и изправени. Старите големи гробища са премахнати, за да се отвори повече място за жилища.
Кралският дворец е разрушен, когато градът е премоделиран от президента Ибрахим Насир след премахването на монархията през 1968 г. От това време са запазени само сградата на Националния музей, резиденцията на султана и Петъчната джамия.
Към 1967 г. населението на града е вече 11 453 души, а към 1977 г. – 29 522 души. За да се вмести постоянно нарастващото население на града, през 1986 г. плитката лагуна около Мале започва да се усвоява.[5]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът в Мале е тропичен мусонен. Сухият сезон е от февруари до март, а през останалото време условията са влажни. Температурите са високи и постоянни през годината, като средногодишната температура е 28,2 °C. Количеството на средногодишните валежи възлиза на 1900 mm.
 Климатични данни за Мале 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 32,8 | 32,6 | 33,2 | 35,0 | 34,2 | 33,2 | 32,5 | 32,8 | 32,4 | 32,5 | 32,6 | 32,6 | 35,0 |
| Средни максимални температури (°C) | 30,3 | 30,7 | 31,4 | 31,6 | 31,2 | 30,6 | 30,5 | 30,4 | 30,2 | 30,2 | 30,1 | 30,1 | 30,6 |
| Средни температури (°C) | 28,0 | 28,3 | 28,9 | 29,2 | 28,8 | 28,3 | 28,2 | 28,0 | 27,8 | 27,8 | 27,7 | 27,8 | 28,2 |
| Средни минимални температури (°C) | 25,7 | 25,9 | 26,4 | 26,8 | 26,3 | 26,0 | 25,8 | 25,5 | 25,3 | 25,4 | 25,2 | 25,4 | 25,8 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | 20,6 | 22,6 | 22,4 | 21,8 | 20,6 | 22,1 | 22,5 | 21,0 | 20,5 | 22,5 | 19,2 | 22,0 | 19,2 |
| Средни месечни валежи (mm) | 114,2 | 38,1 | 73,9 | 122,5 | 218,9 | 167,3 | 149,9 | 175,5 | 199,0 | 194,2 | 231,1 | 216,8 | 1901 |
| Средно количество слънчеви часове | 248.4 | 257.8 | 279.6 | 246.8 | 223.2 | 202.3 | 226.6 | 211.5 | 200.4 | 234.8 | 226.1 | 220.7 | 2778 |
| Източник: World Meteorological Organization,[6] NOAA,[7] Meteo Climat[8] | |||||||||||||
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Най-развитият отрасъл в Мале и в Малдивите като цяло е туризмът. На него приспадат 28% от БВП на страната. Над 90% от данъкосъбирането на правителството идва от мита и туристически такси. Съответно Мале има много туристически атракции, а около него са разположени множество курорти. Главното пристанище на страната се намира в Мале. Градът е център на икономическата дейност. Централата на малдивските авиолинии Maldivian и FlyMe се намират в Мале.
Мале е свързан със съседния остров Хулхуле чрез автомобилен мост, отворен през октомври 2018 г. Хулхуле разполага с международно летище, обслужващо Мале. Преди отварянето на моста, транспортът между летището и Мале се е осъществявал с ферибот.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Пристанището на Мале, 1984 г. -
Изглед от централната част на града -
Въздушна снимка на града -
Международно летище Велана
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Male // Encyclopædia Britannica, 4 септември 2018. Посетен на 11 юни 2020.
- ↑ Malé: Politics, Corruption and Human Rights // Архивиран от оригинала на 2018-02-01. Посетен на 1 февруари 2018.
- ↑ Population explosion; a major environmental issue in Male’ // Архивиран от оригинала на 2012-03-03. Посетен на 23 май 2015.
- ↑ Caldwell, Comparative Dravidian Grammar, p. 27 – 28
- ↑ а б в Fura Malé
- ↑ World Weather Information Service – Malé // WMO. Посетен на 17 март 2016.
- ↑ Malé Climate 1961 – 90 // NOAA. Посетен на 17 март 2016.
- ↑ Station Malé // Meteo Climat. Посетен на 19 октомври 2016. (на френски)