Махаяна
| Част от серията статии за |
| Будизъм |
|---|
 |
| Основни фигури |
| Будизъм по страна и регион |
| Школи |
| Текстове и основни понятия |
|
Портал Будизъм История на Будизма |
Махаяна (санскрит: महायान, „голяма колесница“ или широк път) е вторият голям дял или колесница (яна) в будизма. Появява се през 1 в. пр.н.е. и се определя като „Голяма колесница“, защото благодарение на своята многообразност разкрива път към освобождение от страдание не само на себе си, но и на другите. Тук се работи с мотивацията да се освободят всички същества. Тази нагласа е въплътена в идеала на Махаяна бодхисатвата, чието отличително качество е съчувствието Каруна.
Както във всички будистки традиции Буда и тук е названието на историческо лице, но в Махаяна школите терминът означава също и просветленото състояние на ума. Известна е още и като Бодхисатваяна и географски съответства на северния клон на будизма, разпространен в Китай, Тибет, Бутан, Непал, Тайван, Индия, Япония, Монголия, Корея, Виетнам, както и във влизащите в състава на Русия републики Калмикия, Бурятия и Тува. Основните аспекти, отличаващи Махаяна, са:
- Постигат се и двата аспекта на липсата на трайна същност – липсата на трайна същност на „Аза“, липсата на трайна същност на явленията.
- Развива се Просветлено Отношение (Бодхичита) и се практикуват шестте или десетте парамити или освобождаващи действия.
- Отхвърлят се и двата вида затъмнения (воали) на ума: смущаващите чувства и неправилните възгледи, наричани понякога закостенели идеи.
- Постига се „Нирвана отвъд Пребиваването“ – отвъд двете крайности на самсара и „Нирвана на Архатите“ или „Нирвана на покоя“, която от своя страна се смята за крайна цел в Хинаяна.
Типичен представител на Махаяна е известната със своето японско име школа Дзен. Ваджраяна, наречена още Мантраяна, основна за Тибетския Будизъм от гледна точка на мотивацията и възгледа за пустотата на явленията също е част от Махаяна, макар да се отличава в методите си.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Зегерс, Манфред. Термины Буддизма. Санкт Петербург, Алмазный Путь, 2006. ISBN 5-88882-018-0. с. 172. (на руски) Архив на оригинала от 2010-08-14 в Wayback Machine.