Направо към съдържанието

Епископ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Епископът (от гръцки – επίσκοπος, буквално „надзорник“) е висше християнско духовно лице.[1]

Епископският сан е най-висшият от трите в църковната йерархия. Епископът осъществява основното духовно и административно ръководство на своята епархия, която се състои от енории (от няколко до десетки). В традицията на християнството епископите се възприемат като преки наследници на апостолите, т.е. те са наследили по приемственост духовната си власт от тях.

Епископът е висш духовен водач в рамките на своя диоцез. Той няма право пряко да се меси в делата на другите епархии. Дори няма право да пребивава на територията на друга епархия без изричното съгласие на нейния титуляр.

Първите епископи са ръкополагани от апостолите като техни наместници. В исторически план отговорностите, правата и ролята на епископа остава почти непроменени. Претърпяват промяна по-скоро правилата за избор и ръкополагане на епископ, въведени са и някои ограничения – в първите векове на християнството например са съществували т.нар. „хорепископи“, или „селски епископи“. С течение на времето при централизацията на църковната власт, те престават да съществуват. В Източноправославната и Римокатолическата църква е възприета практиката, наследена още от средните векове, епископът да бъде излъчван от средите на „черното духовенство“, т.е. трябва да бъде монах. В поместните църкви са възприети и други допълнителни условия, в Българската православна църква (БПЦ) например едно от тях е кандидатът да има висше богословско образование.

Нов епископ се избира от събрание на вече действащи епископи с вишегласие. В БПЦ епископът се избира от Св. Синод. След избора си, епископът бива ръкополаган от поне трима (в изключителни случаи – от двама) други епископи.

Титлите „папа“, „патриарх“, „митрополит“, „архиепископ“ са именно титли, и техните носители са именно епископи. Така епископът на Рим по дефиниция е „папа“, Софийският епископ (митрополит) е и български патриарх. В БПЦ, както и в повечето поместни православни църкви, епископите с реална епархия са митрополитите. Останалите обикновено носят името на древна, несъществуваща вече епархия – Велички, Крупнишки, Левкийски, и т.н. епископ. Съществува длъжността „викариен епископ“, който е ресорен помощник на митрополита при осъществяването на властта му. В Римокатолическата църква обикновено носят титлата „монсеньор“, което е по-скоро почетно обръщение и носителят му не е непременно да бъде епископ. Тук трябва да се направи уточнението, че кардиналите не са непременно епископи – те могат да бъдат също дякони и презвитери. В повечето протестантски църкви епископският сан е съхранен, но в някои от тях, например при т. нар. „презвитерианци“, е отпаднал. В някои религиозни общности, като „Светиите от последните дни“ (мормони) се използва в твърде различно от общото си значение.

С епископа се свързват и понятията „катедра“, „катедрала“ („катедрален храм“). Катедрата е условно мястото, откъдето епископът осъществява своята духовна власт и е свързана с храма, където епископът редовно извършва богослужения и произнася проповеди. Този храм се нарича „катедрален“, или „катедрала“. София е един от градовете, в които има повече от един катедрален храм – „Св. Александър Невски“ (катедра на Българския патриарх) и „Св. Неделя“ (седалище на Софийския митрополит). В миналото софийска катедрала е била църквата „Св. София“. За римокатолиците в България църквите „Св. Йосиф“ (за западен, или латински обред) и „Успение богородично“ (за източния обред, т.нар. „униати“), също имат статут на катедрални храмове.

pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy