Гръдният кош (на латински: thorax, торакс) е изграден от 12 чифта ребра (costae), гръдната кост и гръдната част на гръбначния стълб.[1] Ребрата са плоски кости, които отпред завършват с ребрен хрущял. Те се залавят ставно за съответните прешлени, а отпред-ставно за гръдната кост. Всяко ребро се свързва с гръбначния стълб чрез две стави. Едната се образува от задния край на реброто, на което се намира задебеление (caput costae) и тялото на прешлена, а другата – от края му и напречния израстък на прешлена.

Човешки гръден кош.

Първите седем ребра се свързват с гръдната кост посредством ребрени хрущяли. Хрущялът на първото ребро сраства с дръжката на гръдната кост, а останалите се свързват посредством стави. Ставните капсули на тези стави са къси и са подсилени от предната и задната си страна с връзки. На предната страна те се вплитат в надкостницата и образуват плътна ципа.

Хрущялите на осмо, девето и десето ребро се свързват един с друг и образуват хрущялна дъга(arcus costalis). Всеки по-долен хрущял се свързва с по-горния чрез съединителна тъкан или става. Хрущялът на осмото ребро се свързва с хрущяла на седмото. Последните две ребра не са свързани с другите (плаващи ребра). Поради това ставно залавяне при извършване на дихателни движения ребрата и гръдната кост се повдигат напред и нагоре.

Гръдният кош като цяло

редактиране

В предната част на междуребрените пространства и на предната повърхност на междуребрените хрущяли се разполага мембрана, която е изградена от съединителнотъканни снопчета с направление от горе надолу и латерално към медиално. В задната част на междуребрието се намира дълбоко разположена мембрана. Изграждащите я снопчета имат направление от горе надолу и отпред назад по отношение на междуребрието. Тези мембрани представляват сухожилни части на междуребрени мускули.

Функцията на гръдния кош е да затваря кухина (гръдна кухина), в която се разполагат вътрешни органи (сърце, хранопровод, бял дроб, трахея, кръвоносни съдове). По форма той прилича на пресечен кух конус. На него се различават горен и долен отвор, предна, задна и странична стена.

При най-низшите гръбначни, каквито са рибите, броят на ребрата е еднакъв с броя на прешлените. При по-висшите гръбначни броят на ребрата намалява откъм главата към опашката. При птиците и бозайниците те остават развити само в гръдната област.

Източници

редактиране
  1. Г. Гълъбов, В. Ванков. Анатомия на човека. София, Медицина и физкултура, 1990.
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy