Слезка

(пренасочване от Далак)

Слѐзката, наричана още далак, е най-големият лимфоиден орган в човешкия организъм. Слезката не е жизненоважен орган въпреки тези нейни функции, защото това са функции, които се изпълняват и от други органи, тоест човек може да живее и без далак.

Слезка
lang=bg
Латински splen
Слезка в Общомедия
Разположение на слезката и схема на разрез

Слезката има три основни функции:

  • произвежда лимфоцити – в нея се размножават лимфоцитите (бели кръвни телца);
  • съхранява моноцити – това са също бели кръвни телца;
  • разгражда остарелите еритроцити – това са червените кръвни телца.

При фетуса и малките деца слезката също така участва и в изграждането на еритроцитите.

Анатомична функция

редактиране
 
Разположение на жлъчния мехур: 1-Хранопровод, 2-Диафрагма, 3-Стомах, 4-Черен дроб, 5-Жлъчен мехур, 6-Дванадесетопръстник, 7-Панкреас, 8-Слезка

Слезката е лимфоиден орган, в който кръвоносната и лимфната система са в най-тясна връзка. Тук се образуват лимфоцити и се разграждат остарелите еритроцити. Тя е разположена в лявото подребрие под диафрагмата, между IX - XI ребра (оста и върви косо по Х ребро). Слезката има форма на кафено зърно с изпъкнала диафрагмална повърхност и леко вдлъбната висцерална повърхност, на която се намира хилусът (hilum splenicum). По висцералната повърхност се виждат отпечатъци от стомаха, лявата надбъбречна жлеза и ободното черво. През хилуса навлизат клоновете на a. et v. splenica, лимфни съдове и вегетативни нерви. Долният ръб на слезката (margo inferior) е остър и притежава изрезка, а горният ръб е заоблен.

Хистоло-цитологичен строеж

редактиране

Слезката е покрита със съединителнотъканна капсула (capsula lienis), съставена от еластични и колагенни фибри и единични гладкомускулни клетки. От капсулата навлизат във вътрешността гредички (trabeculae), които анастомозират помежду си. По хода на гредичките навлизат кръвоносни съдове – клонове на a. et v. lienalis. Останалата част на пулпата се нарича „слезкова пулпа“, в основата на която лежи ретикуларна съединителна тъкан.

  • Бяла пулпа (на латински: pulpa alba) – изградена от компактна лимфоидна тъкан, групирана около артериални разклонения – това са т. нар. „фоликули на слезката“, наречени още „слезкови“ или „малпигиеви“ телца. В малпигиевото телце се различават три зони:
  1. периартериална (зародишен лист), в която се откриват Т- и В-лимфоцити;
  2. мантелен слой – с малки Т- и В- лимфоцити;
  3. маргинална (крайна) зона – разположена между бялата и червената пулпа, изпълнена с В-лимфоцити и обкръжена от синусоидни капиляри.

Около артериолите се наблюдават струпвания на зрели Т-лимфоцити. Сред него се намират първични и вторични лимфоидни фоликули, изградени главно от В-лимфоцити, подобно на тези в останалите лимфоидни органи. Заедно с поддържащата съединителна тъкан, това е съставът на бялата пулпа. Тя се отделя от червената пулпа с междинна маргинална зона, богата на макрофаги, с плазмобласти и плазматични клетки.

  • Червена пулпа (на латински: pulpa rubra) - състояща се от венозни синуси, разположени между тях пулпни повлекла (на латински: chordae splenicae), покрита с макрофаги. Между тях е разположена мрежа от ретикуларни клетки и цялото пространство е изпълнено с кръв. Тя навлиза в слезката през нейната артерия, преминава през артериолата в сърцевината на бялата пулпа, а оттам чрез синусоидите се оттича през спленалната вена.

Кръвоснабдяване

редактиране
 
Кръвоснабдяване на слезката (вдясно)

Кръвта в слезката се внася от arteria splenica. След навлизането в хилуса тя се разделя на клонове, които вървят в трабекуларни артерии. Тези артерии продължават и навлизат в пулпата. Артериите в пулпата се наричат централни артерии. Клоновете на централните артерии се разделят на известен брой доста прави клонове, които наподобяват метла (на латински: penicillum).

Терминалните артерии преминават в артериални капиляри, които продължават във венозните синуси. Последните представляват разширени съдови пространства, които поемат кръвта от артериалните капиляри. От венозните синусоиди кръвта преминава и се оттича в събирателните венули. Количеството на кръвта в синусоидите се регулира от дейността на два вида физиологични сфинктери – аферентни и еферентни. Венозните съдове на пулпата се вливат в трабекуларните вени, които се насочват към хилуса. От него излизат голям брой отделни вени – rami splenicae, които се обединяват във v. splenica.

Източници

редактиране
  1. Кратък анатомичен курс, издателство център за информация по медицина – МУ - София 2000 г. Автор: проф. д-р Васил Василев, дмн
  2. Атлас по хистология, издателство Медицина и физкултура – МУ София 2000 г. Автор: проф. д-р Петко Ем. Петков, дмн

Външни препратки

редактиране
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy