Ивайло Йорданов
Ивайло Стоименов Йорданов е български футболист, национал.
| Ивайло Йорданов | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Ивайло Стоименов Йорданов 22 април 1968 г. | ||||||||
| Ръст | 180 см | ||||||||
| Пост | Нападател / халф | ||||||||
| Награди |  | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Биография
редактиранеРоден е на 22 април 1968 г. в Самоков. Висок е 180 см. Спортува от юношеските си години.
Кариера
редактиранеИграл е като десен полузащитник и нападател за Рилски спортист, Локомотив (Горна Оряховица) и Спортинг Лисабон (Португалия). Голмайстор на А група през 1991 г. с 21 гола. Шампион на Португалия през 2000 г. със Спортинг Лисабон, носител на Купата на Португалия през 1995 г.
Той отбелязва двата гола за победата срещу Маритимо с 2:0) и на Суперкупата на Португалия през 1995 и 2000, финалист за купата през 1994, 1996 и 2000, вицешампион през 1995 и 1997 и бронзов медалист през 1991, 1993, 1994, 1996 и 2001 г. Има общо (за първенство, купа и в евротурнири) 312 мача и 63 гола за Спортинг. През 1995 г. претъпява тежка пътна катастрофа.[2]
За националния отбор на България дебютира на 28 май 1991 г. срещу Бразилия (0:3 в Уберландия), има 50 мача и 3 гола [1]. Последният му мач е на 16 август 2000 г. срещу Белгия (1:3 в София). Участва на СП-1994 в САЩ, където става бронзов медалист (играе в 5 мача), на СП-1998 във Франция (в 2 мача) и на ЕП-1996 в Англия (в 3 мача). Универсален футболист, който може да играе ефективно във всяка част от терена.
През 1997 г. 29-годишният Йорданов разбира, че има множествена склероза.[3] Според него за пръв път започва да усеща симптомите на футболното игрище.
През 1998 г. като играч на Спортинг става футболист на годината на България. Помощник-треньор в Спортинг от 2001 г. За приноса на Ивайло Йорданов към националния и към горнооряховския футбол той е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица през 1995 г. Бил е за известно време помощник-треньор на Христо Стоичков в националния отбор на България. На 23.09.2007 г. в Горна Оряховица се състои бенефисът му.
На 4 март 2017 г. е назначен за спортен директор на Локомотив (Горна Оряховица).
Женен е, и има две деца. Относно борбата си с множествената склероза, Йорданов заявява: „Но всъщност ние не сме болни, ние сме нормални хора. Носим го със себе си, то е хронично, но можем да правим абсолютно всичко. Ще си умрем с него, но не и от него.“[4]
Статистика по сезони
редактиране- Рилски спортист – 1982/83 – Б група, 8 мача/1 гол
- Рилски спортист – 1983/84 – Б група, 26/5
- Рилски спортист – 1984/85 – В група, 36/3
- Рилски спортист – 1985/86 – Б група, 35/4
- Рилски спортист – 1986/87 – Б група, 36/4
- Рилски спортист – 1987/88 – В група, 23/1
- Рилски спортист – 1988/89 – В група, 35/5
- Локомотив (ГО) – 1989/90 – А група, 22/2
- Локомотив (ГО) – 1990/91 – А група, 29/21
- Спортинг – 1991/92 – Португалска лига, 19/3
- Спортинг – 1992/93 – Португалска лига, 28/4
- Спортинг – 1993/94 – Португалска лига, 30/6
- Спортинг – 1994/95 – Португалска лига, 27/4
- Спортинг – 1995/96 – Португалска лига, 33/7
- Спортинг – 1996/97 – Португалска лига, 29/3
- Спортинг – 1997/98 – Португалска лига, 26/3
- Спортинг – 1998/99 – Португалска лига, 34/10
- Спортинг – 1999/00 – Португалска лига, 21/2
- Спортинг – 2000/01 – Португалска лига, 3/1
Успехи
редактиранеОтборни
редактиране- Спортинг (Лисабон)
- Примейра Лига (1): 1999/2000
- Купа на Португалия (1): 1995
Индивидуални
редактиране- Голмайстор на А група (1): 1991 (21 гола)