Иван Лазаров
Иван Стефанов Лазаров е български скулптор, заслужил художник (1952), народен художник (1969, посмъртно), академик на Българската академия на науките от 1941 г.
| Иван Лазаров | |
| български скулптор | |
 Иван Лазаров, Италия, 1932 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден |
2 октомври 1889 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Работил | учител, университетски преподавател |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Държавно художествено-индустриално училище |
| Учители | Жеко Спиридонов |
| Направление | скулптура |
| Известни творби | скулптура „Майка“ на гроба на поета Димчо Дебелянов в Копривщица |
| Научна дейност | |
| Работил в | Държавна художествена академия Институт за изобразителни изкуства при БАН |
| Иван Лазаров в Общомедия | |
Биография
редактиранеИван Лазаров е роден на 2 октомври 1889 г. в Карлово. През 1912 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище. Специалност Скулптура при професор Жеко Спиридонов. След това специализира в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен (1917 – 1919) и в Художествената академия в Дрезден, като стипендиант на Министерството на просвещението.
През 1919 година става учител по рисуване в София, а по-късно и преподавател по скулптура в Държавната художествена академия. Професор от 1924 г. През 30-те години на ХХ век е избран за ректор на Държавната художествена академия и остава такъв до 1945 г.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година попада в затвора и прекарва 4 дни в килия, пълна до глезените с вода. Освободен е от академик Тодор Павлов.[1]
През 1949 година основава Института за изобразителни изкуства при БАН и е негов директор до края на живота си.
Творби
редактиранеЛазаров работи композиции, портрети и монументална скулптура.
Създател е на монументалните творби:
- Паметник на Пейо Яворов в Централни софийски гробища (1929)
- Скулптура „Майка“ на гроба на поета Димчо Дебелянов в двора на църквата Успение Богородично в Копривщица (1934)
- Паметник на загиналите във войните, Лясковец (1939)
- Паметник на Васил Левски в Пловдив (1940)
- Бюст-паметник на Георги Раковски в Котел
- Бюст-паметници на Георги Раковски, Христо Максимов, Марин Дринов, Петър Берон в Борисова градина в София
- Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора (1949), в съавторство с Димо Лучианов
- Паметник на Съветската армия в София (1953 с колектив в първи етап)
- Композиция „Те победиха“, изобразяваща крачещи един до друг човек и бивол. Тя вдъхновява Йордан Йовков да създаде едноименния си разказ.[2]
- Изработва дизайните на две български монети 5 и 10 лева от 1930 година
Галерия
редактиране-
Родният дом на Лазаров в Карлово -
Паметна плоча пред родната къща на скулптора -
Във Венеция през 1932 г. -
Заедно с преподавателя си Жеко Спиридонов (вляво), 1935 г. -
Къща музей „Иван Лазаров“ на булевард „Васил Левски“ в София -
Скулптурата „Майка“, поставена на гроба на поета Димчо Дебелянов през 1934 г. -
Бюст на работник от Музея на социалистическото изкуство в София, 1937 г. -
Паметник на Васил Левски в Пловдив, 1940 г. -
Скулптурата „Те победиха“, Национален исторически музей, София
Бележки
редактиране- ↑ Галина Минчева. Скулпторът Иван Лазаров: „Недей вербува безгръбначните“ // в-к Сега, 4 август 2001. Посетен на 7 март 2007.
- ↑ Кратка българска енциклопедия, том. 3, Издателство на БАН, 1966, стр. 213
Източници
редактиране- Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968
- Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 1 (А-Л), Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1980
- Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981