Иван Чеков
Иван Стефанов Чеков е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Иван Чеков | |
| български учител и революционер | |
 | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Биография
редактиранеИван Чеков е роден в село Горно Върбени (Екши Су), тогава в Османската империя през 1878 година.[1] Произхожда от видната фамилия Чекови. Братовчед е на Михаил Чеков и Методий Чеков. Брат му Илия също е деец на ВМОРО и загива в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. В 1894 година завършва с деветия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Чеков влиза във ВМОРО и става един от лидерите на екшисуйския революционен комитет. Учителства в българското училище в Костур и в Емборе 6 години.[3] Докато е в Емборе е наклеветен от костурския владика и е хвърлен в затвора. Баща му успява да го измъкне, докато другарят му затворен с него е отровен от гърците.
Емигрира в Свободна България и работи като чиновник в Банката за земеделски кредит. След това е счетоводител в Бакалската потребителска кооперация.
Баща му Стефан и майка му Димана са интернирани на остров Милос, където и двамата умират на 16 март 1916 година.
Съучредител е на Леринското благотворително братство през август 1919 година.[4] Участва като делегат от Леринското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[5]
Кирил Христов Совичанов пише в некролога си за Иван Чеков:
| „ | Хубав мъж, висок, изправен с бавна чорбаджийска походка, с вечна усмивка на лице, мъдър, тих, спокоен, мил другар и приятел, скъп и полезен събеседник, почтен гражданин и човек трудолюбив и пестелив, трезвен и въздържан – Ив. Чеков по самия му вид издаваше произхождението си от висок бележит род.
Чекови бяха известни не само в Леринско. Цяла Западна Македония със столицата си Битоля знаеше кои са те и какво те представляваха за българщината от тоя край... Бог да прости примерния син на българското отечество.[6] |
“ |
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Парцел 67 // София помни. Посетен на 5 януари 2016.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 81.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 577.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Хр., К. Иванъ Ст. Чековъ // Илюстрация Илиндень XIII (4 (124). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1941. с. 13.