Тази статия е за града в Словакия. За окръг вижте Комарно (окръг). За градчето в Украйна вижте Комарно (Украйна).

Комарно (на словашки: Komárno; на немски: Komorn; на унгарски: Komárom) е град в окръг Комарно, Нитрански край в Словакия. Градът е разположен в южната част на страната, лежи при сливането на река Вах в Дунав, а територията му се простира и върху големия речен Житни остров. Надморската височина е между 108 и 115 м.

Комарно
Komárno
— град —
Знаме
      
Герб
Словакия
47.7633° с. ш. 18.1283° и. д.
Комарно
Нитрански край
47.7633° с. ш. 18.1283° и. д.
Комарно
Страна Словакия
КрайНитрански край
ОкръгКомарно
Площ102,807 km²
Надм. височина110 m
Население36 279 души (2006)
353 души/km²
Основаване1075 г.
Първо споменаване1075 г.
Пощенски код945 XX
Телефонен код+421 – 35
МПС кодKN
Официален сайтkomarno.sk
Комарно в Общомедия

Комарно е исторически град на двата бряга на Дунав. Такъв остава до края на Първата световна война, когато новата граница разделяща Унгария и новата държава Чехословакия разделя града на две и създава два отделни нови града. По-малката част на основаваща се главно на квартала Ужони (на унгарски: Újszőny), остава на територията на Унгария и става днешният град Комаром (историческото унгарско име на целия град). Комарно и Комаром са свързани чрез мост през Дунав който е и гранично-контролно пропускателен пункт между Унгария и Словакия, днес с доста отслабен режим тъй като и двете страни са членки на ЕС и са в шенгенската зона.

Комарно е основното пристанище на Дунав за Словакия. Тъй като от над 37 хилядното население на града мнозинството са унгарци, Комарно е център и на унгарската общност в Словакия (най-значимото етническо малцинство около 10% от цялото население на страната).

В исторически извори днешният град се споменава от векове с множество форми на името си в документ от 1075 г. е Камарум. По-сетне се споменава селището Камарн(иенсис) / Комарн(иенсе) (1218), Камарум (Kamarum; 1266), Камарум (Camarum; 1268), Камар (1283) и редица други, например Камарон, Комарон (между 1372 – 1498). Вила Камарун е едно от 23-те селища принадлежащи на имението на Комаромската крепост.

Археологическите находки в града и околностите му датират от неолита, енеолита, бронзовата ера и ранния славянски период. По-късно, към края на 1 век, в района се заселват и келтите.

През 1 век римляните завладяват региона и го присъединяват към създадената провинция Панония (днес Трансдунавия). Тук на южния бряг на Дунав, римляните създават военният лагер и селище Бригетио. Издигната е верига от фортификационни укрепления по дунавския бряг защитаващи селището. Римляните имат контрол над Панония до 4 век когато са постепенно изтласкани усилващите се атаки на варварски племена.

От късния 8 век до ранния 10 век днешните околности на Комарно принадлежат на Нитранското княжество и Великоморавия. В ранни 10 век тези земи попадат под контрола на маджарските племена.

 
Обсадата на Комарновската крепост от османските турци през 1594 г.

Крал Бела IV в своя грамота от 1 април 1265 г., дава на селището градски статут и привилегии. Тези привилегии допринасят за развитието на средновековно Комарно, подпомагайки разцвета на търговията и занаятчийството. Средновековно Комарно изживява голям разцвет по време на управлението на Матияш Корвин. Той издига ренесансов дворец в крепостния комплекс, който посещава за отмора и развлечения. Матияш Корвин създава кралска флотилия в Дунав, която използва Комарно като основна база по време на войните с Османската империя. През 16 век става един от отбранителните центрове на Хабсбургската империя срещу експанзията на Османската империя. Все пак градът и крепостта попадат под контрола на османците за кратко между 1594 – 1599 г. През 18 век, когато османците на-сетне са отблъснати от региона започва отново период на разцвет за Комарно, един от най-големите градове в това време в империята. В своя грамота от 16 март 1745 г. Мария Тереза Австрийска дава на Комарно статутът и привилегиите на свободен кралски град.

Личности

редактиране

Побратимени градове

редактиране

Източници

редактиране


Външни препратки

редактиране
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy