Попово (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Попово.

---

Община Попово е разположена в Североизточна България и е сред съставните общини на област Търговище.

Община Попово 43.333, 26.217
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Търговище
Площ	832.9 km²
Население	30 676 души
Адм. център	Попово
Брой селища	35
Сайт	popovo.bg
Управление
Кмет	Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991)
Общ. съвет	29 съветници МК Заедно (10) ГЕРБ (7) ДПС (4) АБВ (3) Коалиция „БСП за България“ (3) РЗС (2)

Изглед към общинския център град Попово през 2012 г.

Топографска карта на община Попово.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северозападна част на област Търговище. С площта си от 832,899 km² е 2-рата по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 30,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Опака и община Цар Калоян, област Разград;
• на североизток – община Разград, област Разград;
• на югоизток – община Търговище;
• на юг – община Антоново;
• на югозапад – община Стражица, област Велико Търново;
• на запад – община Бяла и община Две могили, област Русе.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е хълмисто-равнинен и платовиден. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източната Дунавска равнина.

В югозападните части на община Попово се простират Поповските височини. В тях, на 1,5 km северно от село Ковачевец се намира най-високата им точка врът връх Калакоч 485,3 m, която е и най-високата точка на община Попово. а в североизточните ѝ части – югозападните разклонения на Разградските височини. В тях максималната височина на територията на общината се намира на 2,7 km югоизточно от село Тръстика – връх Канарата 479,3 m.

Районът разположен южно от Разградските височини и източно от най-горното течение на река Черни Лом се заема от западните части на Лилякското плато, най-издигната част на цялата Дунавска равнина. На територията на община Попово маскималната му височина достига до 469,5 m, разположена на 0,5 km югозападно от село Долна Кабда.

Западно от село Манастирца, на границата с община Стражица, в коритото на Голяма река се намира най-ниската точка на община Попово – 114 m н.в.

От общата територия на общината от 832,9 km²о 60,1% са обработваеми земи, а 22,6% е горският фонд.

Води

Основна водна артерия на общината е река Черни Лом (лява съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав), която протича през нея с части от горното и средното си течениев широка долина. Тя води началото си от южното подножие на Лилякското плато, на 480 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Александрово, община Търговище. Навлиза в общината източно от село Долна Кабда, минава покрай селата Марчино и Априлово и се насочва на север. Заобикаля от изток селата Светлен и Кардам, завива на северозапад и североизточно от село Гагово навлиза в община Опака. Неин основен приток е река Поповски Лом (Калакоч, 20 km). Тя извира на 437 m н.в., на 1,2 km западно от връх Калакоч. До село Ковачевец тече в южна посока в дълбока долина, след това завива на изток, като долината ѝ значително се разширява, преминава през центъра на град Попово и се влива отляво в река Черни Лом, на 176 m н.в., на 1,2 km южно от село Кардам.

В североизточната част на общината, от югоизток на северозапад през селата Ломци, Садина и Захари Стояново в широка долина протича част от горното и част от средното течение на река Малки Лом (ляв приток на Бели Лом).

На югозапад, по границата с общините Антоново и Стражица в дълбока, силно залесена, каньоновидна долина протича част от средното течение на Голяма река (десен приток на Стара река, от басейна на Янтра).

На територията на общината са изградени множество микроязовири (Ломци, Зараево, Еленово Каваците, Кослето, Посабина, Водица, Бойка и др.) със средна площ между 50 и 80 дка, чиито води се използват за напояване и рибовъдство.

Климат, почви, растителност

Климатът е умерено-континентален. Средногодишната температура е 10,2 °C, а годишното количество на валежите е около 600 mm. Преобладаващи в района са западните ветрове, като в около 50% от дните на годината времето е тихо.

Почвените типове са черноземи, кафяви горски и алувиално-ливадни с техните разновидности, подходящи за отглеждане на зърнено-хлебни, зърнено-фуражни и технически култури, зеленчуци, лозови и овощни насаждения.

Естествената растителност се е запазила само в онези зони, които са по-малко годни за земеделие. Това са основно широколистни гори, разположени в леснодостъпни райони и даващи възможност за развитие на горскостопански дейности. Разпространени са и много видове билки, някои от които имат стопанско значение за населението.

Изглед към село Априлово от местността „Керчан баир“ през 2007 г.

Изглед към село Баба Тонка през 2008 г.

Изглед към село Берковски през 2008 г.

Изглед към село Гагово през 2007 г.

Изглед към село Дриново през 2007 г.

Изглед към село Зараево през 2008 г.

Изглед към село Захари Стояново, 2007 г.

Населени места

Общината се състои от 35 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Априлово	300	19,732	Араплар	Ковачевец	503	35,847	Ковачовец
Баба Тонка	97	13,362	Кара Велер	Козица	266	8,483	Кечилер
Берковски	73	9,971	Шерметлер	Конак	39	23,465
Бракница	31	16,062		Ломци	440	33,948	Спахлар
Водица	520	43,429		Манастирица	11	6,920	Мансър
Гагово	384	19,062		Марчино	46	14,025	Кючук
Глогинка	339	23,775	Къзъллар	Медовина	640	29,816	Балджи омур
Горица	65	17,783	Тюлбеллер	Осиково	91	24,504
Долец	34	10,872	Дере	Паламарца	362	46,009
Долна Кабда	123	12,732		Помощица	49	16,379	Ярдъм
Дриново	454	25,052	Бахшишлар	Попово	13 076	42,214
Еленово	255	20,510	Фюлбеллер	Посабина	195	28,780
Заветно	83	9,835	Сърнасъф	Садина	679	61,811
Зараево	771	34,497	Кара Хасан	Светлен	680	31,051	Аязлар
Захари Стояново	175	15,918	Омур бей	Славяново	678	26,862	Караач, Борисово
Звезда	138	13,158	Мехмеди	Тръстика	202	21,559	Сазлъ
Иванча	18	8,404	Курт алан	Цар Асен	146	31,456	Халваджи ендже кьой
Кардам	871	35,616	Хайдар

Административно-териториални промени

• през 1884 г. – заличено е с. Коджа бунар без административен акт поради изселване;
• Височайши доклад № 8603/обн. 19.11.1882 г. – преименува с. Кара Хасан на с. Зараево;
• Указ № 426/обн. 10.06.1883 г. – признава с. Попово за гр. Попово;
• Указ № 145/обн. 06.09.1886 г. – преименува с. Курт алан на с. Иванча;
• Указ № 156/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Караач на с. Борисово;
• Указ № 283/обн. 10.10.1896 г. – преименува с. Халваджи ендже кьой на с. Цар Асен;
• МЗ № 497/обн. 31.12.1897 г. – преименува с. Бахшишлар на с. Дриново;
• МЗ № 86/обн. 09.04.1898 г. – преименува с. Тюлбеллер на с. Горица;

– преименува с. Мансър (Мънсър) на с. Манастирица;

• Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Мехмеди на с. Звезда;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Араплар (Араблар) на с. Априлово;

– преименува с. Кара Велер (Каравелер) на с. Баба Тонка;

Изглед към село Конак през 2009 г.

Изглед към село Ломци през 2007 г.

Изглед към село Еленово през 2007 г.

Изглед към село Садина през 2007 г.

Изглед към село Паламарца през 2007 г.

– преименува с. Шерметлер на с. Берковски;

– преименува с. Къзъллар на с. Глогинка;

– преименува с. Дере на с. Долец;

– преименува с. Фюлбеллер на с. Еленово;

– преименува с. Сърнасъф на с. Заветно;

– преименува с. Омур бей на с. Захари Стояново;

– преименува с. Хайдар на с. Кардам;

– преименува с. Спахлар на с. Ломци;

– преименува с. Кючук на с. Марчино;

– преименува с. Балджи омур на с. Медовина;

– преименува с. Ярдъм на с. Помощица;

– преименува с. Аязлар на с. Светлен;

– преименува с. Сеид на с. Сеячи;

– преименува с. Сазлъ на с. Тръстика;

• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кечилер на с. Козица;
• през 1946 г. – осъвременено е името на с. Ковачовец на с. Ковачевец без административен акт;
• МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Борисово на с. Славяново;
• Указ № 844/обн. 20.10.1949 г. – преименува с. Султан на с. Невски;
• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Невски и Сеячи и ги присъединява като квартали на гр. Попово;
• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Водица и присъединява селата Водица, Ковачевец, Осиково и Цар Асен и техните землища към община Попово;

– закрива община Садина и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Попово.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Изглед към село Славяново през 2008 г.

Година на преброяване	Численост
1934	56 371
1946	57 028
1956	54 229
1965	52 278
1975	49 155
1985	44 899
1992	40 968
2001	36 208
2011	28 775
2021	22 834

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	28 775	18 531	4556	959	155	631	3943	100.00	64.39	15.83	3.33	0.53	2.19	13.70
Попово	15 648	12 278	1413	35	34	76	1812	Попово	78.46	9.02	0.22	0.21	0.48	11.57
Кардам	1532	510	134	281			605	Кардам	33.28	8.74	18.34			39.49
Садина	994	965	0				25	Садина	97.08	0.00				2.51
Светлен	933	518	280	12	0	6	117	Светлен	55.51	30.01	1.28	0.00	0.64	12.54
Зараево	921	222	180			446	14	Зараево	24.10	19.54			48.42	1.52
Славяново	774	347	177			5	244	Славяново	44.83	22.86			0.64	31.52
Медовина	717	343	173	0	0	0	201	Медовина	47.83	24.12	0.00	0.00	0.00	28.03
Ломци	691	257	385	13	6	9	21	Ломци	37.19	55.71	1.88	0.86	1.30	3.03
Ковачевец	671	360	164	134			12	Ковачевец	53.65	24.44	19.97			1.78
Водица	667	541	41	44			39	Водица	81.10	6.14	6.59			5.84
Гагово	605	237	175	144	0	8	41	Гагово	39.17	28.92	23.80	0.00	1.32	6.77
Паламарца	531	265	71	0	14	3	178	Паламарца	49.90	13.37	0.00	2.63	0.56	33.52
Дриново	459	384	14	4	3	12	42	Дриново	83.66	3.05	0.87	0.65	2.61	9.15
Глогинка	440	48	187			7	196	Глогинка	10.90	42.50			1.59	44.54
Априлово	397	90	64	222			20	Априлово	22.67	16.12	55.91			5.03
Козица	324	9	249	0	25	0	41	Козица	2.77	76.85	0.00	7.71	0.00	12.65
Тръстика	280	73	190	0	3	8	6	Тръстика	26.07	67.85	0.00	1.07	2.85	2.14
Еленово	269	60	14			9	185	Еленово	22.30	5.20			3.34	68.77
Захари Стояново	266	86	171			0	8	Захари Стояново	32.33	64.28			0.00	3.00
Посабина	224	132	6		0		85	Посабина	58.92	2.67		0.00		37.94
Долна Кабда	205	6	193			0	4	Долна Кабда	2.96	94.14			0.00	1.95
Цар Асен	163	156	6			0	0	Цар Асен	95.70	3.68			0.00	0.00
Звезда	148	54	87			5	1	Звезда	36.48	58.78			3.37	0.67
Осиково	140	94	0	0	0	29	17	Осиково	67.14	0.00	0.00	0.00	20.71	12.14
Горица	126	71	41	0	0	0	14	Горица	56.34	32.53	0.00	0.00	0.00	11.11
Баба Тонка	91	31	0	59			0	Баба Тонка	34.06	0.00	64.83			0.00
Марчино	91	71	17	0	0	0	5	Марчино	78.02	18.68	0.00	0.00	0.00	5.49
Заветно	88	22	61	0	0	0	5	Заветно	25.00	69.31	0.00	0.00	0.00	5.68
Берковски	82	24	54	0	4	0	0	Берковски	29.26	65.85	0.00	4.87	0.00	0.00
Помощица	76	71	0			0	3	Помощица	93.42	0.00			0.00	3.94
Конак	75	69			0	0	2	Конак	92.00			0.00	0.00	2.66
Бракница	44	42		0	0		0	Бракница	95.45		0.00	0.00		0.00
Долец	44	43		0		0	0	Долец	97.72		0.00		0.00	0.00
Манастирца	33	29	4	0	0	0	0	Манастирца	87.87	12.12	0.00	0.00	0.00	0.00
Иванча	24	23			0	0	0	Иванча	95.83			0.00	0.00	0.00

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	28 775	100.00
Православие	13 395	46.55
Католицизъм	75	0.26
Протестантство	55	0.19
Ислям	3332	11.57
Друго	23	0.07
Нямат	721	2.50
Не се самоопределят	1951	6.78
Непоказано	9223	32.05

Политика

Общински съвет

Сградата на общинския съвет през 2008 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:

Партия, коалиция или инициативен комитет	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите	53,56 %	56,49 %	51,34 %	49,68 %	50,32 %
Общ брой места	29	29	29	29	29
Местна коалиция „Заедно“	7	10	9	7	10
ГЕРБ		6	8	7	7
Движение за права и свободи	5	5	3	5	4
Алтернатива за българско възраждане				3	3
Коалиция „БСП за България“					3
Ред, законност и справедливост		1	3	2	2
Българска социалистическа партия	9	2	3	3
Местна коалиция „Европейско развитие на Попово“				2
Движение за социален хуманизъм			2
Местна коалиция от партии „Синя коалиция – Попово“ (Демократи за силна България, Българска социалдемократическа партия, Новото време)			1
Атака		3
Национално движение „Симеон Втори“	1	2
Български земеделски народен съюз - Народен съюз	1
Съюз на свободните демократи	1
Комунисти и патриотични сили – Попово	1
Българско движение „Национален идеал за единство“	1
Коалиция „БЗНС – НС и БСДП“	1
ВМРО – Българско национално движение	1

Транспорт

През средата на общината, от запад на изток преминава участък от 34,1 km от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Варна от Железопътната мрежа на България

През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 135,9 km:

• участък от 32,3 km от Републикански път II-51 (от km 32 до km 64,3;
• последният участък от 10,1 km от Републикански път III-202 (от km 55 до km 65,1);
• участък от 39,4 km от Републикански път III-204 (от km 19,8 до km 59,2);
• последният участък от 18,7 km от Републикански път III-409 (от km 17,5 до km 36,2);
• целият участък от 1,6 km от Републикански път III-513;
• последният участък от 26,6 km от Републикански път III-2002 (от km 12,4 до km 39,0);
• последният участък от 7,2 km от Републикански път III-4009 (от km 19,4 до km 26,6).

Топографски карти

• Лист от карта K-35-16. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-17. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-29. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Попово
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.