Оходен
О̀ходен е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, област Враца.
| Оходен | |
  Оходен  Оходен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 282 души[1] (15 март 2024 г.) 14,7 души/km² |
| Землище | 19,151 km² |
| Надм. височина | 208 m |
| Пощ. код | 3079 |
| Тел. код | 09184 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 54482 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Враца Калин Каменов (ГЕРБ; 2015) |
География
редактиранеСело Оходен е разположено на 25 км северно от град Враца. Непосредствено до селото тече река Скът, приток на Дунав. Съседни села са Нивянин и Мало Пещене (на изток), Баница (на юг), Девене (на запад) и Борован (на север).[2]
История
редактиранеНеолитно селище
редактиране
В района на селото, на 2 км северно, се правят археологически разкопки след 2002 г. Намерени са останки от неолитно селище, и градеж, който се определя като „Храм на Слънцето“. Археологът Георги Ганецовски определя находката на скелети на мъж и жена и двойка еленови рога като уникални за епохата.
В неолитното селище в землището на селото, през 2004 година археолозите Георги Ганецовски от Врачанския исторически музей и Красимира Лука от Българско археологическо сдружение откриват уникален скелет на жена, на възраст 8100 години, установена чрез въглерод C14 в немска лаборатория.
Това го прави един от най-старите скелети, принадлежащи на културата на първите земеделци в Европа. Интерес буди фактът, че зъбите на тази праисторическа „Тодорка“, както наричат шеговито археолозите скелета, са в отлично състояние. Височината му е 153 см, като е погребан в поза „хокер“ и днес е експониран „in situ“ във Врачанския музей чрез специална блокова отливка и витрина с газ аргон за консервация.
През юни 2010 година екипът на Георги Ганецовски открива скелет на ритуално погребан мъж, част от първата земеделска цивилизация на стария континент. Кръстен е Христо, на името на жена от екипа. Живял е около 35 години, погребан е в границите на самото неолитно селище и е престоял в земята 8000 години. Намерени са ритуално положени от дясната страна на главата дарове, като кремъчен нож и обърнат с устието надолу сферичен глинен съд, подпиращ главата обърната на изток.[3]
Експонатите са изложени в Историческия музей в гр. Враца и са обект на интерес от българи и чужденци, включително с научна цел.
Археологът Георги Ганецовски и неговият екип продължават разкопките и в следващите години, откривайки работилница за сечива, древен „хладилник“, нефрит, изобразяващ богинята майка и др.[4]
Средновековие
редактиранеОходен е старо селище и датира от българското средновековие. В местността Селището се вижда старо землено отбранително съоръжение от окоп и вал. Вероятно от това съоръжение селото е получило своето име О̀(б)ходен, защото е било „обходено“ с окоп и вал и допълнително защитено с дървена палисада или плет. В съседство са развалините на голяма средновековна църква от XIV в., вероятно разрушена от османските нашественици. Според археолозите средновековното селище се е намирало около църквата, но след нашествието запустява и оцелелите жители се преместват до реката, на мястото на днешното селище.[2]
Село Оходен се среща с днешното си име в османски документи от 1430 г., което свидетелства, че е заварено с това име от османците.[2]
В Руско-турска война от 1877 – 1878 г. взимат участие като опълченци двама жители на с. Оходен – Иван Илиев и Илия Иванов.
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 234 | 100,00 |
| Българи | 226 | 96,58 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 6 | 2,56 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 2 | 0,85 |
Образование и култура
редактиранеПървото училище в Оходен е открито през 1860 г.[2]
В селото е съществувало училище „Кирил и Методий“ с обучение до 7–ми клас. Старото училище съществува от 1934 г. а новото е построено през 1958 г. и съществува по документи до 1961 г. От 1968 г. прекратява своята дейност. Сградата е предадена на Гражданска защита, която я използва за нуждите си. На 20.04.2004 г. училищната сграда е върната на Кметство Оходен, но в твърде лошо състояние да се използва по предназначение.
В селото до 1996 г. функционира читалище „Будилник“. Преди закриването му организира художествени пиеси с исторически характер, група за духова музика, спортни състезания и кръжоци, и др. През 2012 г. е регистрирано ново читалище с наименование „Пробуда-2012-Оходен“ с библиотека и салон, помещаващи се в сградата на кметството.
Обредното люлеене е част от празника. Цялата Сирна неделя не се върши женска работа. Това е седмицата на въртележките и люлките. Деца, моми и ергени, а понякога и възрастни до късни вечери се люлеят и въртят. Люлките се връзват на най-високите дървета в махалата, а въртележки се правят почти във всеки двор. На бунището се забива „стожер“ и на него се поставя главината или цялото колело от волската кола. В колелото се изправя чепато дърво и на него 4 – 5 метрово дърво. Две деца лягат „по сърце“ – т.е. по корема в двата края на това дърво, а други две въртят… Не липсват и припевите и буйните хора покрай люлките:
„Леле Радо, бела Радо,
Сношка ми са кумци дошле,
кумци дошле, кон довеле,
и на коня синьо седло,
на седлото малка мома,
на момата криво перо,
на перото треперушка.
Кой мина се трепна.
И я минах, и я трепнах.
(Песента е от с. Оходен, Врачанско и се изпълнява на хоро.)
Забележителности
редактиранеВ околността на селото е имало манастир, крепост „Калето“. Има и няколко пещери.
Редовни събития
редактиранеСъборът на село Оходен е на Свети дух – винаги се пада понеделник, но се прави на предния ден, в неделя. Датата се мени всяка година и се пада през май или юни.
Личности
редактиранеОт тук са 28 икономисти, 9 лекари, много офицери от армията и полицията, работещи в различни министерства, признат в България и чужбина е скулпторът Цено Ценов.
- Иван Илиев, опълченец
- Илия Иванов, опълченец
- Христо Нинов Михов (18.3.1920 – 17.2.2009), професор по медицина – педиатър.
- Цено Ценов (р. 25 април 1945) – скулптор
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Скелетът, открит край село Оходен, е на 80 века
- ↑ Гетов, Мирослав. Приключи археологическата експедиция „Оходен – Валога“ 2016 // medianews.bg. 8 август 2016. Посетен на 15 декември 2021.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)