Направо към съдържанието

Койне

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Койне (на гръцки: Ελληνιστική Κοινή) е популярната форма на гръцкия, която възниква в посткласическата античност (ок. 300 пр.н.е. – 300 г.).[1] Други имена са също александрийски, хеменически и т.н. за разлика от атическия диалект. Койнето е служило като лингва франка за източното Средиземноморие и Близкия изток в древността по време на римския период.

В литературно отношение, койне е изразното средство за много от текстовете на посткласическата гръцка литература и наука, като работите на Плутарх и Полибий. Койне е също езикът на християнския Нов завет, на Септуагинта (гръцки превод на Еврейската Библия от III век пр.н.е.) и на повечето от раннохристиянските теологични текстове на известните като отци на Църквата раннохристиянски теолози и писатели. В този контекст обикновеният гръцки, или койне, е също известен като „библейски гръцки“ или „новозаветен гръцки“.

Койне (Κοινὴ) е възникнал от смесването на различни диалекти (атически, дорийски и йонийски) благодарение на продължилите дълги години войни и сражения на Александър Македонски и неговите диадохи, войските на които били събирани от различни региони на Гърция, Епир, Македония, Тракия, Мала Азия, Сирия, Мидия, Персия и Египет. Поради голямото политическо и културно значение на Атина през Vl в. и V в. пр.н.е. атическият диалект е бил основа за койне, който възниква през последната четвърт на IV в. пр.н.е.

Голямото териториално разширение на т.нар. Македонска империя под управлението на Александър Велики е направило гръцкия общ език за общуване в Южна Европа, както в Сирия и Палестина, така и стигайки до Египет (династията Птолемеи). Значението на диалекта койне не се е изгубило дори при широкото разпространение на латинския език от римляните. Все пак, около началото на новата ера диалектът койне започва да търпи известни фонетични промени в различните региони на Империята. По времето на Диоклетиан и Константин Велики дори самата дума Κοινὴ вече отдавна се произнася кини, вместо койне.

Всичките тези фонетични особености налагат постепенното трансформиране на кини в Ρωμαϊκή γλώσσα (ромайки глосса = „римски език“ или Ρωμαίικη = ромейки, т.е. [езикът] на римляните). Изключително популярният в Империята ромейки (т.е. средновековният гръцки език, познат на съвременните езиковеди и историци като „византийски“), в значителна степен е повлиян морфологично и лексикално от латинския език и е говорен в продължение на около тринадесет века. Така се е създала основата за развитието на гръцкия език в Средновековния период и Съвременна Гърция.

Койне (кини) се числи към древногръцкия, но се различава значително от класическия гръцки на Софокъл и Платон и съществено се различава от езика на Омир в Илиада и Одисея. Разликата е най-вече в опростената граматика и езиковия стил.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Koine в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy