Направо към съдържанието

Горно Оризари (община Битоля)

Вижте пояснителната страница за други значения на Горно Оризари.

Горно Оризари
Горно Оризари
— село —
41.0511° с. ш. 21.3469° и. д.
Горно Оризари
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина565 m
Население2454 души (2002)
Пощенски код7000
МПС кодBT
Горно Оризари в Общомедия

Горно Оризари (на македонска литературна норма: Горно Оризари) е село в община Битоля на Северна Македония.

Селото се намира в областта Пелагония, непосредствено северизточно от Битоля. Близостта до Битоля прави селото на практика квартал на общинския център.[1]

В ΧΙΧ век Горно Оризари е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Оризари Горно има 236 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Оризари е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 36 къщи.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Оризари има 216 българи екзархисти.[4]

В 1961 година селото има 31 жители. След, което много бързо започва да се увеличава, независимо, че има имиграция към Европа и презокеанските земи – САЩ, Канада и Австралия.[1]

Селяни от Оризари (Горно или Долно) в началото на XX век

Според преброяването от 2002 година селото има 2454 жители самоопределили се както следва:[5]

Националност Всичко
северномакедонци 2431
албанци 0
турци 0
роми 13
власи 1
сърби 3
бошняци 0
други 6

В 2008 година жителите на селото стават 6100.[1] В селото има малка църква „Света Петка“.[1]

Родени в Горно Оризари
  • Ангел Христов (1870 - след 1943), български революционер, македоно-одрински опълченец
Починали в Горно Оризари
  1. а б в г Горно Оризари // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 октомври 2007 
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 408.
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy