Любен Лапев

Любен Лапев Љубен Лапе
югославски историк
Роден	11 октомври 1910 г. Прилеп, Османска империя
Починал	24 ноември 1985 г. Скопие, Социалистическа федеративна република Югославия
Научна дейност
Област	История

Любен Гинов Лапев (на македонска литературна норма: Љубен Лапе) е историк и професор от Югославия.

Биография

Роден е на 11 октомври 1910 година в град Прилеп, тогава в Османската империя. Учи в Белград. Там се включва в прогресивни студентски и работнически движения. По време на българското управление в Македония през Втората световна война Лапев е секретар и член - възобновител на Читалище „Надежда“ (Прилеп).

След Втората световна война преподава и изучава историята на Македония. Той е сред основателите на македонската историография, наричан „македонски Херодот“ и „Баща на македонската история“. Лапев е един от основоположниците на Философския факултет на Скопския университет през 1946 г. Основател е и на Архива на Македония, Дружеството на историците и други институции. Пише множеството исторически трудове, статии, монографии. Сред по-известните от тях са „История на Македония през XVIII, XIX, XX век”, „Пере Тошев в спомените на своите съвременници“, „Един глас за цяла Македония“, „Димитър Попгеоргиев-Беровски“ и други.

Лапев заедно с Димчо Коцо е натоварен от правителството на Социалистическа република Македония да участва в Ликвидационната комисия за разтуряне на Македонския научен институт в София. На негово име е наречено основно училище в скопския квартал Аеродром.

Награждаван е с ордените „Климент Охридски“, „Гоце Делчев“, „Девети септември“. Отделно е получавал „Орден на трудът II ред”, „Орден на Републиката със златен венец“ (1978). Дългогодишен член на МАНИ.