Направо към съдържанието

Онгъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Онгъл (или Онглос) е първото поселение на Аспаруховите прабългари след заселването им на Долни Дунав през втората половина на VII век. Укрепеният лагер и едноименната местност се намирали в района на дунавската делта, но точното им местонахождение не е установено безспорно. Името се среща у византийските историци и хронисти Теофан Изповедник (под формата Оглос) и патриарх Никифор (под формата Онглос). Предполага се, че укрепеният лагер на прабългарите е бил на несъществуващия днес остров Певки. Смята, че това име произхожда от старогръцката дума за „ъгъл“, но се поддържа и мнението, че на старотюркски думата има значение на „укрепено място“ с корен думата аул.[1]

Версии за местонахождението на Онгъла

[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространената от версиите е, че Онгъла е укрепеният лагер с площ от 48 км2,[2] открит от археолози край село Никулица (до Тулча, Северна Добруджа). Друга версия поставя Онгъла в района на Галац, до река Серет.[3] Част от учените смятат, че Онгъла се е намирал в днешна Бесарабия.[4]

Битката при Онгъла

[редактиране | редактиране на кода]

След разпадането на държавата Велика България на кан Кубрат, Кубратовият син Аспарух и предвожданите от него прабългари мигрират под натиска на хазарите по северното крайбрежие на Черно море в западна посока. Те прекосяват река Днепър и Днестър и в края на 60-те години на VII век се установяват в Онгъла, в непосредствено съседство с Византия.[4] Опитът на император Константин IV Погонат през 681 г. да унищожи новите съседи на империята завършва с разгром на византийците в битката при Онгъла. След тази битка Аспаруховите прабългари установяват държавата си в териториите между Дунав и Стара планина, отнети от византийците.[5]

Средище на България

[редактиране | редактиране на кода]

След 680 г. до смъртта на Аспарух (около 701 г.) Онгъла е основно военно средище на българската държава заради хазарската заплаха от изток. По същото време Дунавска България разполага с втора столица – Плиска, разположена срещу византийската заплаха от юг. Плиска измества Онгъла като първостепенен политически център на българите към средата на VIII век.[3]

  1. Петър Петров, Образуване на българската държава, стр. 150 – 151.
  2. Петър Петров: Образуване на българската държава, Издателство „Наука и изкуство“, София 1981 с. 154 (взето от „Книги за Македония“, на 16.12.2008); Пламен Павлов. Историята – далечна и близка. В. Търново, „Абагар“, 2010, с. 238 – 246
  3. а б Георги Николов: Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI век), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 77
  4. а б Йордан Андреев: Аспарух, с. 26, в: Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов: Кой кой е в Средновековна България (исторически справочник), Издателство „Просвета“, София 1994, ISBN 954-01-0476-9
  5. Йордан Андреев: Аспарух, с. 27
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy