Направо към съдържанието

Сминица

Сминица
Μενοίκιο
Поглед към планината от Алиботуш. Отзад вляво в далечината – масивът на Кушница планина
Поглед към планината от Алиботуш. Отзад вляво в далечината – масивът на Кушница планина
41.1522° с. ш. 23.7442° и. д.
Местоположение на картата на Сярско
Общи данни
Местоположение Гърция
Най-висок връхКарагьоз гьол
Надм. височина1963 m
Сминица в Общомедия

Сминица, Смилица, Смила, Змийница, Серски Боздаг или Малък Боздаг (на гръцки: Μενοίκιο, Меникио, катаревуса: Μενίκιον, Меникион, стари форми: Μποζ Όρος, Μενοίκιον Όρος, както и Μπουζ Νταγ и Μπόζ Ντάγ за северния дял) е планина в северната част на Гърция. Планината е разположена в Егейска Македония и по нея минава границата между демите Сяр и Просечен.[1][2][3]

Високите части на Сминица в района на връх Карагьоз гьол

Според Йордан Н. Иванов името Сминица произхожда от името на растението смин, (Helichrysum arenarium) и топонимична наставка. Формата Смила според него не е известна в местните говори.[4] Петър Коледаров нарича връзка на името със смолените,[5] но според Иванов това е неоснователно.[4] Обликът Змийница се среща във Веркович,[6] Кънчов и във всички карти и изследвания. Той е продукт на народна етимология и се свързва със змия.[4]

Най-високият ѝ връх е Карагьоз гьол - 1963 m.[1] Традиционното, старо име на върха е Карагьоз гьол по името на едноименната местност под върха. Произлиза от Karagöz, черноок, вид риба и göl, блато, езеро.[7] Гръцкото име на върха Мавромата (Μαυρομμάτα) е превод на турското - черни очи. По време на българското управление в Сярско през 40-те години на XX век, върхът е преименуван на Варовитец. Името произхожда от прилагателното варовит от вар, както в околните села наричат камъка бигор и топонимична наставка -ец.[8]

Според гръцки сведения името Меникио е средновековно - Όρος Μενοικεύς или Όρος του Μενοικέως.[1]

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Планинският комплекс е разположен в източната част на Сярско, североизточно от едноименния град Сяр (Серес), на границата с Драмско. Разпростира се на югоизток от планината Шарлия (Врондос, Ляля), от която е разделена от проход на 1000 m, откъдето започват противоположните потоци Карвунорема и Дяволската река (Дяволо рема).[1] Според Йордан Н. Иванов границата между Шарлия (Черна гора) и Сминица е на седловината Узунджата (Узунджето) на юг от Бабина гора, откъдето на североизток тръгва Узундере, на югозапад притокът на Бродската река Углис.[9] Отделен е от планинския масив Щудер (Агиос Павлос) от Калапотския проход (860 m) и долината на река Панега (Ангитис). Състои се от три основни дяла: северен Карагьоз гьол или Боздаг, централен Копаница (Поликорфос) и южен Сминица, който дава името на цялата планина.[1]

Почти цялата планина е изградена от шисти[1] и мрамори.[10][1] В ниските части има песъчливи терциерни наслаги и наносни конуси. [10] Характерни за планината са множеството долини и оврази, които съществуват на голяма надморска височина в централния му дял.

Планината над 1200-1400 m надморска височина е обезлесена, гола и представлява една от най-пустинните планини на Балканския полуостров. Планината с обширната си дъбова гора е част от мрежата от защитени територии Натура 2000 (1260004) и е определена като орнитологично важно място (019). Също така и долината на Дяволската река, в която е Серският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е част от Натура 2000 (1260009).[1]

Име Име Височина Местоположение и бележки
Карагьоз гьол, Боздаг Μαυρομάτα, Καραγκιόζ Γκιολ, Μποζ Νταγ 1963 m[1] в централната част
Скордим Απότομο, Σκόρδιμ, Σκόρδιουμ 1762 m[1]
Аргач Αργάτς 1381 m[1] гола чука С от Клепушна[11]
Юрта Αυγό, Γούρτα, Γιούρτα 1064 m[1]
Желяно Γαρούφα, Ζελιάνο 1212 m[1]
Γερακοβούνι 1740 m[1]
Долен Орманджик Δασάκι, Κάτω Ορμαντζίκ 1500 m - 1400 m[1]
Διαβατό 1080 m[1]
Дорт Бургас или Беш Таш Δύσβατο, Ντορτ Μπουργκάς 1840 m[1]
Синделик Θαμνοτόπι, Συντελίκ, Σίντελικ 1952 m[1]
Сойка Θολή Κορυφή, Σόϊκα [1] 1068 m[12]
Камбер Καμπέρα, Καμπέρ 1400 m - 1300 m[12]
Стефан Κόκκινη Πέτρα, Στεφάνι 1371 m[12]
Бунаник Κοκολίτσι, Μπουνάνικ 1067 m[12]
Κοριτσάμπελι 1210 m[12]
Добро поле[13] Κορυφή Καλλιπόλεως, Ντοπροπόλ 1203 m[12] връх ЮЗ от Карлъково и С от пасището Добро поле[13]
Кула Κούλα, Καλούν Παπρά 1678 m[12]
Κούσκουρας 1624 m[12]
Керезгери Κρανιά, Κερέζγερη 1100 m[12]
Голомбар, Голумбар, Гулумбар[14] Κρατητήριο, Γκολαμπάρο, Γκόλα Μπάρο 1097 m[12] името е с архиаичен произход, производно от голъѫбъ, гълъб и късна наставка -арь; народна етимология свързва името с голо бърдо, но хребетът не е бърдо, а планинска верига, чиято най-висока част е била обрасла с вековна букова гора[14]
Кривидол Κρίβιδο 1107 m[12]
Тулумбар Κυδωνιές, Τουλουμπάρι 1238 m[12]
Суджа Λόφος, Σουτζά Λόφος 1129 m[12]
Μαγγάνι 1300 m - 1200 m[12]
Μαντήλι, Κάρπα 1903 m[12]
Карамандра Μαύρη Στάνη, Καραμάνδρα 1607 m[12]
Курусу Μαυροκέφαλος, Κουρουσού 1045 m[12]
Буланък Бара[15] Μαυροκορφή, Μπουλανίκ Μπάρα, Μπάρα 1128 m[12] мочурлива местност и връх ЮЗ от Мъклен;[15] името идва от турското bulanık, мътен[16]
Черна поляна Μαυροπουλιάνα 1280 m - 1100 m[12]
Бабина гора Μεγάλη Κορυφή, Μπαμπίνα, Γκόρα Μπάμπινα, Μπάμπινα Γκόρα 1299 m[12] дълъг хребет Ю от Горно Броди[17]
Μενοίκιο 1454 m[12]
Ортабаир Μεσοκορφή, Ορτά Μπαΐρ 1000 m[12] името е от турското orta, среден,[18] гръцкото име има същото значение
Аргатлар Ξέφαντο, Αργατλάρ 1455 m[12]
Οξυά, Άγιος Δημήτριος 1342 m[12]
Аяз Παπά Σωληνάρι, Αγιάζ Λόφος 1225 m[12]
Беш Таш Πεντάπετρο, Μπες Τας 1820 m[12]
Πλατύκορφο 1146 m[12]
Копаница Πολύκορφο, Μούχλιανη, Κοπάνιτσα 1256 m[12]
Торбица, Турбица,[12] Торбища[3] Ποτίστρα, Τορπίτσα/Τουρπίτσα 1200 m[12] З от Ресилово (Харитомени) и ЮЗ от Карлъково (Микрополи)[3]
Каин бунар Πουρνάρια, Καΐν Μπουνάρ 1080 m - 1000 m[12]
Каин Προφήτης Ηλίας, Καΐν Λόφος 1261 m[12] З от Ресилово (Харитомени) и ЮЗ от Карлъково (Микрополи)[3]
Сиври Σιβρί Λόφος 1100 m[12]
Славополяна Σλαβοπουλάκια 1010 m[12]
Спанакли Σπανακοκορυφή, Σπανακλή 1567 m[12]
Σταχτιές Πέτρες 1440 m - 1300 m[12]
Пилафтепе Στρογγυλό, Πιλάφ Τεπέ 1023 m[12] С от Клепушна[2]
Στρογγυλοβούνι 1180 m[12]
Таушантепе Ταουσάν, Ταουσάκ Λόφος/Τεπέ 1340 m[12] СЗ от Карлъково[19]
Поляна Τρίκορφο, Πολιάνα 1000 m[12]
Сари Татарак Φαλακρό, Σαρή Ταταράκ 1080 m[12]
Ялъм[20] Φλόγα, Τσαλούμι, Γιαλούμι 1313 m[12] С от Клепушна[2]
Хартовица Χαρτοβίτσα 1000 m - 900 m[12]
Χελώνα 680 m[12]
Αετόβραχος 700 m[12]
Ташлък Αμπέλια, Τασλίκ 518 m[12] И над едноименния пролом Ташлък[2]
Βραχώδες, Κάσσι 980 m[12]
Балбаир Βυθός, Μπαλ Μπαΐρ 980 m - 900 m[12]
Камила Γκαμήλα, Γερμανικό 921 m[12] голо бърдо до Ктиторовата пещера при Лакос[21]
Шейтантепе Διάβολος, Σαϊτάν Λόφος/Τεπέ, Σατάν Λόφος 773 m[12]
Каратепе Δρυότοπος, Καρά Λόφος 822 m[12]
Επίμηκες 740 m - 600 m[12]
Зъхна Ζίχνα 655 m[12]
Кючюккуле Καστράκι, Κιουτσούκ Κουλέ 740 m[12]
Бююккуле Κάστρο, Μπουγιούκ Κουλέ 800 m[12]
Ярец[20] Κατσικάκι 920 m[12] С от Клепушна[2]
Корита Κορίτα 905 m[12]
Κορυφή 607 m[12]
Кучкари Κουτσικάρι 851 m[12]
Градище Κτισμένο, Γκραντίσνος 929 m[12] на 1,5 km З от Скрижово[2]
Магила Μαγίλα 900 m[12]
Μακρύβραχος, Βαρτόλ, Κουμάντσε m[12]
Въртол, Въртоля, Куманце Μακρύβραχος, Βαρτόλ, Κουμάντσε 805 m[12] ниви и извор З от Криводол, на синора с Горенци;[22] името Въртоль, Въртоля, обозначава пропаст и е близко по значение с въртоп;[23] името Куманци насочва към кумани, свързвани с гагаузите в селото[22]
Караорман Μεγάλο Δάσος, Καρά Ορμάν 848 m[12]
Черешова Μύτες, Τσερίσοβα 963 m[12]
Липова Μύτη, Λίποβα 900 m - 800 m[12]
Чаталка Πέταλο, Τσατάλκα 960 m - 949 m[12]
Σαμαρούδι 820 m[12]
Гумища Στρογγυλό, Γκούμιστα 700 m[12]
Тумби Τούμπες 780 m[12]
Чардак Τσαρδάκι 680 m[12]
Чукла, Чуклата[24] Τσούκλα 736 m[12] чука ЮИ от Клепушна, името прозлиза от чука с епентеза на л[24]
Чукла, Буха Τσούκλα, Μπούχα 707 m[12] чука ЮИ от Криводол,[25] името прозлиза от чука с епентеза на л[24]
Чукла Τσούκλα 483 m[25] чука З от Грачен,[25] името прозлиза от чука с епентеза на л[24]
Равика Ύψωμα Αβραμίδη, Ραβίκα 761 m[12]

Изкачването до върха може да стане от селището Карлъково (Микрополи, 300 m), като се мине покрай два заслона (8+8 места за спане) на 820 m, през платото Света Богородица Кастаниотиса на 1070 m, през горската служба в местността Авхенас за около 4-5 часа. Изкачването може да стане и от Серския манастир (300 m) за около 4 часа.[12]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 422. (на гръцки)
  2. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. а б в г Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  4. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 195.
  5. Коледаров, Петър. Народностният състав на Драмско до края на XIX в. // Известия на Института за история Χ. София, Българска академия на науките, 1962. с. 153.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 53. (на руски)
  7. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 107, 135.
  8. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 88.
  9. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 200.
  10. а б Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 14.
  11. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 70.
  12. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 423. (на гръцки)
  13. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 114.
  14. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 99.
  15. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 84.
  16. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 83.
  17. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
  18. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 167.
  19. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 203.
  20. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
  21. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 133.
  22. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 146.
  23. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 94.
  24. а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 720.
  25. а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy