Хераклея Линкестис
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хераклея.
| Хераклея Линкестис | |
 | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна |  Северна Македония |
| Археология | |
| Вид | Град |
| Период | IV в.пр.Хр. – VI в.сл.Хр. |
| Епоха | Древна Македония |
| Хераклея Линкестис в Общомедия | |
Хераклея или Хераклия Линкестис (на македонска литературна норма: Хераклеја Линкестис; на латински: Heraclea Lyncestis; на гръцки: Ἡράκλεια Λυγκηστίς) е античен град в котловината Пелагония в близост до съвременния град Битоля, Северна Македония.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Остатъците от града са в южната периферия на Битоля, в местността Буковски гробища. Там има 50-метров рид, на западния край на Битолското поле. Тясно седло на запад го свързва с по-високи ридове и планината Неолица.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Градът е основан в средата на IV век пр. Хр. от македонския цар Филип II Македонски в северозападната част на Македонското царство. Името на града произлиза от Херакъл, митологичния герой, смятан за родоначалник на македонската царска династия Аргеади, а Линкестис (от гръцки земя на рисове) е античното име на областта.
В античността през Хераклея минава Виа Егнация.[1]
Антични останки
[редактиране | редактиране на кода]На рида и в южното му подножие по река Сива вода е засвидетелстван живот от II век пр. Хр. до края на VI век. Разкопани са театър и Портика на съда - и двата от II век, римска баня от IV век, пет базилики - Голямата, Малката, Цивилната, гробищната Базилика извън стените и „Света Троица“ - и Епископската резиденция от края на V - VI век, тъй като градът е център на Хераклейската епископия.[1] Църковните сгради са покрити имат мозаечни подове - едни от най-красивите запазени в страната.[2]
Запазена е и крепостната стена, градена във II и обновявана в IV и VI век. Тя затваря пространство от 8 ha, намалено в VI век на 5 ha.[1]
Средновековни останки
[редактиране | редактиране на кода]
Според Иван Микулчич акрополът на антична Хераклея е местоположението на несигурно идентифицирания средновековен град Битоля.[2]
Хераклея е силно засегната от аварските и славянски нападения, които според намерените монети могат да се датират в 586 година. Частично са запазени няколко големи сгради - епископският комплекс с 2 базилики и дворец. Върху тях няколко века по-късно вероятно е изграден манастир и от него славянското селище получава името Битоля (от старобългарската дума обителъ). В гръцките документи крепостта е наричана Пелагония.[2]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Fanoula Papazoglou: a) Héraclée des Lyncestes à la lumière des textes littéraires et épigraphiques I, Bitola 1961 (Musée national de Bitola), стр. 7-33 и сн. 1-19. b) Septimia Aurelia Heraclea εν BCH 85(1961), стр. 162-175. c) Héraclée et Pelagonie в: Ziva Antica 4(1954), стр. 308-345.
- Κωνστ. Λ. Κωνσταντινίδου, ΄Ερευνα εν τη ΄Ανω Μακεδονία. Περί της αρχαίας Ηρακλείας των Λυγκηστών. Φλώρινα 1960. 8ον, σ. 26 μεθ' ενός χάρτου υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Хераклея Линкестис на Виа Егнация. -
Мозайка в Хераклея. -
Мозайка в Хераклея -
Общ изглед към Хераклея
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 139.
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 140.
|
| |||||||||||
| ||||||||
