Текст:

„Ваше Сиятелство!

Възбудени отъ прѣголѣмѫ-тѫ ни радость за пристига-

нiе-то [Ви] въ Пловдивъ дързнахме да Ви отправимъ настоiа-

ште-то [писмо], чрѣзъ кое-то да Ви честитiаваме постъ-тъ

като главенъ управитель на ново-освободенѫ-тѫ ни майкѫ Бъл-

гариiѫ.

Ваше Сиятелство! Върху Васъ iе възложилъ

Негово Императорско Величество Александръ ІІ^ри Наший

Освободитель грижiа-та за попеченiе-то на български-тѣ

интереси; Вамъ ie дадена в рѫцѣ сѫдба-та на българскiа на-

родъ и Вамъ занапрѣдъ се налага длъжность-та да заштишта-

вате всѣко ъгълче на Българиiѫ, кога-то бы

посѣгнѫль нѣкой не-

приiатель на правдины-тѣ му. Прѣдъ Васъ трѣбва всѣкой

iединъ градъ или всѣко iедно село на Българиiѫ да искаже

свои-тѣ мѫкы и страданиiа. А като iе тъй, молиме Ви най-

покорно, отстѫпете iеднъ часть отъ Ваше-то человѣколюб-

но сърце и чуйте дълбоки-тѣ ни стѣнанiа подъ iарема на

чуждо-то управленiе.

Надѣiемъ се, че сте ся извѣстиле вечъ отъ наши-

тѣ прѣдставители, които стоiатъ отъ толкова врѣме на

насамъ въ Софиiѫ и които присѫтствуваха въ Санс Стефано,

че ний досега сме дали доста протести противъ зло-то у-

правлениiе на нашитѣ братiа Сьрби, кои-то искатъ съ си-

лѫтѫ на орѫжиiето да ни накаратъ да промѣниме свiата-

та си народность българскѫ и да се нарѣчеме за тѣхнѫ полсѫ

чисти Сьрби като се отдѣлимъ отъ майкѫ-тѫ ни Българиiѫ, коiа-

то ни iе родила и до сега отхранила и коiато съ земиiѫ-тѫ си

покрива очитѣ на усопши-тѣ ни дѣди и прѣдѣди. Тежка ште

бѫде майчина-та ни клѣтва, ако се ми откажемъ отъ неiѫ,

и затуй на никой начинъ не можемъ да приемеме върху ни...

До Негово Сиiателство Г-ну Генералу