Ерве Базен

Ерве Базен Hervé Bazin
френски писател
През 1993 г.
Роден	Jean-Pierre Hervé-Bazin 17 април 1911 г. Анже, Франция
Починал	17 февруари 1996 г. Анже, Франция
Погребан	Франция
Националност	Франция
Учил в	Парижки хуманитарен факултет
Работил	писател
Литература
Псевдоним	Hervé Bazin, Jean Marbolivien
Жанрове	роман
Награди	Prix Guillaume-Apollinaire Prix Prince-Pierre-de-Monaco Prix de l'Humour noir
Семейство
Баща	Жак-Ерве Базен
Уебсайт	Страница в IMDb
Ерве Базен в Общомедия

Ерве Базен (на френски: Hervé Bazin) е френски писател, автор на няколко стихосбирки и множество романи. Член на Академията Гонкур от 1958 г. и неин председател от 1973 г. до края на живота си. Като противник на ядреното въоръжаване, през 1979 г. е отличен с Ленинска награда за мир.

Биография

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Роден е на 17 април 1911 г. в Анже. Завършва литература в Сорбоната. за дебютната си стихосбирка „Денят“ през 1947 г. получава наградата „Аполинер“ (на френски: Prix Guillaume Apollinaire). Въпреки този успех Базен се преориентира към писането на романи, първоначално изпълвани с автобиографичен материал, свързан с травми от детството му. В по-късните книги психологията отстъпва на свободното творчество и хумористичната му книга „Да оскубем птицата“ получава наградата за черен хумор „Ксавие Форнере“. При една равносметка, Ерве Базен е „достоен приемник и продължител на отдавнашни традиции във френската литература“.

Умира на 17 февруари 1996 г.

Библиография

• Jour, poèmes (Денят, стихосбирка), 1947
• À la poursuite d'Iris, poèmes, 1948
• Vipère au poing, (автобиографичен роман), 1948
• La Tête contre les murs, (роман, написан от авг. 1948 г. до февр. 1949 г.), 1949
• La Mort du petit cheval, (продължение на автобиографичния роман от 1948, написан от дек. 1949 до авг. 1950 г.), 1950
  Семейство Рьозо. Превод от френски език Ерма Гечева. София: Народна култура, 1971, 368 с.
• Le bureau des mariages, nouvelles, 1951
• Lève-toi et marche, roman, écrit en 1951, publié en 1952
  Стани и ходи. Роман. Превод от френски език Ерма Гечева. София: Народна младеж, 1966, 244 с.
• Humeurs, poèmes (Настроения, стихосбирка), 1953
• Contre vents et marées, roman, 1953
• L'Huile sur le feu, roman, écrit d'oct. 1953 à février 1954, publié en 1954
• Qui j'ose aimer, roman, écrit de novembre 1955 à oct. 1956, publié en 1956, puis en 1966
• La Fin des asiles, essai/enquête, 1959
• Au nom du fils, roman (В името на сина, роман), écrit d'avril 1959 à septembre 1960, publié en 1960
• Chapeau bas, nouvelles, 1963: Chapeau bas, Bouc émissaire, La hotte, M. le conseiller du cœur, Souvenirs d'un amnésique, Mansarde à louer, La Clope
• Plumons l'oiseau, essai, 1966
• Le Matrimoine (Съпружески живот), roman écrit en 1966, publié en 1967
• Les Bienheureux de La Désolation, récit / enquête, 1970
• Le Cri de la chouette, (автобиографичен роман, продължение на Vipère au poing и La Mort du petit cheval, написано през 1971; адаптирано за телевизията в 1986 г.), 1972
• Madame Ex, roman, écrit en 1974, publié en 1975
  Бившата съпруга, Хумористично-сатиричен роман. София: Народна култура, 1978, 242 с.
• Traits, 1976
• Ce que je crois, 1977
• Un feu dévore un autre feu, 1978
  Огънят поглъща огъня. Превод от френски език Ерма Гечева и Стефан Гечев. София: Народна култура, 1980, 216 с.
• L'Église verte, roman, 1981
  Зеленият храм. София: Народна култура, 1984, 206 с.
• Qui est le prince ?, 1981
• Abécédaire, 1984
• Le Démon de minuit, 1988
• L'École des pères, roman, 1991
• Le Grand Méchant Doux, 1992
• Œuvre poétique, 1992
• Le Neuvième jour, 1994

Външни препратки

• Цитати от Ерве Базен в crossroadbg.com
• ((ru)) Произведения Эрве Базена в библиотеке Максима Мошкова
• ((ru)) Эрве Базен на Peoples.ru
• ((ru)) Л. П. Замойский „Девиз Базена – надо выстоять“ Архив на оригинала от 2007-10-28 в Wayback Machine.