Тодор Оланов
| Тодор Оланов | |
| български общественик | |
| Роден |
1817 г.
|
|---|---|
| Починал | 1880 г.
|
Тодор Оланов или Уланов[1] или Тодор Олан е български възрожденски общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1817 година в село Лехово, Демирхисарско, тогава в Османската империя. Той е доста заможен - притежава ниви, ливади, лозя, пасбища, едър и дребен добитък и се занимава с търговия и лихварство. До началото на църковните борби е член на християнската община в Мелник. Скъсва с Цариградската патриаршия и се издига като виден църковен и просветен деец в Мелнишка епархия. Участва в Народния събор в Гайтаниново в 1869 година, издигнал искане за учредяване на българска Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Сярска епархия.[4]
В началото на 1870 година активно се включва в съставянето на народни прошения (махзари) за присъединяването на Мелнишка епархия към Българската екзархия. През същата година активно спомага за разкриването на българско училище родното си село. Заедно с хаджи Димко Хаджииванов е пратеник на Сярско в Учредителното събрание в Търново, за да изразят протеста на българското население срещу решенията на Берлинския конгрес. Преследван е от гръцкото духовенство и арестуван османските власти. Подпомага Стефан Веркович в събирането на български фолклорни материали.[5]
На 12 февруари 1880 къщата му е нападната и опожарена с газ от банда арнаути. В пожара изгаря цялата покъщнина и налична стока.[6] Наскоро след това умира.[3]
Негов внук е революционерът Никола Хаджиев.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 6.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 78.
- ↑ а б Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Народна просвета, 1987. с. 52.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 17.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 156.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.594.
