Карпати
Карпатите (на украински: Карпати; на полски: Karpaty; на словашки: Karpaty; на унгарски: Kárpátok; на румънски: Carpaţi; на сръбски: Карпати) са планинска система в централната част на Европа, която се простира на територията на Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Украйна, Румъния и Сърбия.
| Карпати Karpaty, Kárpátok, Carpaţi | |
 | |
  Местоположение на картата на Европа | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Централна Европа |
| Най-висок връх | Герлаховски щит |
| Надм. височина | 2655 m |
| Подробна карта | |
 | |
| Карпати в Общомедия | |
1. Външни Западни Карпати
2. Вътрешни Западни Карпати
3. Външни Източни Карпати
4. Вътрешни Източни Карпати
5. Южни Карпати
6. Западни Румънски Карпати
7. Трансилванско плато
8. Сръбски Карпати
a Висла
b Дунав
c Тиса
d Сава
e Днестър
f Прут
Дълга е около 1500 километра. Образува изпъкнала на североизток дъга и остър завой на югоизток.
Карпатите са част от Алпидите. Планинската система се дели на Западни (Малки Карпати, Бели Карпати, Татри), Източни, Гористи и Южни Карпати. Височината им достига 2655 метра с най-висок връх Герлаховски щит в Татрите. Северните разклонения на Карпатите са планините Бескиди.
Изградени са от гранити, гнайси, пясъчници и конгломерати. Богата е на нефт, природен газ, каменна сол и цветни метали. Характерни са множеството минерални извори. Растителният свят е представен от иглолистни и широколистни гори, субалпийски храсти и пасища.
В Карпатите има 2 национални парка – „Ретезат“ и „Татрански“. Подходящи са за туризъм.
География
редактиранеСеверозападните Карпати започват на територията на Словакия и южна Полша. Преминават покрай Закарпатието и Трансилвания в голям полукръг към югоизток и завършват при река Дунав близо до град Оршова в Румъния. Общата дължина на веригата е над 1500 km, а ширината ѝ варира между 12 и 500 km. Най-високите върхове на Карпатите са там, където планината е най-широка. Системата достига максималанта си ширина в Трансилванското плато и в Татрите, най-високия хребет, в който се намира Герлаховски щит (Словакия) с височина 2655 m над морското равнище. Карпатите покриват площ от 190 000 km2 и образуват най-дългата планинска система в Европа след Алпите.
Макар често да се наричат планинска верига, всъщност Карпатите не образуват непрекъсната верига планини. Съставени са от няколко орографски и геологически отличаващи се групи, показващи голямо структурно разнообразие. Карпатите, достигащи височина над 2500 m само на няколко места, нямат силно издадени върхове, обширни снежни полета, големи ледници, високи водопади и големи езера, каквито например присъстват и Алпите. Дълго време се вярва, че в Карпатите няма ледници, но скорошни изследвания на полски учени откриват ледникова зона в Татрите.[1] Най-високата точка на Карпатите е толкова висока, колкото средния регион на Алпите, с които споделят подобен вид, климат и флора. Карпатите са отделени от Алпите чрез река Дунав. Двете вериги се срещат само на едно място, близо до австрийско-словашка граница при Братислава. Реката ги отделя и от Стара планина при Оршова в Румъния. Долината на Морава и Одра отделя Карпатите от Силезия и Моравия, които принадлежат на средното крило на Централноевропейската планинска система. За разлика от другите крила в системата, Карпатите, които образуват вододела между северните морета и Черно море, са обградени от всички страни с равнини: Панонската на югозапад, Дунавската на юг и Галицийската на североизток.
Карпатите са създадени по време на Алпийската орогенеза през мезозой и терциер.[2]
По-големи градове в Карпатите, според населението в намалящ ред са:
- Краков (Полша)
- Братислава (Словакия)
- Клуж Напока (Румъния)
- Чернивци (Украйна)
- Брашов (Румъния)
- Кошице (Словакия)
- Ивано-Франкивск (Украйна)
- Орадя (Румъния)
- Белско-Бяла (Полша)
- Мишколц (Унгария)
- Сибиу (Румъния)
- Търгу Муреш (Румъния)
- Бая Маре (Румъния)
- Ужгород (Украйна)
- Тарнов (Полша)
- Ръмнику Вълча (Румъния)
- Мукачево (Украйна)
- Дрогобич (Украйна)
- Пятра Нямц (Румъния)
Най-високи върхове по страна
редактиране| Връх | Геоложка единица | Страна | Административна единица | Височина (m) |
|---|---|---|---|---|
| Герлаховски щит | Фатранско-Татранска област | Словакия | Прешовски край | 2655 |
| Молдовяну | Фъгърашки планини | Румъния | Арджеш | 2544 |
| Риси | Фатранско-Татранска област | Полша | Татрански окръг | 2499 |
| Говерла | Бескиди | Украйна | Надворнянски район, Раховски район | 2061 |
| Беляница | Беляница | Сърбия | Деспотовац | 1339 |
| Лиса гора | Моравско-Силезски Бескиди | Чехия | Моравско-силезки край | 1323 |
| Кекеш | Северноунгарски планини | Унгария | Хевеш | 1014 |
Други
редактиранеНа Карпатите е наречена улица в квартал „Красно село“ в София (Карта).
Галерия
редактиране-
-
Езеро в Южните Карпати (Румъния) -
Говерла (Украйна) -
Железни врата при сръбско-румънската граница
Източници
редактиране- ↑ Gądek, Gradiecz, Bogdan, Mariusz. Glacial Ice and Permafrost Distribution in the Medena Kotlina (Slovak Tatras): Mapped with Application of GPR and GST Measurements // Landform Evolution in Mountain Areas. Studia Geomorphologica Carpatho-Balcanica. Посетен на 3 февруари 2013.
- ↑ Plašienka, D., 2002, Origin and growth of the Western Carpathian orogenetic wedge during the mesozoic. in Geologica Carpathica Special Issues 53 Proceedings of XVII. Congress of Carpathian-Balkan Geological Association Bratislava, 1 – 4 септември 2002