Направо към съдържанието

Айни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Айни

Група от айни, снимка от 1904 г.
Общ брой50 000 с половин или изцяло айни произход
150 000 японци с частичен айни произход
По местаЯпония
Русия
ЕзикАйнски език е обичайният език. Според проучване на Александър Вовин през 1996 г. е имало само 15 гладко говорещи айни, а последният човек, говорещ диалекта Сакхалин, е умрял през 1994 г. Майчиният език на повечето айни днес е японският или руският.[1]
РелигияАнимизъм
някои айни принадлежат към руската православна църква
Айни в Общомедия

Айни [2] (от руски Айны, по английската Система на Хепбърн Ainu, Айну) е названието на най-голямото етническо малцинство в Япония, наброяващо около 25 000 души според последни данни. Айните се смятат за едни от първите заселници на японските острови, за произхода им съществуват различни теории и предположения – според някои са дошли от Сибир, според други – от Тихоокеанския регион. Постепенно са изтласкани на север, много от тях живеят на остров Хокайдо, в руската територия Курили или на о. Сахалин и други. Японците ги наричат още ебису, емису или Едзо, последното е всъщност старото име на остров Хокайдо. Характерни за айните са светлата кожа, по-високият среден ръст, както и европеидните черти.

Култура и традиции

[редактиране | редактиране на кода]

Ловът, риболовът и събирането на растителни храни са сред основните начини, по които айни се препитават, макар че с течение на времето много от тях започват да се занимават със земеделие и стопанство. Ловът на мечки играе особена роля, защото тяхната религия е анимистична и мечката заема централно място в нея.

Трудно е да се каже, че културата и традициите на айни са запазени в чист вид, тъй като липсата на собствена писмена система до голяма степен е предопределила смесването им с японските. Записването на устното народно творчество под формата на предания, легенди, песни и приказки започва едва в последните 25 години. Друга част от културата им са каменните статуи и изработката на платове с характерни геометрични мотиви.

  1. Gordon, Raymond G., Jr. (ed.). Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Dallas, SIL International, 2005. ISBN 1-55671-159-X.
  2. Еднотомна „Енциклопедия А-Я“, БАН, 1999 г.
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy