Направо към съдържанието

Анилин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Не бива да се бърка с аланин.

Анилинът, фениламинът или аминобензенът е силно отровно органично вещество с формула C6H5NH2, първичен амин и родоначалник на класа ароматни амини. Отравянията са възможни при вдишвания на анилинови пари, при попадане на течен анилин върху кожата на човека и при работа с анилинови бои. Много опасно е, ако се консумират храни, за оцветяването на които са използвани анилинови бои. Симптомите на различните степени на отравяния са различни: от преумора, главоболие, гадене до нарушаване на съзнанието, а при най-тежките случаи – кома, парализа и смърт.

Името „анилин“ идва от името на едно от растенията, съдържащи индиго – Indigofera anil (съвременното международно наименование на растението е Indigofera suffruticosa).

Анилинът е безцветна или жълтеникава маслена течност. На въздух, поради лесното си окисление той бързо променя цвета си до червено-кафяв. Парите на анилина имат специфична миризма. Във вода е малко разтворим. Разтваря се добре в органични разтворители: бензен, спирт, етер и други. Температурата му на кипене е 184 °C, а температурата му на топене е –6 °C.

Свойствата на анилина се определят от аминогрупата и ароматното ядро. Парите на анилина са отровни.

Анилинът се получава от нитробензен при редукцията му с атомен водород:

С6Н5NO2 + 3H2 → C6H5NH2 + 2H2O

Анилинът се окислява много лесно. Под влияние на силни окислители анилинът променя цвета си. Например крайният продукт при окисляване с калиев бихромат е анилиново черно.

Подобно на амоняка, анилинът е слаба основа и взаимодейства с киселини:

С6Н5NH2 + HCl→ C6H5NH3+Cl

Анилинът може да взаимодейства с бром (Br), като реакцията се извършва много по-лесно, отколкото при чистия бензен:

C6H5NH2 + 3Br2→ C6H2Br3NH2 + 3HBr

Анилинът е добит за пръв път през 1826 г. при обработка на вар с индиго от немския химик Ото Унфердорбен (1806 – 1873), който го нарича „кристалин“. През 1840 г. Юлиус Фрицше приготвя анилин чрез нагряване на индиго с разтвор на калиев хидроксид и го нарича „анилин“. По това време други откриватели са го наричали „кианол“ и „бензидам“.

Промишленото производство на анилиновата лилава боя мовеин започва през 1856 г. Това е първото синтетично багрило, получено от 18-годишния английски химик Уилям Перкин.[2]

  1. ANILINE // PubChem. Посетен на 18 ноември 2016 г. (на английски)
  2. Попов С. И. – Мовеин : статья // Химическая энциклопедия / Гл. ред. Кнунянц И. Л. — М. : Большая Российская энциклопедия, 1992. — Т. 3: Меди — Полимерные. — С. 100. — 639 с. — ISBN 5-85270-039-8.
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy