Анна Леополдовна
| Анна Леополдовна А́нна Леопо́льдовна/ А́нна Ка́рловна/ Елизавета Катарина Кристина, принцесса Мекленбург-Шверинская | |
| принцеса на Херцогство Брауншвайг-Люнебург | |
 Портрет на Анна Леополдовна, от Луи Каравак, сл. 1733 | |
| Родена | Елизабет Катарина Кристина фон Мекленбург-Шверин
18 декември 1718 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Санкт Петербург, Русия |
| Религия | православие |
| Управление | |
| Други титли | херцогиня от Мекленбург-Шверин |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Мекленбург |
| Баща | Карл Леополд (Мекленбург) |
| Майка | Екатерина Ивановна |
| Съпруг | Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел (14 юли 1739 – 18 март 1746) |
| Деца | Иван VI Екатерина Антоновна Алексей Антонович фон Брауншвайг Елизабета Антоновна фон Брауншвайг Петър Антонович фон Брауншвайг |
| Анна Леополдовна в Общомедия | |
Анна Леополдовна/А́нна Ка́рловна, родена Елизабет Катарина Кристина фон Мекленбург-Шверин (на руски: А́нна Леопо́льдовна/ А́нна Ка́рловна/ Елизавета Катарина Кристина, принцесса Мекленбург-Шверинская; на немски: Anna Leopoldowna/ Elisabeth Katharina Christine Herzogin zu Mecklenburg-Schwerin; * 18 декември 1718, Росток; † 18 март 1746, Холмогори на Северна Двина, Северна Русив) е херцогиня от Мекленбург-Шверин и чрез женитба принцеса на Херцогство Брауншвайг-Люнебург. Като велика княгиня тя е регентка на Руската империя (1740 – 1741). Като правнучка на цар Алексей Михайлович Романов тя е по майчина линия наследничка на руския царски трон.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]
Тя е единствената дъщеря на херцог Карл Леополд фон Мекленбург (1678 – 1747) и третата му съпруга руската велика княгиня Екатарина Ивановна (1692 – 1733), дъщеря на руския цар Иван V (1666 – 1696) и Прасковя Салтикова (1664 – 1723). Баща и е брат на София Луиза (1685 – 1735), която се омъжва 1706 г. за пруския крал Фридрих I (1657 – 1713). Майка ѝ е по-голяма сестра на руската императрица Анна Ивановна (1693 – 1740).
Майка ѝ Катарина Ивановна напуска баща ̀и и заедно с дъщеря си Елизабет Катарина Кристина го напуска през 1722 г. и се връща обратно в Русия. След като става руско-православна през 1732 г. тя получава името Анна Леополдовна.
Анна Леополдовна се омъжва на 14 юли 1739 г. в Санкт Петербург за принц Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел (* 28 август 1714; † 4 май 1774) от род Велфи, вторият син на херцог Фердинанд Албрехт II фон Брауншвайг-Волфенбютел-Берн (1680 – 1735) и Антоанета Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел (1696 – 1762). Антон Улрих става така зет на крал Фридрих II от Прусия. Техният син Иван VI е определен от императрицата за неин бъдещ наследник под надзора на Ернст Йохан Бирон. Анна Леополдовна и нейният съпруг Антон Улрих не са допускани в управлението.
Анна Леополдовна става регентка и издига съпруга си на генералисимус на руската войска (1740 – 1741). Тя е свалена през нощта към 6 декември 1741 г. от Елисавета Петровна и с нейния съпруг и децата им са затворени в цитаделата на Рига, по-късно отвлечени в Даугавгрива и по-късно в Холмогори в Архангелска област, където умира на 27 години на 18 март 1746 г. след раждането на нейното пето дете. Погребана е в църквата на манастир Александър-Невски в Санкт-Петербург.[1]
Екатерина II през 1762 г. предлага на Антон Улрих да напусне Русия без децата си (по политически причини). Той предпочита затвора с децата си и умира почти ослепял на 4 май 1774 г. Неговият син Иван е убит още през 1764 г. в Шлиселбург. Останалите му четири деца са освободени през 1780 г. Екатерина II им отказва годишна заплата и ги изпраща в Дания, където живеят в Хорсенс в Ютландия. Кралицата вдовица на Дания, Юлиана Мари фон Брауншвайг, е по-малка сестра на Антон Улрих.[2]
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Анна Леополдовна и Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел имат децата:
- Иван VI (1740 – 1764), император (1740 – 1741)
- Екатерина (1741 – 1807)
- Елизабета Антоновна фон Брауншвайг (1743 – 1782)
- Петър Антонович фон Брауншвайг (1745 – 1798)
- Алексей Антонович фон Брауншвайг (1746 – 1787)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Carl Schlettwein: Bild der Prinzessin Katharina, Enkelin des Herzogs Karl Leopold von Meklenburg In: Jahrbücher des Vereins für Mecklenburgische Geschichte und Altertumskunde, Band 41 (1876), S. 155 – 156 (Mit Ausführungen zum weiteren Schicksal seiner Abkömmlinge)
- Erik Amburger: Anna Leopoldowna. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 301.
- Brückner: Die Familie Braunschweig in Russland. St. Petersburg 1876.
- Anna Leopóldowna. Brockhaus’ Kleines Konversations-Lexikon. Band 1, F. A. Brockhaus, Leipzig 1911, S. 71.
- Walentin Janin u. a.: Otetschestwennaja istorija: istorija Rossii s drewneischich wremen do 1917 goda: Tom 1. Bolschaja Rossijskaja enziklopedija, Moskau 1994, ISBN 5-85270-076-2, S. 86. (russisch)
- Aleksandr Gustavovič Brückner: Die Familie Braunschweig in Russland. Schmitzdorff, St. Petersburg 1876, OCLC 257721101.
- Leonid Lewin: Macht, Intrigen und Verbannung. Welfen und Romanows an russischen Zarenhof. MatrixMedia Verlag, Göttingen 2002, ISBN 3-932313-05-4.
- Valentina Grijorian: Zarenschicksale. Glanz und Skandale am Hofe der Zarendynastie Romanow/Holstein-Gottorp- LeiV Buchhandels-und Verlagsanstalt, Leipzig 1987, ISBN 3-89603-988-1
- Manfred von Boetticher: Anton Ulrich (d.J.), Herzog zu Braunschweig und Lüneburg (Wolfenbüttel). ISBN 3-937664-46-7, S. 47 – 48.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Das Grab von Anna Leopoldowna, knerger.de
- ↑ Troyat, Henri (2000), Terrible Tsarinas: Five Russian Women in Power, New York: Algora Publishing, pp. 99 – 101
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Anna Leopoldowna, Russland, Großfürstin, Landesbibliographie MV
- Welfen, welfen.de
- Anna Carlovna, The American Cyclopædia (1879)
- Romanovs. The fourth film. Anna Ioannovna; Anna Leopoldovna; Elizabeth Petrovna в
– Historical reconstruction „The Romanovs“. StarMedia. Babich-Design (Russia, 2013)