Направо към съдържанието

Берлинска стена

Берлинска стена
Berliner Mauer
Изглед от Западен Берлин, 1986 г.
52.5044° с. ш. 13.4411° и. д.
Берлинска стена
Местоположение в Берлин
Информация за обекта
Страна ГДР
МестоположениеИзточен Берлин
Видпогранична зона
Дължина155 km
Височина3,60 m
История на обекта
Строителство13 август 1961 г.
Материалибетон
Експлоатация1961 – 1989 г.
БиткиБерлинска криза
Състояниеразрушена
Разрушен9 ноември 1989 – 1994 г.
Берлинска стена в Общомедия
Окупационните сектори в Берлин и трасето на стената, разделяща града (1989)
Външни и вътрешни граници с граничните контролно-пропускателни пунктове (интерактивна карта)

Берлинската стена (на немски: Berliner Mauer) e строго охранявана бетонна стена, разделяща западната част на град Берлин както от източната част на града, така и от цялата територия на Германската демократична република през периода на Студената война. Тя служи за държавна граница между ГДР и Западен Берлин от 13 август 1961 до 9 ноември 1989 г.

Берлинската стена става един от най-известните символи на Студената война. При опит да преминат стената загиват между 136 и 245 граждани на ГДР, бягащи на Запад.

Построяване на Берлинската стена

[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война Берлин е поделен между страните победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на 4 окупационни зони. Източната зона, контролирана от съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република. В 3-те западни зони контролът е осъществяван съответно от окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция.

Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г., в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на стената. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт. Фактически това е нарушение на следвоенното споразумение на страните победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.

Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със заоблен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Въпреки това над 5 хиляди души успяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са: масовото бягство по тунел, дълъг 149 метра; полет с делтаплан, промушване между прозорците на 2 съседни апартамента.

Падане на Берлинската стена

[редактиране | редактиране на кода]

На 23 август 1989 г. Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември лидерът на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември министър-председателят на Правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от Германската демократична република. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от гражданството.

Само няколко секции от стената са запазени – в района на Потсдамер Плац, недалече от река Шпрее (East Side Gallery), и на Бернауер Щрасе.

Ако от „източната“ страна на Берлинската стена до самия край тя остава уродлив символ на отчуждението, то на Запад стената се превръща в място за творчество на много художници както професионалисти, така и аматьори. През 1989 г. Берлинската стена се превръща в километрова „изложба“ на графити, в това число и много от тях с висока художествена стойност.

След разрушаването на Стената фрагменти от нея бързо се превръщат в обект на търговия. Много от късовете от Берлинската стена са купени в САЩ, например в корпорацията „Майкрософт“, в щабквартирата на ЦРУ и други. На 16 май 2006 г. на София е дарен сегмент от Берлинската стена, изложен до Мемориала на жертвите на тоталитаризма[1][2].

  1. Част от Берлинската стена ще бъде изложена до НДК // www.dnevnik.bg, 2006. Архивиран от оригинала на 2006-04-21. Посетен на 4 октомври 2008 г.
  2. opoznai.bg
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy