Вечна замръзналост
Вечна замръзналост (също трайно замръзнала земя) е най-горната част на земната кора на местата, където температурата ѝ от минимум 2 години до хилядолетия не надвишава 0 °C.[1] В англоезичната литература понятието се среща като permafrost (срещано и на български като пермафрост), в руската като вечная мерзлота, което е въведено през 1927 г. от съветския изследовател М. И. Сумгин.
Площта на вечната замръзналост е около 35 милиона km². Разпространена е в северните части на Америка (Аляска, Канада), Европа, Азия, островите в Северния ледовит океан.[2] Вечна замръзналост се среща и под вода, в континенталните шелфове на континентите около Северния ледовит океан, части от които са били суша по време на последния ледников период.[3] Възможно е да се открие вечна замръзналост и в по-малките географски ширини, но на по-висока надморска височина. През 2009 г. в планината Килиманджаро, близо до екватора е открита вечна замръзналост.[4] В зоната на трайно замръзналата земя подземните води са замръзнали, а дълбочината на замръзналата кора понякога е над 1500 m.[1]
Вечната замръзналост заема около 24% от земната суша в северното полукълбо и съдържа 0,022% от общото количество вода. Значителна част от нея е следствие от последния ледников период, като в днешно време бавно се топи.[1] Към 2100 г. ще бъде 4 пъти по-малка на площ от сега.
Строежите върху вечната замръзналост са предизвикателство. Например, при строежа на панелни блокове в Сибир блокът се изгражда до гол панел и се оставя да стои няколко години. Ако не почне да потъва, се довършва, ако ли не, се търси ново място. Предизвикателство е и строежът на Цинхай-Тибетската железница върху такива земи.
В недрата ѝ са намирани дори цели запазени мамути.
През 2012 г. руски учени отглеждат растения от вида Silene stenophylla, покълнали от семена, замръзнали преди повече от 30 000 години, извадени от 38-метрова дълбочина.
Изследванията на вечната замръзналост водят началото си от руски пионери в Сибир през XVII – XVIII век.
Проблемът с размразяването на пермафроста
[редактиране | редактиране на кода]
Според прогнозите, размразяването на пермафроста в резултат на глобалното затопляне ще доведе до огромни загуби за световната икономика. Съгласно оценките, загубите, свързани с отделянето на парникови газове при размразяване на почвите на Сибир, към края на XXI век ще възлязат на 43 трилиона долара.[5]
Въпреки това обаче за икономиката на Русия това може да е от значителна полза, тъй като зоната, благоприятна за селско стопанство и за живот на хора, съществено ще се разшири.
Размразяването на замръзналата земя в хода на глобалното затопляне води до намаляване на носещата способност на почвата. Това, на свой ред, води до загуба на устойчивостта на зданията и съоръженията с възможни катастрофални последици.[6] Една такава катастрофа става в района на Норилск на 26 май 2020 г., когато вследствие намаляване устойчивостта на нефтен резервоар настъпва изтичане на 21 000 тона дизелово гориво, довело до катастрофално замърсяване на близките реки и езера.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Затоплянето сред вечната замръзналост в Аляска се ускорява
- ↑ Романовский Н.Н. Вечна замръзналост (Многолетняя мерзлота) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 20. Меотская археологическа култура – Монголско нашествие в Русия [Меотская археологическая культура – Монголо-татарское нашествие]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2012. ISBN 978-5-85270-363-7. с. 767. Посетен на 12 август 2020. (на руски) Архив на оригинала от 2021-07-26 в Wayback Machine.
- ↑ T. E. Osterkamp. Sub-Sea Permafrost // Academic Press, 2001. Архивиран от оригинала на 2014-11-08. Посетен на 2017-01-28.
- ↑ ((en)) Permafrost near equator; hummingbirds near subarctic Архив на оригинала от 2018-03-05 в Wayback Machine.
- ↑ Оттаивание вечной мерзлоты обойдётся мировой экономике в триллионы Архив на оригинала от 2020-06-10 в Wayback Machine., 23.09.2015
- ↑ а б Russian Arctic oil spill pollutes big lake near Norilsk, BBC, 10.06.2020