Десюдепорт
Десюдепорт (от френски: dessus-de-porte, буквално: „над вратата“; на немски и италиански: супрапорте (от латински: supra – „намиращото се отгоре“ и porta – „врата“, „порта“) или също наддверие е декоративна композиция, разположена над (входната) врата.[1] Най-често става въпрос за скулптурни или релефни композиции, но понякога и живописни пана или стенописи. Даденото декоративно украшение може да е окачено свободно над вратата или да е конструктивно съчетано с рамката на вратата. В художествено отношение дюсдепорта се явява преходен елемент от вратите към стените.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Историята на десюдепорта води своето начало от италианското изкуство и достига своя разцвет във Франция. Предшественикът на това наддверно украшение е тимпанът, изработен в техника на настенна живопис. Високото разположение на стената го правил труден за зрителното възприятие. Затова фреските били изпълнявани в ярки тонове, следвайки проста и ясна композиция. Още през XVI век подобен декор бил тясно свързан с интериора на двореците. Заедно със стенни медальони той създавал цялостен смислов и художествен ансамбъл. Обръщайки се към митологичните сюжети, майсторите отделяли много внимание на светлинно-въздушната перспектива.
Заслуга на френски художници е развитието на скулптурния компонент на десюдепортите. Резбована атика, която украсява вътрешните врати на помещение, се нарича à la française (буквално: по френски). Бароковата живопис я обогатява с нови сюжети, например, пасторални и ловни сцени.
Като характерен архитектурен елемент на барока, десюдепортът достига широко разпространение през XVII-XVIII век; парадните (церемониални) интериори на дворците от този период почти винаги включват в себе си десюдепорти. Често срещан в интериора на класицизма и периода на еклектиката, обаче по-нататъчното използването на елемента става рядко. Краткото завръщане на десюдепорта може да се наблюдава в интериора на неокласицизма. Тук живописната украса над вратите остава вярна на митологичната тематика, понякога отстъпвайки обаче на натюрморта. Не се използва в съвременната архитектура, освен ако не говорим за стилизация.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ д-р арх. Валентина Върбанова, ВСУ „Любен Каравелов“, София, Архитектурен факултет, Катедра „Градоустройство, история и теория на архитектурата“. Терминологичен речник на архитектурните елементи и понятия. Ниво „Въведение в архитектурата“ // Посетен на 16.02.2021.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Десюдепорт“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |