Диоклецианов акведукт
Диоклецианов акведукт Dioklecijanov akvadukt | |
Акведуктът на Диоклециан през 2013 г. | |
Местоположение в Сплит | |
Вид | акведукт |
---|---|
Местоположение | Сплит, Хърватия |
Стил | римски |
Статут | паметник на културата |
Диоклецианов акведукт в Общомедия |
Диоклециановият акведукт (на хърватски: Dioklecijanov akvadukt) е акведукт и археологически обект в хърватския град Сплит, сред 3-те най-добре запазени акведукти на територията на бивша Югославия, наред с Скопския акведукт в Република Македония и Барския акведукт в Черна гора.
История
[редактиране | редактиране на кода]Акведуктът е построен от император Диоклециан в края на III или началото на IV в., за да снабдява с вода неговия дворец в античния Солин, днес Сплит[1][2]. По него е транспортирана вода от река Ядро, отстояща на 9 км северозападно от дворцовия комплекс. Дължината на акведукта е била 9 км, а разликата във височината между крайните му точки – 33 м.
Най-добре е запазена тази част от акведукта, която е в непосредствена близост до някогашния град Солин. В този участък дължината е 180 м, а височината достига 16,5 м. Конструкцията е изградена от тухли с пилони и арки, но основната част от съоръжението се намира частично или напълно под земята.
Акведуктът е разрушен при нахлуването на готите в средата на VI век и в продължение на 13 века не е използван. Чак през 1877 – 1880 г., когато тези земи се намират под контрола на Австро-Унгария, по идея на тогавашния кмет на Сплит Антонио Баямонти акведуктът е възстановен. През 1932 г. обаче с изграждането на водопроводната станция Копилица, той окончателно спира да функционира и понастоящем е сред най-интересните туристически обекти на Сплит. За последно укрепителни работи и реконструкция е извършена през 1999 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Диоклециановия акведукт