Долна Мизия
| Долна Мизия Moesia Inferior | |
| — Римска имперска провинция — | |
| 86 г. – 314 г. | |
 Герб | |
 | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Марцианопол |
| управител | Легат |
| История | Античност |
| |
| Днес част от |  България Румъния |
Долна Мизия (лат. Moesia Inferior) е провинция на Римската империя до 314 г., когато попада в Източната Римска империя.[1] Данни за провинцията са включени в глава десета от книга III на трактата Geographia на Клавдий Птоломей, където авторът описва тази римска провинция в периода след Дакийските войни на император Траян.[2]
Възникване
[редактиране | редактиране на кода]По време на дакийските войни на император Домициан (85 – 89 г.), сенатската провинция Мизия е разделена на западна и източна провинции: Moesia Superior и Moesia Inferior. Граница между двете новообразувани провинции е река Цибрица в дн. Монтанска област. При император Траян, части от днешна Румъния са добавени към Moesia Inferior.
География и администрация
[редактиране | редактиране на кода]Долна Мизия се намира по долното течение на река Дунав и е гранична имперска провинция, разположена южно от Дунавския лимес. Територията на провинцията обхваща днешна Северна България (без Видинско) и Северна Добруджа. По-важни долномизийски римски градове с ранг на колония или муниципиум са:
Абритус; Дуросторум; Марцианопол; Никополис ад Иструм; Нове; Новиодунум; Одесос; Томис; Калатис; Улпия Ескус;Легати
[редактиране | редактиране на кода]Провинцията се администрира от следните управители с ранг на легат:
Марк Корнелий Матерн (85 – 89 г.), Луций Тетий Юлиан (88), Секст Октавий Фронтон (92), Луций Юлий Марин (94), Гней Помпей Лонгин (94 – 97), Квинт Помпоний Руф (99), Маний Лаберий Максим (100 – 102), Квинт Фабий Постумин (102 – 104), Авъл Цецилий Фаустин (103 – 105), Луций Фабий Юст (105 – 108), Публий Кавлий Руф (110 – 112), Квинт Помпей Фалкон (118), Гай Брутий Презенс (124 – 128), Секст Юлий Север (129 – 131), Марк Антоний Хибер (133), Юлий Крас (140 – 142; 146 – 148), Луций Квадроний Вер (142 – 146) Гай Прастина Месалин (148 – 151), Тит Витразий Полион (156 – 159), Авидий Касий (161), Марк Понтий Лелиан (167), Публий Елвий Пертинакс (177) Луций Аврелий Гал (202 – 205 г.)След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия.[3]
Стопанство и население
[редактиране | редактиране на кода]Тъй като Мизия е граничен регион, районът трябваше да бъде охраняван от римски войски, чиито легионални лагери са построени по поречието на река Дунав. Няколко гръцки градове изплуваха близо до устието на река Дунав, а другите главни градове на Мизия израснаха от легионерските лагери по поречието на река Дунав – например Синдинунум (сега Белоград). Те също имат доста гръцки елементи в населението си, като се има предвид преобладаващо гръцкият състав на легионите там.
Мизия е процъфтяваща провинция, тъй като излишната пшеница от Черноморския регион винаги е била сигурна, че има пазар в Римската империя. В интериора на провинцията процъфтява селското стопанство и овощарството, а в Стара планина има минерално богатство. Провинцията страда тежко от варварските нашествия през III век, а когато съседната провинция Дачия беше изоставена на около 270, нейните жители бяха прехвърлени до голяма степен в Мизия. През 4 век също са приети като федерати и българите. Въпреки тези трудности, Мизия остава част от Източна Римска империя до 7 век.[4]
-
-
-
-
„Сезони“,
Музей на мозайките, Девня
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Sven Conrad: Die Grabstelen aus Moesia Inferior: Untersuchungen zu Chronologie, Typologie und Ikonografie. Casa Libri, Leipzig 2004, ISBN 3-00-012056-4.
- Jan Beneš: Auxilia Romana in Moesia atque in Dacia. Zu den Fragen des römischen Verteidigungssystems im Unteren Donauraum und den angrenzenden Gebieten. Akademie, Prag 1978, DNB 790311704.
- Jenő Fitz: Die Laufbahn der Statthalter in der römischen Provinz Moesia Inferior. Böhlau, Weimar 1966, DNB 456626050.
- Max Fluß: Moesia. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band XV,2, Stuttgart 1932, Sp. 2350 – 2411.
- Franz Schön, Anne-Maria Wittke: Moesi, Moesia. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 8, Metzler, Stuttgart 2000, ISBN 3-476-01478-9, Sp. 328 – 332.
- Bogdan Sultov, Toros Chorisjan: Antike Zentren der Töpferei in Untermösien. Sofia-press, Sofia 1976, DNB 208087176.
- Arthur Stein: Die Legaten von Moesien. Moesia helytartói. Institut für Münzkunde und Archäologie d. Peter Pázmány-Universität, Budapest 1940, DNB 362796890.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ András Mócsy: Untersuchungen zur Geschichte der römischen Provinz Moesia Superior. In: Acta archaeologica Academiae Scientiarum Hungaricae. 11, 1959, S. 283 – 307.
- ↑ Sergey Torbatov. Triamium – A roman castellum and civitas on the Lower Danube / The Lower Danube Roman Limes (1sT – 6Th C. aD), Sofia 2012
- ↑ ИВАН БОЖИЛОВ, ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ - История на България в три тома. Том 1: История на средновековна България VII-XIV век //Издателство: Анубис. София 1999 г. / стр.14
- ↑ britannica.com
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Moesia Inferior в Уикипедия на ???. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |