Идентичност (социални науки)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Идентичност.
Идентичността е общ термин, използван в социалните науки, за да се опише индивидуалното разбиране на човек за себе си, като отделна същност. Макар че терминът е общ, може да се каже, че той най-много се отнася до психологията и социологията и особено до социалната психология.
Психологическата идентичност подхранва чувството на индивида за собствена цялостност. Тя му помага да изпитва чувство за самотъждественост, постоянност, перспективност и непрекъснатост. Идентичността е това, което прави индивида цялостен Аз, различен от другите, но същевременно и свързан с тях. Индивидуално, идентичността предполага една реалистично развита Аз-концепция, свързана с овладяването на средата на различни нива и социалното признаване на индивида в обществото. Различните измерения на идентичността предполагат чувството за единство на различните его-състояния и чувството за принадлежност към дадена общност. Тъй като индивидът не съществува самостоятелно, той изгражда идентичността си, чрез своята принадлежност към различни групи.[1]
Идеята на Ериксън за идентичността
[редактиране | редактиране на кода]Идеите на Ерик Ериксън за идентичността са отчасти базирани на голяма част от идеите на Фройд. Ериксън определя като първоизточник на идентичността културно значимото достижение. Основна идея в развитието на теорията за идентичността на Ериксън е: „Идентичността е субективно чувство за укрепваща тъждественост и непрекъснатост“.[2] За нея не трябва да се мисли като за група от приетите от индивида роли. Смисълът на идентичността по-скоро се съдържа в сумарното съчетание на различните възможности и идентификации на индивида. Идентичността не е неизменна структура, тя се развива и променя още от раждането и не спира до края на човешкия живот.
„ | Съзнателното чувство за това, че имаш лична идентичност, се основава на две едновременни наблюдения: възприятието на собствената тъждественост и континуитета на личното съществуване във времето и пространството и възприятието на факта, че другите приемат тази тъждественост и континуитет… Его-идентичността, обаче засяга нещо повече от простия факт на съществуването; това е Его-качеството на това съществуване. Следователно его-идентичността в субективния си аспект е съзнанието за факта, че в методите за его-синтез има тъждественост и континуитет – стилът на собствената индивидуалност, и този стил съществува едновременно с тъждествеността и континуитета на значението, което имаме за значимите други в непосредствената общност на хората. | “ |
– По Ериксън, 1996, стр. 76.[3]
Развитие на идентичността
[редактиране | редактиране на кода]Първата проява на идентичността можем да открием още от първия ден на взаимоотношенията между майката и детето, в една атмосфера на взаимно доверие. Идентичността в ранното детство е пряко свързана с автономността, според Ериксън. Тя изразява една рамка на събитията „тук и сега“, която постепенно се преодолява и впоследствие се развива едно чувство за самоинициативност. С настъпването на ранната училищна възраст се заражда и новата структура на идентичността, която е обвързана с желанието за създаване и чувството за малоценност. В този период детето си задава въпроси, като: „Кой съм аз?“; „Защо съществувам?“; „Какъв е моят път?“. Ериксън вярва в амбивалентността на идентичността.
Ериксън очертава и възможностите за развитие на негативна идентичност. Отчуждението от другите често е белег на негативната идентичност. То е свързано с желанието за бягство от интимните връзки, породено от страха на индивида, да не изгуби своята идентичност. Често индивида, (и в частност – детето) с негативна идентичност, среща трудност да построи планове за бъдещето. Често тези трудности са обвързани с недоверието, породено от идеята и от тревожността, че с времето може да се случи нещо, което да промени плановете или да им попречи. Лицата с негативна идентичност често бягат от отговорност. Това е свързано с невъзможността на индивида да обективизира собствените си способности, което поражда трудност да се съсредоточи върху определена дейност. Съществува и друга възможност за развитие на негативна идентичност, а именно съзнателният избор на отрицателна идентичност. Той често е противоположността на очакванията за идентичност, които имат другите за индивида. Така лицето прави опит да запази собственото си пространство, от налагането на чуждите идеи, желания, цели и идеали.
Смущения в идентичността
[редактиране | редактиране на кода]Според Ериксън, има различни характеристики, изразяващи някакви смущения в идентичността. Една от тези характеристики е свързана с объркаността и загубата на перспектива. Тя е базирана на недоверието и може да доведе до регресия към ранното детство, където липсва засиленото чувство за време. Друга характеристика е свързана с усещането за несъответствия между Аз-а, в очите на другите, и собственото самосъзнание. Често тези несъответствия довеждат до пренебрежение към мнението и оценките на другите, както и до загубата на самоуважение и появата на недоверие в себе си и собствените си възможности. Изключването на възможността за свободното движение между различните роли (ролева фиксираност), също е белег на определени смущения в идентичността. Основна характеристика за такъв тип смущения е и бисексуалното объркване, което е свързано с недоценяването и неприемането на собствената полова идентичност. Това, естествено, се отразява сериозно и върху развитието на способностите за интимност.
Джеймс Марсия (1980) продължава идеите на Ериксън. Неговата цел е да разкрие различните предпоставки и последствия, свързани с идентичността. Той разграничава четири основни ориентации на Его идентичността:
- Размита идентичност – тя е характерна за ранната и подрастващата възраст, тъй като се приема за най-простия статус на личността. Детето не приема някакви ясни убеждения и ценности, не преживява определена криза.
- Преждевременна идентичност – такъв тип идентичност се сформира под натиска на родителите. Децата, притежаващи този тип идентичност, не могат да вземат самостоятелни решения и обикновено стават последователи на един от родителите, приемат неговите идеи и защитават неговата ценностна идеология, без да достигат до самостоятелност. Често изпадат в невротична зависимост. За такъв тип личности често по-нататък са характерни конформизма и авторитарността. Те избягват стреса, не харесват промените и често се обръщат към другите.
- Мораторий – в този период настъпва нормативния кризис. Детето още не е направило своя избор и продължава да търси идентичността си. Изследва различни варианти във времето, като се надява да открие своето място. Децата с тази ориентация се характеризират с непостоянност, неспокойствие и неудовлетвореност.
- Зряла идентичност – Детето е преживяло своя кризис и е достигнало до избор. Тази ориентация дава чувство за вътрешен мир. Всички цели и перспективи са реалистични. Детето започва да се приема такова, каквото е. Новите избори, свързани със самоактуализацията, често крият тревоги относно бъдещето на този избор – дали е осъществим, достижим.[4]
Първоначално детето прави разлика между половете, на базата на външни признаци, като прическа, облекло, глас, а не на основата на телесни признаци. Усещането за устойчива полова принадлежност се появява около третата година от живота на детето. Цялостният образ за тази принадлежност се развива между петата и седмата година.
Дори едногодишните деца могат да различат мъжко от женско лице, което говори, че осъзнаването на пола започва в много ранна възраст. Около 5-6-годишна възраст децата започват да разпознават пола по генетичните признаци.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Десев, Л. (2006) Речник по психология. Издателство „Булгарика“, с. 181.
- ↑ Стаматов, Р. (2012) Детска психология. Издателска къща „Хермес“, стр. 278
- ↑ Ериксън, Е. (1996) Идентичност: младост и криза. Издателство „Рива“, с. 76.
- ↑ Стаматов, Р. (2012) Детска психология. Издателска къща „Хермес“, с. 281.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Бърк, Л. (2012), Изследване на развитието през жизнения цикъл, Издателство Дилок, 2012
- Десев, Л. (2006), Речник по психология, Издателство Булгарика
- Ериксън, Е. (1996), Идентичност: младост и криза , Издателство Рива
- Памет, идентичност, съзнание, сб., изд. НБУ, 2006, ISBN 954-535-432-1
- Стаматов, Р. (2012), Детска психология, Издателска къща Хермес, 2012
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Пламен Бочков, Евгений Дайнов, Идентичност, Университетски речник на Нов български университет
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Identity_(social_science) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |