Кармапа (тиб.[རྒྱལ་བ་]ཀརྨ་པ་, Уайли[rgyal ba] karma pa, пининGarmaba, kaːmapa; кит.трад.[嘉華]噶瑪巴, упр.[嘉华]噶玛巴, пинин[jiāhuá] gámǎbā, пал.[цзяхуа] гамаба; кит.трад.大宝法王, упр.大寶法王, пининdàbǎo fǎwáng, пал.дабао фаван) („човек с активността на Буда“) е тибетскилама, духовен авторитет – глава или държател на приемствеността на линията Карма Кагю(тиб.བཀའ་རྒྱུད་, УайлиbKa' rgyud)[1]. Появата му като въплъщение на съчувствието е предсказана от Буда Шакямуни и от Падмасамбхава. В 17 прераждания, за период от повече от 900 години, той действа „за благото на всички чувстващи същества“. Чрез специална церемония, в която носейки Черната корона, той се разкрива като въплъщение на Авалокитешвара. През отделните си прераждания Кармапа се проявява като учен, аскет, художник и поет. Най-важната функция на Кармапа е да предава Ваджраяна без прекъсване.
Първият Кармапа Дюсум Кхиенпа (1110 – 1193) хронологически е и първият съзнателно прераждащ се бодхисатва или тулку в Тибет. Титлата му означава „този, който осъществява активността на всички Буди“. Кармапа е познат и като ламата с Черната Корона. Традиционно се казва, че 100 000 дакини изтъкали тази корона от своите коси и я подарили на Кармапа, за да отбележат неговата реализация. Впоследствие китайският император Юнг Ло, високо реализиран ученик на 5-ия Кармапа считан за еманация на Манджушри видял енергийното ѝ поле и изработил материално копие на Черната Корона, което подарил на своя учител. Понастоящем Короната се съхранява в манастира Румтек в държавата Сиким, където е последната резиденция на 16-ия Кармапа.
Като „устна традиция на Кармапите“ и подшкола на Кагюпа, една от основните традиции на Ваджраяна, Карма Кагю допринася съществено за усилване на движението Риме и в днешно време е една от най-разпространените будистки школи на Запад.
Nydahl, Ole. The way things are: a living approach to Buddhism for today's world. UK, Buddhismus Stiftung Diamantweg, 2008. ISBN 978-1-84694-042-2. p. 198. (на английски)
Thinley, Karma. The History of Sixteen Karmapas of Tibet. USA, Prajna Press, 2008. ISBN 1-57062-644-8. p. 150. (на английски)
