Направо към съдържанието

Колски полуостров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Колски полуостров
Западната граница на Колския полуостров
Страна Русия
Адм. единицаМурманска област
АкваторияБяло море
Баренцово море
Площ~100 000 km²
Най-висока точкаЧасначор – 1191 m н.в.
68° с. ш. 36° и. д.
Местоположение в Русия
Колски полуостров в Общомедия

Ко̀лският полуостров (на руски: Кольский полуостров) е полуостров в най-северната част на Европейска Русия, част от Мурманска област. На север и североизток се мие от водите на Баренцово море, а на югоизток и юг – от водите на Бяло море. За западна граница на полуострова се приема меридионалната падина, простираща се от Колския залив, по долината на река Кола, езерото Имандра и река Нива до Кандалакшкия залив.[1]В тези си граници има площ около 100 000 km2.

Северният му бряг е стръмен и висок, а южният – низинен и плосък. В западната му част са разположени два планински масива – Хибини и Ловозерски тундри (връх Часначор 1191 m), а в централните части, по оста му се простира вододелното възвишение Кейви (397 m)[1]

Колският полуостров представлява североизточна покрайнина на Балтийския щит и е изграден основно от докамбрийски и долнопалеозойски кристалинни скали. В структурно отношение се дели на 4 части: Мурмански блок (по крайбрежието на Баренцово море), изграден от архайски и долнопротерозойски скали; Беломорски блок (югозападните и южни части на полуострова), изграден от архайски беломорски скали; Гранулитов пояс (на северозапад); Карелитска геосинклинална нагъната зона (в централните части) сформирана през долния и средния протерозой.[2]

На полуострова се разработват големи находища на апатитови руди (Хибини), глинести шисти (Кейви), никел (Печенга, Мончетундра), желязна руда (Оленегорск), слюда, керамични суровини (Ена, Риколатва, Стрелна и др.), титано-магнетит, флогопит, вермикулит (Ковдор). Открити са също залежи на редки и цветни метали и редки елементи.[2]

Климатът на полуострова, независимо от северното му положение е относително мек вследствие на смекчаващото влияние на топлото морско атлантическо течение Гълфстрийм. Средна януарска температура от –8 °C по северното крайбрежие до –13 °C в централните части, а средна юлска – съответно от 8 °C до 14 °C. Има множество бурни и бързи реки, притежаващи големи хидроенергийни запаси. Най.значимите от тях са: Поной, Варзуга и Умба (басейна на Бяло море), Териберка, Вороня и Йоканга (басейна на Беренцово море). От хилядите езера се открояват Имандра, Умбозеро, Ловозеро и др. На север растителността е тундрова, а на юг – лесотундра и иглолистни гори (бор и смърч).[2]

pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy