Направо към съдържанието

Кристиан Барнард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кристиан Барнард
Christian Barnard
южноафрикански хирург
1968 г.
Роден
Починал

Учил вМинесотски университет
Семейство
Деца6

Уебсайт
Кристиан Барнард в Общомедия

Кристиан Барнард Неедлинг (на африкаанс: Christiaan Barnard) е южнжафрикански лекар, световноизвестен сърдечен хирург.

На 3 декември 1967 г. в операционна зала на клиниката „Гроте Шур“ в Кейптаун, ЮАР извършва първата в света трансплантация на човешко сърце.

Кристиан Барнард е роден в град Бофорт Уест в провинция Западен Кейп, Република Южна Африка на 8 ноември 1922 година.

Баща му Адам Барнард е пастор в църква, а майка му Мария свири на църковен орган. Кристиан има 4 братя. Фактът, че брат му Авраам умира на 5-годишна възраст от сърдечно-съдово заболяване, е вероятната причина за професионалния избор на Барнард. Много години по-късно малкият му брат Мариус ще бъде назначен за негова дясна ръка в департамента по кардиохирургия в университета в Кейптаун.

През 1940 г. Барнард завършва гимназията в Бофорт Вест и отива да учи медицина в Университета на Кейптаун. Става бакалавър по медицина през 1946 г.

Започва професионалната си кариера като стажант в клиниката „Гроте Шур“ в Кейптаун. Жени се за медицинската сестра Aletta Louw през 1948 г. и имат 2 деца – Андре и Deirdre. След брака се премества в живописния град Серес, Западен Кейп на 150 км от Кейптаун, където до 1951 година работи като общопрактикуващ лекар.

Завръща се в Кейптаун през 1951 г. и работи в болницата „Гроте Шур“. През 1953 г. получава степен магистър по медицина (MMed) от Университета в Кейптаун. Започва научна работа и разработва нови методи за лечение на възпаление на мозъка, менингит и чревни заболявания. През годината получава докторска степен по медицина от същия университет за дисертацията си „Лечение на туберкулозен менингит“.

През 1956 г. получава двегодишна стипендия за специализация по хирургия в Университета на Минесота в Минеаполис, САЩ. Там се запознава с Норман Shumway, който е автор на много от водещите научни изследвания, довели до първата човешка трансплантация на сърце. През 1958 г. д-р Барнард получава магистърска степен по хирургия за своя труд, озаглавен „За аортната клапа – проблеми в производството и тестването на протезни клапи“. През същата година е удостоен с титлата доктор на науките за неговата дисертация, озаглавена „За етиологията на вродената чревна атрезия“. Барнард нарича тези 2 години в САЩ „най-интересните в живота ми.“ В Минеаполис получава хирургическо обучение за операции на открито сърце. При професор Кларънс Уолтън Lillehei се запознава с най-новите техники на все още експерименталната сърдечна трансплантация. Като подарък от американските колеги получава апарат сърце – бял дроб, който взема със себе си в Южна Африка през 1958 г.

При завръщането си в Южна Африка през 1958 г. Барнард е назначен за кардиохирург в отделението по сърдечна хирургия в болницата „Гроте Шур“. Там извършва около 1000 сърдечни операции с разни техники. Става преподавател и директор на хирургичните изследвания в университета в Кейптаун. След 3 години е назначен за началник на отделението по кардиохирургия и преподава в университета в Кейптаун. Издига се до позицията на доцент в катедрата по хирургия в Университета в Кейптаун през 1962 г. По-малкият му брат Мариус, който също учи медицина, в крайна сметка става дясната ръка на Барнард в катедрата по кардиохирургия. С течение на времето Барнард става блестящ хирург с голям принос за лечението на сърдечни заболявания, като тетралогията на Fallot и аномалията на Ebstein. Става професор по хирургия в катедрата по хирургия в Университета в Кейптаун през 1972 година.

През 1983 г. трябва да се откаже от операциите, защото страда от артрит и ръцете му са особено засегнати. Подава оставка като ръководител на клиниката по гръдна хирургиясчитано от 31.12.1983 г. Обявен е за почетен професор през 1984 година. Прекарва 2 години в САЩ в Института по трансплантации в Оклахома и в допълнение като консултант на различни институции.

Първа трансплантация на сърце

[редактиране | редактиране на кода]

След първата успешна трансплантация на бъбрек в САЩ през 1953 г. Барнард извършва първата такава в Южна Африка през 1959 г. Междувременно в продължение на няколко години Барнард експериментира с животински трансплантации на сърце, като сърца са трансплантирани на повече от 50 кучета. През този период Барнард е имал пациенти, готови да се подложат на подобна операция, но пред него и медицинския му екип винаги стои сериозният проблем да се намери подходящ донор.

На 2 декември 1967 г. при пътно произшествие, докато пресича улица в Кейптаун, загива 25-годишната Денис Дарвал. След разговор с баща ѝ е получено съгласието му за донорство. В нощта на 3 декември 1967 г. професор Барнард извършва първата в света трансплантация на сърце на човек в операционната зала на болницата „Гроте Шур“ в Кейптаун. Операцията продължава 9 часа. Участва екип от 30 души. Професорът е подпомаган от брат си Мариус Барнард. Пациентът е Луис Вашкански – 54-годишен търговец, страдащ от диабет и неизлечима болест на сърцето. Вашкански е пред дилемата – да очаква сигурна смърт или да рискува трансплантация с 80 % шанс за оцеляване. Той избира операцията. Както Барнард по-късно пише „За умиращ човек не е трудно решение, защото знае, че е в края. Ако лъв ви преследва на брега на река, пълна с крокодили, ще скочите във водата, убедени, че имате шанс да преплувате до другата страна.

20 години по-късно д-р Мариус Барнард разказва: Крис стоя там известно време, гледа, а след това отстъпи назад и каза: „То работи!“. След излизането си от състоянието на наркоза Вашкански заявява, че се чувства много по-добре с новото сърце. Трансплантацията е успешна и предизвиква световна сензация. Барнард става световна суперзвезда за една нощ. Приветстван е по целия свят за дръзкото му постижение, а се радва на вниманието на медиите и защото е доста фотогеничен. „В събота бях неизвестен хирург в Южна Африка. В понеделник вече бях световноизвестен“ – така си припомня събитията от декември 1967 година.

След седмица, в която състоянието на Вашкански изглежда стабилно, на 9 декември белите му кръвни клетки започват да намаляват. На 15 декември е поставена диагноза „двустранна пневмония“, предизвикана от имунопотискащите лекарства (имуносопресори), които пациентът е приемал. Между 16 и 20 декември положението на Вашкански става сериозно, а пневмонията нелечима. През нощта на 21 декември 1967 година Вашкански умира – 18 дни след трансплантацията.

Въпреки че първият пациент оцелява само за малко повече от 2 седмици, Барнард не може да бъде възпрян и решава да продължи дейността си.

Следващи операции на сърце

[редактиране | редактиране на кода]

На 2 януари 1968 г. професор Барнард извършва втората сърдечна трансплантация, която е с по-голям успех. Пациентът е 50-годишният зъболекар Филип Блайберг. Донор на сърцето е Клайв Хаупт – млад мъж, починал от тежък субарахноидален мозъчен кръвоизлив. Филип Блайберг живее 563 дни след операцията (около 1 година и 5 месеца). По време на рехабилитацията написва книгата „С поглед към сърцето ми“ – той е първият човек в света, който е държал в ръце собственото си сърце. Дороти Фишер получава ново сърце през 1969 г. и става първият чернокож акцептор. Тя живее в продължение на 12 години и 6 месеца след трансплантацията. Дирк ван Цил, който получава ново сърце през 1971 г., е най-дълго преживелият – живял повече от 23 години.

Още през 1968 г. след тези 2 операции на Барнард са извършени 107 трансплантации от 64 хирургически екипа в 24 страни. Резултатите са предсказуемо лоши – операциите са извършени от недостатъчно подготвени лекари, съчетаването на донорите и акцепторите е лошо. След 1968 г. операциите по трансплантация на сърце широко се разпространяват, въпреки че основен проблем е да се предотврати отхвърлянето на трансплантирания орган и значителната токсичност на тогава известните и използвани имунопотискащи лекарства (които всъщност са били цитотостатици). Пробивът е откриването на циклоспорина през 1974 г.

През 1974 г. Барнард лансира идеята за дублиращо сърце на човека, присадено в помощ на собственото болно сърце. Той продължава да извършва трансплантация на сърце, както и разработва нови техники, включително трансплантация на сърце и бял дроб (1974). Проектира изкуствени клапи на сърцето и използване на сърца от маймуни. Извършва първата трансплантация от бабуин (вид маймуна) на човек в отчаян опит да спаси от смърт 20-годишно момиче. Пациентката умира след 20 дни. Ръководи първия Piggyback сърдечна трансплантация (хетеротопична трансплантация).

Като цяло Барнард извършва 10 трансплантации в периода 1967 – 1973 г. Той е и първият, извършил хетеротопична трансплантация на сърце, която е негово творение. Между 1975 и 1984 г. в Кейптаун са извършени 49 последователни, хетеротопични трансплантации на сърце.

В самия край на 1960-те и началото на 1970-те години много лекари, разочаровани от лошите резултати, се отказват от опитите за сърдечна трансплантация. Барнард продължава до появата на циклоспорина, който спомага да се съживи интересът към тях в целия свят. Той е и първият хирург, опитал ксенотрансплантация.

Барнард става медийна звезда: лекции, интервюта и токшоута, аудиенция при папата, лично запознанство със София Лорен, любовна афера с Джина Лолобриджида, прием от американския президент Линдън Джонсън, автомобили „Ролс Ройс“, пътешествия с яхти, Студио 54 Ню Йорк, Монако и Грейс Кели, Париж, аудиенция при шаха на Иран, приятелство с Питър Селърс, автобиография, камери, клюки и вестникарски колони.

Пътува много по света и се среща с известни личности, принцове, царе и президенти. В своята автобиография The Second Life Барнард признава, че този начин на живот вреди на семейството му. Но професията и пациентите си той не пренебрегва. Клиниката „Гроте Шур“ се радва на световна репутация и привличането на международни пациенти. Малко известен факт е, че лекува стотици пациенти без заплащане.

Първият брак на Барнард е с Гертруда Луи Алета, медицинска сестра, за която се жени през 1948 г., докато практикува медицина в Серес. Има е 2 деца – Deirdre (род. 1950) и Андре (род. 1951). Международната слава се отразява върху личния живот на Барнард и се развежда през 1969 г.

Жени се през 1970 г. за богатата наследница (когато тя е само на 19 г.) Барбара Цьолнер – дъщеря на германския милиардер Фредерик Цьолнер, наричан „Крал на стоманата“, чийто бизнес е базиран в Йоханесбург. Имат 2 сина – Фредерик (р. 1972) и Кристиян младши (роден 1974). Барбара е красива жена и медиите я обожават – лицето ѝ често краси първите страници на модните списания. През 1982 г. Барнард обаче се развежда с нея като се

Жени се за трети път през 1988 г. за доста по-младата Карин Зецкорн (22 г.), с която също има 2 деца – син Армин (роден 1990) и дъщеря Лара (родена 1997). Този последен брак също завършва с развод през 2000 г.

Барнард подава оставка като ръководител на катедра „Гръдна и сърдечна хирургия“ в Кейптаун през 1983 г. след напредналия ревматоиден артрит на ръцете, който му пречи да оперира. След това прекарва 2 години като учен In-Residence в Института по трансплантации на САЩ в щата Оклахома, както и в качеството на консултант за други институции. По онова време проявява голям интерес към изследванията на процесите на стареене при човека. Опитва се в Оклахома да намери начин за забавянето на този процес.

Добрата му репутация пострадва сериозно през 1986 г., когато лансира Glycel – скъп крем „против стареене на кожата“, чийто лиценз е отнет от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ веднага след това. Като научен консултант на Clinique La Prairie, Швейцария прекарва времето си в практикуването на противоречивата „терапия за подмладяване“. По-късно изразява съжаление за продажбата на крема Glycel.

Барнард прекарва остатъка от живота си в Австрия (където е установена фондацията „Кристиан Барнард“ за подпомагане на деца в неравностойно положение по целия свят) и във фермата си в Бофорт Вест. Според APA е получил австрийско гражданство 2 дни преди смъртта си.

Кристиан Барнард умира през септември 2001 г., докато е на почивка в Пафос, Кипър. Първоначално се твърди, че е получил сърдечен удар, но аутопсията впоследствие показва, че смъртта му е причинена от тежък астматичен пристъп. След кремация на тялото урната с праха му е пренесена в Южна Африка и погребана в Бофорт Уест.

Кристиан Барнард е автор на 2 автобиографии. Първата му книга „Един живот“ е публикувана през 1969 г. и впоследствие е продавана по целия свят. Част от приходите са използвани за създаване на фонд „Кристиан Барнард“ за научни изследвания в областта на сърдечно-съдовите заболявания и трансплантациите на сърце в Кейптаун. Втората му автобиография „Вторият живот“ е публикувана през 1993 г. – 8 години преди смъртта му.

Освен автобиографиите д-р Барнард написва още книгите:

  • Човек, сърдечна трансплантация. 1968
  • Един живот (Животът ми като лекар и човек). 1969
  • Сърце „Атака“: Не трябва да умрат. 1971
  • Нежеланото. 1974
  • Южна Африка: дисекция. 1977
  • Най-доброто лекарство. 1979
  • Добър живот – добра смърт. 1980
  • Артрит. Ръководство как да живеем с артрит от Барнард. 1984
  • Вашето здраво сърце. 1985
  • Вторият живот. Спомени от световноизвестни хирурзи на сърце. 1993
  • Петдесет начини за едно здраво сърце. 2000

В допълнение, през 2004 г. Крис Логан пише биография на Барнард под името „Кристиан Барнард – Един живот“.

pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy