Направо към съдържанието

Ла Рошел

Ла Рошел
La Rochelle
— град-център —
      
Герб
Франция
46.1594° с. ш. -1.1514° и. д.
Ла Рошел
Поату-Шарант
46.1594° с. ш. -1.1514° и. д.
Ла Рошел
Страна Франция
РегионПоату-Шарант
ДепартаментШарант Маритим
Площ28,43 km²
Надм. височина0 – 28 m
Население76 848 души (2010)
2703 души/km²
Агломерация127 033 души
Пощенски код17000
Официален сайтwww.ville-larochelle.fr
Ла Рошел в Общомедия

Ла Рошел (на френски: La Rochelle) е пристанищен град, на брега на Бискайския залив, регион Поату-Шарант, Франция. Разположен е на около 480 километра от столицата Париж.

Градът е столица на департамента Шарант Маритим и е важен търговски и транспортен възел на атлантическото крайбрежие на страната.

Населението на града наброява около 78 000 жители (2004).

Голямата часовникова кула

Ла Рошел е основан през X век. През XII и XIII век градът е стратегическо място за последователите на Ордена на тамплиерите, които построяват голямо пристанище. В града съществува Rue des Templiers – в превод Улица на тамплиерите.

В края на първия етап от Стогодишната война през 1360 г., с подписването на мирния договор от Бретини[1] Ла Рошел попада под властта на английския монарх. След морската битка при Ла Рошел през юни 1372 г. между кастилско-френския и английския флот англичаните са изгонени от града.

До XV век градът остава най-голямото пристанище на Франция на атлантическия бряг. Оттук преминава основно търговията с вино и сол. В епохата на Ренесанса Ла Рошел открито приема идеите на Реформацията и от 1568 година става център на хугенотите, което дава на града кратък период на благоденствие и мир, до 1620 година.

Кардинал Ришельо при обсадата на Ла Рошел

Градът влиза в сблъсък с управлението на крал Луи XIII. В резултат е обсаден на 10 септември 1627 година от френските кралски войски. Обсадата на Ла Рошел продължава 14 месеца и се ръководи лично от кардинал Ришельо. Градът се предава след тежката обсада, губейки кмета и привилегиите си. В резултат на гоненията над хугенотите, в нарушение на Нантския едикт на Анри IV, множество хугеноти се преселват в Северна Америка, основавайки град Ню Рошел, в покрайнините на Ню Йорк, през 1689 година.

Пристанището на Ла Рошел, 1762 година – картина на Клод Жозеф Верне

По време на Втората световна война, Нацистка Германия превръща пристанището в главна база за подводниците си в Европа. Ла Рошел е и последния град във Франция, освободен от съюзниците през 1944 година.

Входът на старото пристанище и двете кули

Кулите в старото пристанище

[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като през 1827 година малката кула е разрушена (в нея се намирал механизъм за прибиране и спускане на тежка верига, преграждаща входа на порта, между двете кули), автентична е само голямата кула. Не се знае точната година на построяване, но според някои записки е строена около 1378 и 1380 година (според други около – 1382 и 1390 година).

В края на XIX, началото на ХХ век малката кула е възстановена.

Един от най-големите аквариуми в Европа. През 2001 година е преместен в самия център на града. Притежава богата експозиция от морски екземпляри, около 10 хил. животински видове от Атлантика, Средиземноморието и тропическите морета. Общият му обем е около 3 милиона литра вода.

Кулата „Свети Никола“

[редактиране | редактиране на кода]
Кулата „Свети Никола“
Кулата с фенера

Втората най-известна кула на Ла Рошел. Има петоъгълна форма и е висока 36 метра.

Във вътрешността на кулата има три осмоъгълни зали, разположени една над друга.

Кулата е с височина 55 метра. Върху камъните, с които е построена кулата, може да се видят множество надписи от английски, испански и нидерландски моряци, които са били заточени тук в периода от XVII до XIX век.

Издигната е на мястото на друга по-малка кула. Строителството ѝ е започнато през 1445 година, а е завършено 23 години по-късно, през 1468 година. Служела е като морски фар.

Панорамна снимка на старото пристанище и двете кули

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Treaty of Brétigny England-France // Енциклопедия Британика. Посетен на 18.10.2021. (на английски)
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy