Линейни кораби тип „Хелголанд“
| Линейни кораби тип „Хелголанд“ Helgoland-Klasse | |
 Линкорът „Остфризланд“ през 1911 г. | |
| Флаг |  Германска империя |
|---|---|
| Клас и тип | Линейни кораби от типа „Хелголанд“ |
| Производител | Howaldtswerke в Кил и др., Германска империя. |
| Служба | |
| Заложен | 11 ноември 1908 г. |
| Спуснат на вода | 25 септември 1909 г. |
| Влиза в строй | 23 август 1911 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизирани/потопен |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 22 808 t (нормална) 24 700 t (пълна) |
| Дължина | 167,2 m (максимална) |
| Ширина | 28,5 m (по КВЛ) |
| Газене | 8,2 m |
| Броня | пояс: 80 – 300 mm; траверси: 90 -210 mm; палуба: 55 – 80 mm; барбети: 60 – 300 mm; кули ГК: 70 -300 mm; каземати: 170 mm; бойна рубка: 100 – 300 mm |
| Задвижване | 3 парни машини с тройно разширение; 15 парни водотръбни котли Schulz-Thornycroft; 3 гребни винта; 28 000 к.с. |
| Скорост | 20,5 възела (38 km/h) |
| Далечина на плаване | 5500/1790 морски мили при 10/19 възела ход |
| Екипаж | 1113 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 6x2 305 mm; 14x1 150 mm; (в каземати) 14x1 88 mm; (в батарея и на надстройките) 2x1 60 mm SBtsKL/21 десантни оръдия |
| Торпедно въоръжение | 6x1 500 mm ТА |
| Линейни кораби тип „Хелголанд“ в Общомедия | |
Хелголанд (на немски: Helgoland), често наричани също тип Остфризланд (на немски: Ostfriesland), са серия линейни кораби на Германския императорски военноморски флот от края на 1900-те – началото на 1910-те години. Втората серия дредноути на Германската империя, в сравнение с предшествениците от типа „Насау“ се отличават с увеличена с повече от 4000 тона водоизместимост, 305-мм артилерия на главния калибър и усилена бронева и подводна защита. В същото време линкорите от типа „Остфризланд“ все още съхраняват архаичното линейно-ромбично разположение на кулите на главния калибър, при което по всеки борд могат да стрелят само осем оръдия от дванадесетте. Освен това, консервативна се явява и силовата установка на корабите от този тип. Вместо станалите към това време стандарт парни турбини, корабите имат парни машини. В годините на Първата световна война всички четири кораба от серията влизат в състава на Флота на откритото море и активно се използват в бойните действия, в частност, в Ютландското сражение. Макар „SMS Ostfriesland“ през 1916 г. да е сериозно повреден при натъкване на мина, всички линкори от типа „Остфризланд“ преживяват войната и след капитулацията на Германия са интернирани от страните-победители. По един кораб получават Великобритания, САЩ, Франция и Япония, но още в периода 1921 – 1924 г. всичките линкори са дадени за скрап или са потопени в качеството на кораб-мишена.
История на строителството
[редактиране | редактиране на кода]Количеството на корабите в серията се основава на Закона за флота от 1900 г., който предвижда строителството на линкори в съответствие с формирането на ескадри по осем кораба. Всяка ескадра включва две дивизии по четири дредноута[1].
Линкорите от типа „Остфризланд“ са съвместими с типа „Насау“ по скорост, въоръжение, мореходност, тип гориво и далечина на действие.
Проекта за линкора „Остфризланд“ е разработен от проектното бюро на Имперското морско ведомство в периода 1907 – 1908 г.
В качество на базов е взет линкора „Насау“. Дредноутите от типа „Остфризланд“ са последователно и планомерно развитие на типа „Насау“. Важен отличителен фактор става същественото изменение на тегловите натоварвания поради прехода към нов, по-голям калибър на главната артилерия.
За този нов тип кораби с нов главен калибър са направени немалки финансови вложения[1].
Всичко в периода 1908 – 1912 г. са построени четири линкора от типа „Остфризланд“: три – в рамките на корабостроителната програма за 1908/1909 г. и четвъртият – според програмата за 1909 – 1910 г. Впоследствие линкорите преминават модернизация, заключаваща се в увеличаването на максималния ъгъл на възвишение на оръдията на главния калибър от 13,5° до 16°, освен това в годините на войната две от техните 88-мм противоминни оръдия са заменени със зенитни със същия калибър.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Корпуса им представлява увеличен по размери корпус на предходните дредноути. Отчитайки увеличаването на водоизместимостта с 20% (4000 тона), дължината с 21 метра, за запазване на предишното газене конструкторите увеличават ширината им с почти 2 метра. Набора на корпуса включва 137 шпангоута (шпангоут „0“ е по оста на балера на руля, 6 минусови и 130 плюсови шпангоута). Шпацията е равна на 1,20 м. Номерацията на шпангоутите, преградите и отсеците върви от кърмата към носа[1]. Надлъжната здравина освен от вертикалния кил се осигурява по всеки борд от девет надлъжни връзки, от които стрингерите II, V и VII са водонепроницаеми[2]. Оставането на изискването за съхраняването на газенето при пълен товар на не повече от 8,9 метра е с причина размерите и дълбочината на Килския канал и неговите шлюзове[1].
Водоизместомост: 22 440 дълги тона нормална, 25 200 т пълна. Корабите имат по два паралелни полубалансирни руля, осите на които са разположени на 2,8 метра от диаметралата. Цялата система на рулевото управление повтаря предходния тип[3].
Брониране
[редактиране | редактиране на кода]Бронирането – пояс: 80 – 300 мм, траверси: 90 – 210 мм, палуба 55 – 80 мм, барбети: 60 – 300 мм, каземати на противоминния калибър: 170 мм, командирска рубка: 100 – 300 мм. Кулите на главния калибър имат 300 мм челни плочи, 250 мм бордове и 290 мм тилна част. Наклонената под ъгъл 15° предна част на покрива е със 100 мм дебелина, а плоската – 70 мм.
Енергетична установка
[редактиране | редактиране на кода]Енергетична установка – 15 котли тип Шулц-Торникрофт; 4-цилиндрови парни машини с тройно разширение; мощност – 28 000 к.с. Скорост – 20,8 възела максимална, 20,5 възела пълна, 10 възела икономична. Линкорите имат три четирилопастни гребни винта с диаметър 5,1 м и стъпка 6,75 м. Десния винт има дясно въртене, централния и левия – на ляво. Пълният запас въглища на корабите от този тип съставлява 3045…3200 тона[4]. Електроенергията с напрежение от 225 В кораба получава от осем турбогенератора с обща мощност 2000 кВт[5]. Турбогенераторите са произведени от държавните електромеханически работилници във Вилхелмсхафен, а също и от частни заводи. Всеки генератор има мощност 250 кВт (2-котвен тип за 190+60 кВт)[4].
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Артилерия
[редактиране | редактиране на кода]6×2 305-мм оръдия SKL/50: оръдията стрелят с 450 кг бронебойни снаряди с начална скорост 762 м/с[6] на далечина 16,2 км[7]. Бронебойните снаряди олекотен тип тежат 405,5 кг – като това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 18 000 м[7][5]. През 1915 г., ъглите на снижение и възвишение на стволовете са изменени на 5,5 и 16°, което увеличава далекобойността до 20,4 км[7]. 14 × 1 150-мм оръдия SKL/45 в каземати в бордова батарея, 14 × 1 88-мм оръдия SK.L/45 в батарея и на надстройките, две 60 мм десантни оръдия SBtsKL/21, две 8 мм картечници, шест 500 мм подводни торпедни апарата. Оръдейните кули на главния калибър са разположени подобно на „Насау“, но благодарение на по-голямата ширина на корпуса барбетите на средните кули повече отстоят от бордовете.
В оръжейните стаи на корабите се съхраняват 410 винтовки образец 1898 г. и от 99 до 130 пистолета образец 1904 г.[8].
Представители
[редактиране | редактиране на кода]| Название | Корабостроителница | Заложен | Спускане на вода | Влизане в строй | Съдба |
|---|---|---|---|---|---|
| „Остфризланд“ SMS Ostfriesland |
корабостроителница на флота във Вилхелмсхафен | 19 октомври 1908 | 30 септември 1909 | 15 септември 1911 | потопен като мишена на 21 юли 1921 |
| „Хелголанд“ SMS Helgoland |
Howaldtswerke, Кил | 24 септември 1908 | 25 септември 1909 | 19 декември 1911 | продаден за скрап през 1924 |
| „Тюринген“ SMS Thüringen |
Weser, Бремен | 7 ноември 1908 | 27 ноември 1909 | 10 септември 1911 | продаден за скрап през 1923 |
| „Олденбург“ SMS Oldenburg |
Schichau, Данциг | 1 март 1909 | 30 юни 1910 | 1 юли 1912 | продаден за скрап през 1921 |
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]„Юта“[9] САЩ |
„Колосус“[10] Великобритания |
„Хелголанд“[11] Германия |
„Кавачи“[12] Япония
| ||
|---|---|---|---|---|---|
| Заложен | 1909 | 1909 | 1908 | 1910 | |
| Влизане в строй | 1911 | 1911 | 1911 | 1912 | |
| Водоизместимост, нормална, т | 22 174 | 19 995 | 22 806 | 21 156 | |
| Пълна, т | 23 400 | 23 063 | 24 700 | 23 266 | |
| Тип СУ | ПТ | ПТ | ПМ | ПТ | |
| Проектна мощност, к.с. | 28 000 | 25 000 | 28 000 | 25 000 | |
| Проектна максимална скорост, въз. | 20,75 | 21 | 20,5 | 20 | |
| Далечина на плаване, мили (на скорост, въз.) | 6680 (10) | 6680 (10) | 5500 (10) | 2700 (18) | |
| Брониране, мм | |||||
| Пояс | 279 | 279 | 300 | 305 | |
| Палуба | 35 – 63 | 45 – 100 | 55 – 80 | 30 | |
| Кули | 305 | 279 | 300 | 280 | |
| Барбети | 254 | 279 | 300 | 280 | |
| Рубка | 292 | 279 | 300 | 254 | |
| Схема на разположението на въоръжението |  |
 |
 |
| |
| Въоръжение | 5×2×305/45 16×1×127[13] 2 ТА |
5×2×305/50 16×1×102 3 ТА |
6×2×305/50 14×1×150 14×1×88 6 ТА |
2×2×305/50 4×2×305/45 10×1×152 8×1×120 12×1×76 5 ТА | |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Стальной кулак 2005, с. 58.
- ↑ Стальной кулак 2005, с. 59.
- ↑ Стальной кулак 2005, с. 62.
- ↑ а б Стальной кулак 2005, с. 85.
- ↑ а б Gröner_1_1982 48, с. 2.
- ↑ Стальной кулак 2005, с. 71.
- ↑ а б в Стальной кулак 2005, с. 72.
- ↑ Стальной кулак 2005, с. 75.
- ↑ Friedman, US Battleships 1985, с. 433.
- ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 26, с. 2.
- ↑ Gröner_1_1982 48.
- ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 229, с. 2.
- ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 114, с. 2.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- С. А. Балакин. ВМС Германии 1914 – 1918. Справочник по корабельному составу. Москва, 1996, 32 с.
- Печуконис, Н. И. Дредноуты кайзера. Стальной кулак имперской политики. М., 2005. ISBN 5-902863-02-3.
- Gray, Randal (ed). Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
- Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- HELGOLAND battleships (1911 – 1912) ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2019-11-25 в Wayback Machine. ((ru))
- Фотографии линейного корабля „Helgoland“ ((ru))
- Фотографии линейного корабля „Ostfriesland“ ((ru))
- Фотографии линейного корабля „Thuringen“ ((ru))
- Фотографии Линейный корабль „Oldenburg“ ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Хелголанд“
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Остфрисланд““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |