Лука Гуаданино
Лука Гуаданино Luca Guadagnino | |
Роден | |
---|---|
Националност | Италия |
Професия | филмов режисьор, сценарист, продуцент |
Активни години | 1997 – |
Награди | „Златен лъв“ на Венецианския филмов фестивал за „най-добър режисьор“: 2023 – Bones and All |
Уебсайт | |
Лука Гуаданино в Общомедия |
Лука Гуаданино (на италиански: Luca Guadagnino) е италиански филмов режисьор, продуцент и сценарист. Филмите му се отличават с емоционална зареденост, еротика и изящни визуализации.
Детство
[редактиране | редактиране на кода]Гуаданино е роден в Палермо, но прекарва част от детството си в Етиопия, която семейството му напуска, за да избегне гражданската война в страната. Майка му е алжирка, израснала в Казабланка, Мароко, а баща му – италианец от Каникати, Сицилия.[1][2]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Започва филмовата си кариера с режисиране на късометражни и документални филми. Дебютът му в игралното кино е филмът The Protagonists от 1999 година, когато започва и колаборацията му с Тилда Суинтън. Впоследствие режисира Мелиса П. (2005) и трилогията Desire, състояща се от „Аз съм любовта“ (2009), „Голямото плискане“ (2015) и „Призови ме с твоето име“ (2017). Последният филм му носи международно признание и много награди, както и дава начало на сътрудничеството му с Тимъти Шаламе. През 2018 година прави римейк на класическия филм „Суспирия“, а през 2022 режисира романтичния хорър Bones and All.
През 2024 получава много добри отзиви за спортния романтичен филм „Претендентите“ с участието на Зендая, който се превръща и в най-успешния му филм след „Призови ме с твоето име“ (2017).
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Гуаданино е гей. От 2009 до 2020 г. има връзка с Фердинандо Сито Филомарино, режисьор и сценарист.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Заглавие | Режисьор | Сценарист | Продуцент |
---|---|---|---|---|
1999 | The Protagonists | |||
2005 | Мелиса П. | |||
2009 | Аз съм любовта | |||
2012 | Padroni di casa | |||
2015 | Antonia | |||
Голямото плискане | ||||
2017 | Призови ме с твоето име | |||
2018 | Суспирия | |||
2021 | Бекет | |||
2022 | Bones and All | |||
2023 | Enea | |||
Holiday | ||||
2024 | Претендентите | |||
Queer |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ d'Annunzio, Grazia. Mi piace essere un outsider naturale // Vogue Italia. Milan, Condé Nast, 30 August 2010. Архивиран от оригинала на 28 January 2018. Посетен на 17 October 2018.
- ↑ Piacenza, Paola. Luca Guadagnino: 'Racconto il lato inconfessabile dell'Italia' // IO Donna. Milan, 23 July 2011. Архивиран от оригинала на 19 April 2018. Посетен на 17 October 2018.