Направо към съдържанието

Магненций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Магненций
римски узурпатор
Златен медальон на Магненций
Управление350 - 353
Лични данни
Роден
303 г.
Починал
11 август 353 г. (50 г.)
Лугдунум, дн. Франция
Семейство
БракЮстина
Магненций в Общомедия

Флавий Магн Магненций (на латински: Flavius Magnus Magnentius) е римски император от полуварварски произход. Той узурпира трона на Западната римска империя и управлява от 18 януари 350 до 11 август 353.

Роден в галското селище Самаробрива (Амбианум, дн. Амиен), според древните слухове, майка му била от племето на франките, перачка, занимаваща се с проституция в римските военни лагери по поречието на Рейн. Баща му, полу-слабоумен галски пограничен войник, бил принуден от измамници да се ожени за франкската варварка.

Младините си Магненций прекарал в пограничните военни селища по Рейнския лимес. Според слухове още тогава оглавявал хулигански и обирджийски банди, занимавал се с дребни кражби и изнасилвания. Веднъж разгневил баща си, за което бил продаден като роб в армията на Константин I Велики. Благодарение на бойните си качества се издигнал от прост редник до командир на тежката кавалерия, а при Констант станал един от водещите военачалници в империята, начело на два легиона (Ioviani и Herculiani).

Заедно с брат си Деценций, търговец спекулант, натрупали голяма печалба като снабдители на армията. Придворните сплетни и алчност привлекли вниманието на император Констант върху богатствата и влиянието на Магненций. Императорът издал заповед за убийството на своя генерал, но преди да бъде изпълнено поръчението, бил подготвен заговор, довел до успешен преврат по време на едно официално празненство в Отен, Галия. Там бил поканен също и Констант, който предпочел да се развлича с лов в околностите на града. Внезапно, като част от представената театрална постановка на тържеството, пред гостите се появил самият Магненций, заемайки величествена поза в пурпурните одежди на император; още в същия миг той бил аплодиран от присъстващите длъжностни лица, така сякаш е обявен за владетел.

Подкупени от Деценций и отвратени от Констант, командирите на войските, намиращи се там, били взели решение да подкрепят Магненций за нов император. Разбирайки за случилото се, Констанс сметнал че е свален от армията и побягнал към Испания, но скоро бил убит при опита му за бягство.

Монета на Магненций с изображение на христограма

През 350 г. управлението на Магненций бива признато в Галия, Британия и Испания, а по-късно същата година и в Италия, след като в Рим е потушен бунтът на самозвания император Непоциан. Но на изток начело е братът на Констанс, Констанций II, който решително се обявява против узурпатора. Илирийските легиони също отказват да поддържат Магненций и издигат военачалника Ветранион (350 г.) за техен император, който в резултат на интриги след няколко месеца абдикира в полза на Констанций II.

След като приел властта на Запада, Магненций се опитал да уреди отношенията си с правителството на изток. Примирието не било прието и започнала война, кулминация на която била битката при Мурса, (в дн. Хърватия), през септември 351, в която западната армия била разбита. В кръвопролитното сражение загинали 55 000 души, една грандиозна загуба на сили за империята.

В стремежа си да укрепи своето положение Магненций прогласява всеобща религиозна толерантност и по-късно в 352 г., издига брат си Деценций за цезар. Положението на узурпаторите става все по-безнадеждно, докато армиите на Констанций настъпват в Северна Италия.

През 352 г. Магненций се оттегля в Галия, където след серия сериозни неуспехи е окончателно изоставен от армията и на 11 август 353 г. се самоубива.


Римски императори
Констант (337 - 350) Узурпатор при Констанций II (337 - 361) Съимператор с Деценций (350 - 353) Констанций II (337 - 361)
Римска империя
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy