Направо към съдържанието

Макс Ернст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Макс Ернст
Max Ernst
германски художник
През 1976 година
През 1976 година
Роден
Починал
1 април 1976 г. (84 г.)
ПогребанПариж, Франция
Националност Германия
Учил вБонски университет
Кариера в изкуството
Жанрпортрет,[1] пейзажна живопис,[1] абстракционизъм[1]
АкадемияБонски университет
НаправлениеДадаизъм
сюрреализъм
Семейство
СъпругаЛуизе Щраус (1918 – 27)
Мари-Берт Оренш (1927 – 42)
Пеги Гугенхайм (1942 – 46)
Доротея Танинг (1946 – 76)
ПартньорЛеонора Карингтън[2]
Гала Дали (1922 – 1924)[3]
Подпис
Уебсайт
Макс Ернст в Общомедия

Макс Ернст (на немски: Max Ernst) e германски художник – живописец, график и скулптор, живял дълго време във Франция и Съединените щати, ярък представител на дадаизма и сюрреализма.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Макс Ернст е роден на 2 април 1891 година в Брюл, недалеч от Кьолн, като трето от общо девет деца на глухонемия учител Филип Ернст и неговата съпруга Луизе (по баща Коп). Първият контакт с рисуването получава от баща си.

През 1908 година завършва гимназия и от 1909 до 1914 година следва философия, психология и рисуване в университета в Бон. През 1913 година се мести в Париж и се заселва в Монпарнас. От 1918 до 1926 година е женен за бившата си колежка, еврейката Луизе Щраус-Ернст. Двамата имат през 1920 година син Ханс-Улрих Ернст, който става художник с името Джими Ернст.

През 1920 година Ернст организира в Кьолн групата Дада. През 1922 година се връща обратно в Монпарнас и живее заедно с Гала Дали. От 1924 година Ернст е един от най-важните художници на сюрреализма. В края на 30-те години живее с младата художничка Леонора Карингтън.

Макс Ернст (ляво) и канцлер Вили Бранд (1972 г.)

След началото на Втората световна война е арестуван за кратко като германски гражданин, а след окупацията на Франция – отново от германските власти, но през 1941 година успява да замине за Съединените щати с помощта на богатата Пеги Гугенхайм, за която се жени малко по-късно в Ню Йорк. През 1946 г. се развежда и се жени за художничката Доротея Танинг в Бевърли Хилс, двамата живеят в Седона. През 1953 година се завръща в Париж, а през 1964 година се установява в югоизточна Франция, в провансалското градче Сейян (деп. Вар).

Умира един ден преди 85-ия си рожден ден и е погребан в Пер Лашез в Париж.

Посмъртно признание

[редактиране | редактиране на кода]
Музей на Макс Ернст

През 2005 г. е открит музей на Макс Ернст в родния му град Брюл.

Избрани творби

[редактиране | редактиране на кода]
  • Trophy, Hypertrophied (1919)
  • Farewell My Beautiful Land of Marie Laurencin. Help! Help! (1919)
  • Aquis Submersus (1919)
  • Fruit of a Long Experience (1919)
  • Two Ambiguous Figures (1919)
  • Little Machine Constructed by Minimax Dadamax in Person (1919 – 1920)
  • The Hat Makes the Man (1920)
  • Murdering Airplane (1920)
  • Here Everything is Still Floating (1920)
  • Dada Gauguin (1920)
  • The Small Fistule that Says Tic Tac (1920)
  • The Gramineous Bicycle Garnished with Bells the Dappled Fire Damps and the Echinoderms Bending the Spine to Look for Caresses (1920 – 1921)
  • The Elephant Celebes (1921)
  • Birds, Fish-Snake and Scarecrow (1921)
  • Seascape (1921)
  • Approaching Puberty or the Pleiads (1921)
  • Young Chimera (1921)
  • Beim Rendezvous der Freunde (1922)
  • Oedipus Rex (1922)
  • Castor and Pollution (1923)
  • Heilige Cäcilie – Das unsichtbare Klavier (1923)
  • Men Shall Know Nothing of This (1923)
  • Histoire Naturelle (1923)
  • The Equivocal Woman (1923)
  • Pieta or Revolution by Night (1923)
  • Ubu Imperator (1923)
  • Woman, Old Man and Flower (1923 – 1924)
  • Two Children are Threatened by a Nightingale (1924)
  • Dadaville (1924)
  • Mer et Soleil – Lignes de Navigation (1925)
  • Histoire Naturelle (1925)
  • Paris Dream (1925)
  • The Couple in Lace (1925)
  • Eve, the Only One Left to Us (1925)
  • The Numerous Family (1926)
  • The Kiss (1927)
  • Der grosse Wald (1927)
  • Gulf Stream (1927)
  • Forêt (1927)
  • Forêt et soleil (1927)
  • The Wood (1927)
  • Fishbone Forest (1927)
  • Tree of Life (1928)
  • The Sea (1928)
  • Die Erwählte des Bösen (1928)
  • La Femme 100 tetes (1929)
  • Et les Papillions se Mettent a Chanter (1929)
  • Snow Flowers (1929)
  • Loplop Introduces Loplop (1930)
  • Human Form (1931)
  • Zoomorphic Couple (1933)
  • The Entire City (1934)
  • Une Semaine de Bonté (1934)
  • The Whole City (1935)
  • Landscape with Wheatgerm (1936)
  • The Nymph Echo (1936)
  • L’Ange du Foyer ou Le Triomphe du Surréalisme (1937)
  • The Angel of Hearth and Home (1937)
  • La Toilette de la mariée (1940)
  • Spanish Physician (1940)
  • Europe After the Rain (1940 – 1942)
  • Day and Night (1941 – 1942)
  • Surrealism and Painting (1942)
  • Window (1943)
  • Painting for Young People (143)
  • The Eye of Silence (1943 – 1944)
  • The King Playing with the Queen (1944)
  • Moonmad (1944)
  • The Table is Set (1944)
  • Napoleon in the Wilderness (1941)
  • Vox Angelica (1945)
  • Die Versuchung des Heiligen Antonius (1946)
  • Phases of the Night (1946)
  • Dangerous Correspondence (1947)
  • Design in Nature (1947)
  • Capricorn (1948)
  • Parisian Woman (1950)
  • Götterbote (1950)
  • The Weatherman (1951)
  • L’oiseau Rose (1956)
  • Petite Feerie Nocturne (1958)
  • Apres Moi le Sommeil (1958)
  • Paysage Arizona (1960)
  • Ursachen der Sonne (1960)
  • The Garden of France (1962)
  • Grand Ignorant (1965)
  • Corps Enseignant Pour une École de Tueurs (1967)
  • Nordlicht am Nordrhein (1968)
  • Ein Mond ist guter Dinge (1970)

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Дадавил“, 1924
    „Дадавил“, 1924
  • „Хабакук“, 1971
    „Хабакук“, 1971

Литература за художника

[редактиране | редактиране на кода]
  • Max Ernst – life and work / ed. by Werner Spies. Köln: DuMont-Literatur-und-Kunst-Verl., 2005
  • Max Ernst – plastische Werke / Jürgen Pech (Hrsg.). Köln: DuMont-Literatur-und-Kunst-Verl., 2005
  • Max Ernst, die Urschrift der Natur: graphische Werke aus der Sammlung Harald Loebermann / Andrea Wandschneider (Hrsg.). Bönen: Kettler, 2006
  • Sprengel macht Ernst: die Sammlung Max Ernst / Ulrich Krempel (Hrsg.). Hannover: Sprengel-Museum, 2006
  • Max Ernst, Lithographien – Lewis Carolls Wunderhorn / Renate Goretzki, Josef Sauerborn (Hrsg.). Köln: Bildungswerk der Erzdiözese, 2006
  • Schnabelmax und Nachtigall: Texte und Bilder / Hrsg. von Pierre Gallissaires. Hamburg: Ed. Nautilus, 2006

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в 26545
  2. ↑ equltura.com
  3. ↑ www.surrealismstore.com // Посетен на 1 ноември 2020 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Макс_Ернст&oldid=12338206“.
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy