Направо към съдържанието

Ми-2

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мил Ми-2
Описание
Държава CCCP
Типмногоцелеви хеликоптер
КонструкторМихаил Мил
Произведени бройки5497
Първи полет22 септември 1961 г.
Използван отАрмения
Азербайджан
Беларус
В експлоатация от1965 г.
Тактико-технически данни
Екипаж2
Дължина17,42 m
Размах на крилете570,75 инч
Височина3,7 m (до главата на нос. винт)
Тегло (празен)2350 kg
Тегло (пълен)3500 kg
Товароспособност800 kg
Двигател2 x ГТД-350
Мощност2 x 400 к.с. (300 kW)
Крайсерска скорост200 km/h
Макс. скорост210 km/h
Далечина на полета без допълнителни резервоари350 km
Далечина на полета с допълнителни резервоари720 km
Таван на полета4000 m
Скороподемност7 m/s
Ширина1,4 m
Диаметър на нос. винт14,5 m
Диаметър на опаш. винт2,7 m
Въоръжение
Ракети16 х 57-мм НУРС „С-5“; 4 х ПТР „Стрела-2“
Ми-2 в Общомедия

Многоцелевият хеликоптер Ми-2 е произвеждан в СССР и Русия през периода 1965 – 1992 г. като за това време са произведени над 5250 машини. Машината е експортирана в много държави по света – Алжир, Армения, Азербайджан, България, Джибути, Естония, Етиопия, Германия, Грузия, Гана, Ирак, Куба, Латвия, Лесото, Либия, Литва, Мексико, Мианмар, Никарагуа, Полша, Румъния, Словакия, Сирия, Украйна, Унгария и Чехия. По класификацията на НАТО машината е обозначена като „Hoplite“.

В Авиомузей Бургас може да бъде видян Ми-2, с държавен регистрационен знак 202, а впоследствие сменен с 01[1].

Ми-2 е първият съветски хеликоптер с два газотурбинни двигателя. През май 1960 г. започва разработването на модела, а през януари 1961 г. е изработен първия макет на хеликоптера, получил индекс „В-2“.

Първият полет на пътническия вариант на Ми-2 е през септември 1961 г., а на селскостопанския през декември същата година. След продължителни полетни изпитания през септември 1963 г. е взето решение за серийното производство на Ми-2. През януари 1964 г. е сметнато за по-целесъобразно производството да бъде прехвърлено в Полша със съответния лиценз за производство.

Първият произведен в Полша хеликоптер Ми-2 лети за пръв път през декември 1965 г. Серийното производство на машината продължава до 1992 г., като за 27 години са произведени общо над 5250 машини с военно и гражданско предназначение. Голяма част от тези хеликоптери са експортирани в много страни по света Германия, Унгария, Египет, Ирак, Либия и др.

Явявайки се заместник на Ми-1, новият хеликоптер съществено го превъзхожда по скорост и товароподемност.

Тактико-технически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Хеликоптерът Ми-2 е изпълнен по едновинтова схема с рулев винт, с два газотурбиннии двигателя и триопорно колесно шаси.

Фюзелажът е тип монокок, състоящ се от три части: кабина за екипажа, салон за пътници и опашната конзола и управляващите стабилизатори. Кабината за екипажа е двуместна, в учебно-тренировъчния вариант пилотът и инструкторът седят един до друг, а управлението е дублирано.

Корпусът е с размери: дължина – 17,42 м, ширина – 1,4 м и височина до главата на носещия винт – 3,7 м. Пътническата кабина е с размери 2,27 х 1,2 х 1,4 м и побира 8 пътници на два реда седалки. Кабината е оборудвана с климатична инсталация.

Шасито е триопорно, неприбиращо се по време на полет. Колелото на носовата опора е двойно, самоориентиращо се. Задните главни опори са снабдени с маслено-въздушни амортизатор. По едно от колелата им е снабдено със спирачки.

Носещият винт е трилопатен с диаметър 14,5 м., снабден е с хидравлични демпфери и е с шарнирно закрепване на витлата към главата. Лопатите на носещия винт са изпълнени от метални сплави и имат правоъгълна форма, погледнати фронтално. Рулевият винт е двулопатен, с диаметър 2,7 м. Направен е изцяло от метални сплави и за първи път са монтирани торосиони. Лопатите на носещия и рулевия винт са снабдени с електронна противообледеняваща система.

Силовата система на Ми-2 се състои от два турбовални газотурбиннии двигателя „ГТД-350“ с мощност 400 к.с. (300 kW) всеки. Разположени са над фюзелажа, пред редуктора и са покрити с общ обтекател, под който са разположени въздухозаборниците и вентилаторите за охлаждане на маслените радиатори на двигателя и редуктора.

Трансмисията се състои от тристепенен главен редуктор „ВР-2“ с муфа за свободния ход, междинен редуктор и редуктор на рулевия винт. Главният редуктор е с предавателно съотношение към вала на носещия винт 1:24,6, а към редуктора на рулевия винт – 1:4,16.

Горивната система включва един резервоар с вместимост 600 литра, монтиран под пода на кабината. Има възможност за монтирането на два допълнителни резервоара с вместимост 238 л.

Смазочната система има резервоар с вместимост 25 л и маслен радиатор с вентилатор за по-добро охлаждане.

Системата за управление е бустерна, с хидроусилватели с работно налягане 66 кг/см2 (6,5 мПа). Спирачките се управляват от пневматична система.

Електрическата система работи с променлив ток и се състои от два стартер-генратори „СТГ-3“ всеки с мощност 3 kW. Стартер-генераторите обслужват главния генератор на двигателя с мощност 16 kW и напрежение 208 V. Постоянният ток се осигурява от два акумулатора всеки по 26 Ач.

Летателното оборудване е стандартно и включва радиокомпас, жирокомпас, радиовисотомер и СВ и КВ радиостанции. На военните варианти в носовата част е монтиран приемник за предупреждаване за радиолокационно облъчване.

При военните модели въоръжението се състои от разположени на пилони 16 бр. 57-мм НУРС „С-5“ и 4 бр ПТО „Стрела-2“ (9М32).

Оператори на Ми-2
  • Ми-2 – пътнически хеликоптер с места за 8 пътници.
  • Ми-2Т – транспортен хеликоптер за превоз на товари с тегло до 700 кг. В кабината и до 800 кг на вънщното окачване.
  • Ми-2Р – патрулно-спасителен хеликоптер с електрическа лебедка за с товароподемност 120 кг.
  • Ми-2УПР – противотанков хеликоптер въоръжен с четири противотанкови ракети „9М14М“ монтирани на пилони.
  • Ми-2УПН – разузнавателен хеликоптер въоръжен с два блока (по 18) 57-мм неуправляеми артилерийски реактивни снаряди С-5.
  • Ми-2УС – хеликоптер за близка военна поддръжка въоръжен с 23-мм оръдие.
  • Ми-2РМ – палубен многоцелеви хеликоптер.
  • Ми-2М – Модернизиран вариант на Ми-2. Снабден е с 2 газотурбинни двигателя „350П“ с мощност 450 к.с. (331 КВ). Произвеждан е в четири модификации: селскостопанса, учебно-тренировъчна, за аерофотоснимки и за контрол на околната среда.
  • PZL "Kania" – Модернизиран вариант на Ми-2. Снабден е с 2 газотурбинни двигателя „250-С20В“ (компанията „Allisson“) с мощност 426 к.с. (314 КВ). Има увеличени размери на кабината, усъвършенствано полетно оборудване, подобрени летателни характеристики. Полетна маса до 3550 кг. Произвеждан е в седем серийни варианта: пътнически, транспортен, селскостопански, санитарен, патрулен, спасителен и разузнавателен.
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy