Направо към съдържанието

Пелеш (замък)

Замък Пелеш
Castelul Peleş
Карта Местоположение в Синая
Информация
Страна Румъния
Терит. единицаВлахия, окръг Прахова
Местоположениегр.Синая
Стилнеоренесанс
АрхитектЙохан Шулц, Карел Лиман
ОснователКарол I
Строителство1873 – 1914
Известни обитателиКарол I, Карол II, Михай I
Статутисторически паметник
СобственикРумъния
Сайтwww.peles.ro
Замък Пелеш в Общомедия

Замъкът Пелеш (на румънски: Castelul Peleş) е разположен на средновековния път, свързващ историческите области Трансилвания и Влахия в Румъния, в подножието на Карпатите, в покрайнините на град Синая.

Замъкът е построен в стил неоренесанс между 1873 и 1914 г. Наречен е по името на протичащата наблизо планинска река.

Комплексът се намира северозападно от град Синая, който е на 48 километра от Брашов и на 124 километра от Букурещ. Разположен в югоизточната част на Карпатите, комплексът се състои от три паметници: замъкът Пелеш, замъкът Пелишор и ловната хижа Фоишор.

Румънският крал Карол I (1839 – 1914) закупува през 1872 г. около 5,3 кв. км. земи за лов и строеж на лятна резиденция. Първите 3 архитектурни проекта на замъка копират други западноевропейски замъци и кралят ги отхвърля като прекалено скъпи и лишени от оригиналност. Тогава германският архитект Йохан Шулц представя проект, който се харесва на краля: неголям замък в алпийски стил, съчетаващ италианските традиции с естетиката на немския неоренесанс.

Строителството прекъсва за кратко през 1877 – 8 г. и на 7 октомври 1883 г. в него се състои бал по повод коронясването на Карол I. В замъка се ражда престолонаследникът Карол II през 1893 г.

През 1947 г. след принудителната абдикация на румънския крал Михай I комунистическото правителство конфискува цялата кралска собственост, включително и замъка. Известно време замъкът е отворен за туристи, а през 1953 г. е обявен за музей. През 1975 – 1990 г. (последните 14 г. на комунистическо управление), замъкът и прилежащата му територия са затворени за посещения.

След Румънската революция (1989) замъците Пелеш и Пелишор наблизо отново са отворени за туристи. През 2006 г. собствеността върху замъка е върната на бившия крал Михай I. Скоро след това в резултат на преговори между краля и румънското правителство замъкът отново става национално достояние като исторически паметник и музей, като в замяна румънското правителство заплаща на кралския дом 30 милиона евро.

В наши дни замъкът приема ежегодно почти 0,5 милион посетители. Той е отворен за посещения от 9 до 17 ч. от сряда до неделя вкл. През ноември замъкът е затворен. От 168 помещения за посещение са отворени 35.

Колекцията от оръжия и доспехи наброява повече от 4000 експоната

Първи архитект на замъка е германецът Йохан Шулц (1876 – 1883), негов приемник е чешкият архитект Карел Лиман. Основният архитектурен стил е неоренесанс, но в богато изписаните фасади към вътрешния двор личи саксонско влияние, а във вътрешния интериор, украсен с богати дърворезби и изискани тъкани, се усеща и влиянието на барока.

Стена във вътрешния двор

Замъкът имат разгъната застроена площ от 3200 кв. метра и 168 стаи. Притежава колекция от произведения на изкуството, която е сред най-добрите в Източна и Централна Европа, включваща скулптури, живопис, мебели, оръжия и доспехи, златни и сребърни изделия, изделия от слонова кост, фарфор, книги, гобелени и книги. Колекцията от оръжия и доспехи наброява повече от 4000 предмета. Килимите са изтъкани от най-добрите майстори на Бухара, Мосул, Ъспарта и Измир. Особено впечатляващи са рисуваните витражи, изработени в Швейцария.

Пред главния вход е поставена статуя на крал Карол I, дело на италианския скулптор Рафаело Романели. Той е автор и на останалите мраморни статуи, разположени на 7 тераси, окръжаващи замъка, и изпълнени също в стил „неоренесанс“. Градините и терасите са украсени с фонтани, стълби, лъвове и други декоративни елементи.

pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy