Направо към съдържанието

Планер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Планер (на френски: planeur; от латински: planum – „плоскост“), наричан също глайдер (от английски: glide – „плъзгам“) е безмоторен летателен апарат по-тежък от въздуха, с неподвижно крило. Лети от създаваната подемна сила на насрещния въздушен поток, което го прави силно зависим от възходящите въздушни потоци.

В България „планер“ като понятие често се отъждествява само с безмоторния самолет. Специалистите в редица случаи наричат планер силовата конструкция на летателния апарат без двигателите. Пример за планер е познатия на всеки от детството хартиен самолет.

Наблюденията на полета на птиците са подтикнали към построяването на махолети и цяло семейство летателни апарати (безмоторен самолет, делтаплан, параплан), използващи начините на свободния полет (планиране във възходящите потоци, засилване и излизане от пикиране).

Планер

Доказателства за съществуване на планери в Древен Египет (2500 – 1500 г. пр.н.е.) представя Исидор Уилям Дейчес.

Емануил Сведенборг (1688 – 1772) прави скици на планер приблизително в 1714 г. През 1853 г. е конструиран първият планер, вдигнал човек във въздуха. Конструктор е сър Джорд Кейли (1773 – 1857).

На границата на XIX – XX век най-известният създател на планери е Ото Лилиентал. Създавайки и изпитвайки множество планери, успява да създаде удачна конструкция на балансиран планер с добри полетни характеристики.

Планеризъм в България

[редактиране | редактиране на кода]

Васил Златаров е началник на първата в България въздухоплавателна команда към ІІ пионерска дружина в София. Преминал обучение по летене с балон в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчино край Петербург, той и Харалампи Джамджиев през 1904 г. построяват двуплощни хвърчила („хараграфов“ тип) и няколко сравнително малки, но стабилни и сигурни в полет планери. С тях Златаров извършва показни полети по склоновете на Софийския военен лагер, с което той е първият българин, който лети с безмоторен самолет и поставя началото на безмоторното летене в България.

В края на 1925 година в Държавната аеропланна работилница в Божурище са построени 2 безмоторни самолета. 1926 година се смята за начало на организираното безмоторно летене в България. На летище Божурище се организира обучение и практически занятия с летци, техници и курсанти за овладяване техниката на безмоторното летене.

Радетел за масовизиране на този спорт и организатор на обучението е капитан Георги Дреников, който провежда първия курс за безмоторно летене през септември 1931 година на хълма Църква северно от тогавашното село Симеоново, в непосредствена близост до Американския колеж. През 1935 година, след обучение в Германия, майор Дреников получава лиценз за безмоторен летец и инструктор по безмоторно летене. През същата година организира първото Училище за безмоторно летене в България с името „Рилски орел“. Първото олимпийско отличие по този спорт е спечелено от майор Дреников на XI олимпиада в Берлин през 1936 година. На 4 август с полски безмоторен самолет „Комар“, наречен „Рилски орел“, той завоюва бронзов медал. Безмоторното летене не е считано за олимпийски спорт, но тъй като е германски национален спорт, на победителите са връчени олимпийски отличия.

В зората на безмоторното летене най-високото отличие, получено от български спортист, е сребърният медал на майор Георги Дреников, завоюван на Първото световно първенство по безмоторно летене през юли 1937 година във Васеркупе, Германия.

След Втората световна война планерният спорт е застъпен широко в аероклубовете на ДОСО за обучение на спортисти във въздушните спортове. За първоначално обучение и високо спортно майсторство са използвани предимно полски и чешки планери. В края на ХХ век структурите за обучение са закрити и тази дейност се провежда от създадени частни школи-клубове за въздушни спортове.

Планеризъм по света

[редактиране | редактиране на кода]

Масовото производство на планери и обучение на безмоторни летци започва през 20-те години на ХХ век, когато настъпва истински бум за създаването на планерни училища. Множество пилоти от Втората световна война започват своя път в такива школи. След завършване на войната достъпността и относително ниската цена спомагат за широкото разпространение и практикуване на планерния спорт, наричан планеризъм.

За доставка на планера до мястото за начало на свободния полет се използва летателен апарат от друг вид, малък собствен двигател с вътрешно горене,или устройство с малък ресурс (като барутен двигател или катапулт). За стартиране се използва наземна лебедка с дълго въже, както и старт от подветрения склон на планина с еластично въже, прилаган основно за планери при първоначално обучение.

В днешно време планерният спорт се явява общопризнато и масово увлечение в развитите страни. Съвременните планери, благодарение на достиженията на аеродинамиката и материалознанието, са способни да пролетят 50 km по права от височина 1 km. Опитните планеристи, стартирайки от височина 1 km, като използват възходящите термални потоци, са способни да преминават стотици километри без нито грам гориво. Рекордът за непрекъснато планиране е с продължителност повече от 3 денонощия с дължина на полета над 2000 километра.

Уикипедия разполага с
Портал:Авиация

Съвременните планери се отличават с голямо разнообразие: от свърхлеки, с тегло няколко десетки килограма до космическите совалки, със стартова маса над 100 тона.

  • Цаков, Цветан, „Мъже и криле“, Държавно издателство „Техника“, София, 1987
  • Дреников, Иван Г., „Командирите на Въздухоплаването в България до 1944 година“, Издателство КОНТЕКСТ, София, 2004 г. ISBN 954-8361-10-8
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy