Посланиците

Посланиците
Автор	Ханс Холбайн Младия
Изграждане	1533 г.
Местоположение	Национална галерия
Посланиците в Общомедия

„Посланиците“ е картина от 1533 г. на Ханс Холбайн Млади.

Картината е известна също като „Жан дьо Динтевил и Жорж дьо Селве“ – това са имeната на двамата мъже, изобразени на нея. Създадена е в периода на Тюдорите, в същата година, когато е родена Елизабет I. Изследователката Франи Мойл предполага, че майката на Елизабет, Ан Болейн, тогава кралица на Англия, е поръчала картината като подарък за Жан дьо Динтевил, посланикът, изобразен вляво.

Освен че е двоен портрет, картината съдържа натюрморт от прецизно изобразени обекти, чието значение е причина за много дебати. Картината включва един от най-известните примери за анаморфоза в живописта. „Посланиците“ е част от колекцията на Националната галерия в Лондон от закупуването ѝ през 1890 г.

Описание

Въпреки че Холбайн е роден в Германия и прекарва голяма част от времето си в Англия, в „Посланиците“ личи влиянието на ранната холандска живопис. Той използва масла, които са били разработени за панелни картини век преди това в ранната нидерландска живопис, и точно както Ян ван Ейк и Майстора от Флемал използват обширни изображения, за да свържат своите теми с религиозни концепции, Холбайн използва символични обекти около фигурите, за да внуши най-вече светски идеи и интереси.

Холбайнов килим с големи медальони, подобен на този на картината, XVI век, Централна Анатолия

Сред уликите за интересите на изобразените лица са селекция от научни уреди, включително два глобуса (един земен и един небесен), квадрант, торкетум и многостенен слънчев часовник, както и различни текстилни изделия, включително подова мозайка, базирана на дизайн от Уестминстърското абатство (настилката Космати, преди високия олтар), и килима на горния рафт, пример за ориенталски килими в ренесансовата живопис. Фигурата вляво е в светско облекло, а фигурата вдясно е облечена в свещенически одежди. Те ограждат масата, която показва отворени книги и символи на религиозно познание, включително символична връзка с Богородица. Близо до горния ляв ъгъл се вижда разпятие, частично покрито от завесата.

Глобусът в „Посланиците“ (детайл)

Някои учени предполагат, че картината съдържа нюанси на религиозни борби. Конфликтите между светската и религиозната власт са представени от Жан дьо Динтевил, земевладелец, и Жорж дьо Селве, епископ на Лавор. Общоприетият символ на раздора, лютня със скъсана струна, е включен до книга с химни в превод на Мартин Лутер, което предполага раздор между учени и духовенство. За други изследователи, ако скъсаната струна на лютнята предполага прекъсване на религиозната хармония, то лутеранският псалмник, отворен на предните страници и възпроизвеждащ песен за Десетте Божи заповеди („Закон“) и песен за Светия Дух („Благодат“), може да означава взаимна „хармония“.

Земният глобус на долния рафт повтаря част от картографска въображаема карта, създадена вероятно през 1530 г. и с неизвестен произход. Картата е наричана Глобусът на посланиците поради известното му изображение в картината.

Творбата е описана като „един от най-впечатляващите портрети в ренесансовото изкуство“.

Анаморфен череп

Анаморфният череп, реставриран през 1998 г., гледан тук под наклонен ъгъл

Най-забележителният и известен от символите на Холбайн в творбата е изкривеният череп, който е поставен в долния център на композицията. Черепът, изобразен в анаморфна перспектива, друго изобретение на Ранния Ренесанс, е предназначен да бъде визуален пъзел, тъй като зрителят трябва да се доближи до картината и да я гледа отвисоко от дясната страна или от долу от лявата страна, за да види формата като точно изображение на човешки череп. Въпреки че черепът очевидно е замислен като vanitas или memento mori, не е ясно защо Холбайн му е дал такава важност в тази картина. Просто обяснение е, че Memento mori е девиза на дьо Динтевил, докато друга възможност е картината да представлява три нива: небесата, олицетворени от астролабията и други обекти на горния рафт, живият свят, представен от книги и музикален инструмент на долния рафт, и смъртта, олицетворена от черепа.

Има също хипотеза, че картината е била предназначена да виси до врата или дори на стълбище, така че хората, които влизат в стаята или се качват по стълбите и минават покрай картината отляво, ще видят първо черепа. Друга хипотеза е, че Холбайн просто е искал да демонстрира техниката си, за да си осигури бъдещи комисионни. Въпреки това художниците често включват черепи като напомняне за смъртността. Холбайн може да е въвел изображенията на черепите (единият като сива наклонена черта, а другият като медальон на шапката на Жан дьо Динтевил) и на разпятието в горния ляв ъгъл, за да насърчи размисъла за предстоящата смърт и възкресението.

Идентичност на субектите

Преди публикуването на „Посланиците на Холбайн: Картината и мъжете“ на Мери Херви през 1900 г., самоличността на двете фигури в картината дълго време е обект на интензивен дебат. През 1890 г. Сидни Колвин е първият, който предлага, че фигурата отляво е Жан дьо Динтевил, сеньор на Полиси (1504 – 1555), френски посланик в двора на Хенри VIII през по-голямата част от 1533 г. Малко след това почистването на снимката разкрива, че неговото владение Полиси е едно от четирите френски места, отбелязани на земното кълбо. Херви идентифицира мъжа отдясно като Жорж дьо Селве (1508/09 – 1541), епископ на Лавор, след като проследява историята на картината до ръкопис от седемнадесети век. Според историка на изкуството Джон Роуландс, Дьо Селве не носи епископски одежди, защото е бил ръкоположен едва през 1534 г. Известно е от две писма на Жан дьо Динтевил до брат му Франсоа дьо Динтевил, епископ на Оксер, че той е посетил Лондон през пролетта на 1533 г. На 23 май Жан дьо Динтевил пише: „Господин дьо Лавор ми оказа честта да дойде да ме види, което не беше малко удоволствие за мен. Няма нужда гран метр да чува за това“. Въпросният гран метр е Ан дьо Монморанси, маршал на Франция, препратка, която кара някои анализатори да заключат, че мисията на Дьо Селве е била тайна, но няма други доказателства, които да потвърдят тази теория. На 4 юни посланикът отново пише на брат си, казвайки: „Господин дьо Лавор дойде да ме види, но отново си отиде“.

Лутеранският псалмник в „Посланиците“

• Научни и математически елементи
• 
  Циферблат
• 
  Слънчев часовник за универсално равноденствие(разглобен, отпред) и квадрант (отзад)
• 
  Многостенен слънчев часовник
• 
  Торкетум
• 
  Книгата по аритметика на Петер Апиан

Източници

Цитирана литература

 

• Bertoglio, Chiara. Reforming Music. Music and the Religious Reformations of the Sixteenth Century. Berlin, De Gruyter, 2017. ISBN 9783110520811.
• Dekker, Elly и др. The Scientific Instruments in Holbein's Ambassadors: A Re-Examination // Journal of the Warburg and Courtauld Institutes 62. The Warburg Institute, 1999. DOI:10.2307/751384. с. 93–125.
• 1001 Paintings You Must See Before You Die. London, Cassell, 2011. ISBN 978-1-84403-704-9. с. 167.
• Foister, Susan, Roy, Ashok, Wyld, Martin. Holbein's Ambassadors: Making and Meaning. London, National Gallery Publications, 1997. ISBN 1-85709-173-6.
• Hart, Vaughan (1999). ‘Hans Holbein’s “The Ambassadors” (1533): A Computer View of Renaissance Perspective Illusion’, Computers and the History of Art, Harwood Academic Publishers, vol.8 no.2, pp. 1–13.
• Hervey, Mary. Holbein's Ambassadors: The Picture and the Men. London, George Bell and Sons, 1900.
• Hudson, Giles. The Vanity of the Sciences // Annals of Science 60 (2). April 2003. DOI:10.1080/0003379021000047112. с. 201–205.
• Mamiya, Christin J. Gardner's Art Through the Ages 12th ed. California, Wadsworth/ Thomson Learning, Inc, 2005. ISBN 0-15-505090-7.
• Zanchi, Mauro. Holbein, Art e Dossier. Firenze, Giunti, 2013. ISBN 978-8-80978-250-1.
• North, John. The Ambassadors' Secret: Holbein and the World of the Renaissance. London, Phoenix, 2004. ISBN 1-84212-661-X.
• Rowlands, John. Holbein: The Paintings of Hans Holbein the Younger. Boston, David R. Godine, 1985. ISBN 0-87923-578-0.
• Zwingenberger, Jeanette. The Shadow of Death in the Work of Hans Holbein the Younger. London, Parkstone Press, 1999. ISBN 1-85995-492-8.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Посланиците

• Google Art Project HQ scan of the painting
• The National Gallery article on the painting
• ArtSleuth : The Ambassadors, Rendezvous with Death

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Ambassadors (Holbein) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​