Стезихор
Стезихор Στησίχορος | |
древногръцки поет | |
Бюст на Стезихор. Рим. | |
Роден |
630 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починал | 555 г. пр.н.е.
Катания, Сицилия |
Литература | |
Период | VII-VI в. пр. Хр. |
Жанрове | химн, буколика |
Стезихор в Общомедия |
Стезихор (на старогръцки: Στησίχορος)) е древногръцки лирически поет, един от Деветимата лирици.
"Музо - изличи в паметта си войните, заедно с мен възслави сватбите на боговете, богатия пир на мъжете и трапези честити".
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Химера, Сицилия, вероятно през 640 г. пр.н.е. Обявява се против тираните и тиранията, затова е прокуден и принуден да обикаля по чужди краища.
Знае се, че е автор на 26 книги, всяка от която се състояла от по една поема – „Орестия“, „Елена“, „Погребението на Пелей“, „Цербер“, „Падането на Троя“. До наши дни са достигнали около 60 фрагмента всеки, малко от които са по-дълги от 7 стиха. От него се черпили сюжети великите трагически поети на древна Елада.
Не е истина тая легенда,
ти не си качвала
на красивите кораби,
нито си стигала
във троянската крепост.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Творби на Стезихор в Моята библиотека в превод на Борислав Георгиев
|