Франк Паркър
Франк Паркър | |
Frank Parker | |
Франк Паркър, 1944 г. | |
Информация | |
---|---|
Държава | САЩ |
Роден | |
Починал | |
Кариера | |
Професионална | 1949(аматьор от 1930) |
Оттеглил се | 1950 |
Сингъл | |
Победи-загуби | 38–9 |
Титли от ATP | 74[1] |
Най-висока позиция | 1 (1948, Джон Олиф)[2] |
Турнири от Големия шлем | |
Ролан Гарос | Шампион 1948, 1949 |
Уимбълдън | 1/2 финал 1937 |
ОП на САЩ | Шампион 1944, 1945 |
Двойки | |
Титли от Големия шлем | 3 |
Най-висока позиция | 1 (1955) |
Турнири от Големия шлем | |
Ролан Гарос | Шампион 1949 |
Уимбълдън | Шампион 1949 |
ОП на САЩ | Шампион 1943 |
Отборно | |
Купа Дейвис | САЩ Шампион 1937, 1948 |
Информацията е актуална към 25 декмври 2024 | |
Франк Паркър в Общомедия |
Франк Андрю Паркър (на английски: Frank Andrew Parker) е американски тенисист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Францишек Анджей Пайковский е роден на 16 август 1930 г. в Милуоки, Уисконсин, има трима братя и една сестра.[3]Францишек променя името си на Франк Паркър, защото спортните говорители не могат да произнесат полското му име. Той започва да играе тенис от 10-годишна възраст, в градския клуб в Милуоки.[4] Там е открит от клубния треньор Мърсър Бийзли, който забелязва неговата бързина и точност.[5] На 12 години той печели първата си национална титла на първенството на закрито за момчета в Ню Йорк.[3]
На 17 март 1938 г. Паркър се жени за Одри Бийзли, която преди това се развежда с треньора му Мърсър Бийзли.[4][6] Тя става негов съветник.[4] Съпругата му умира през 1971 г.[3][4] Франк Паркър почива през юли 1997 г. в болница в Сан Диего, скоро след операция за отстраняване на кръвни съсиреци от белия дроб.[7]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Франк Паркър е един от малкото американци, които са печелили както френското първенство (1948, 1949), така и първенството на САЩ (1944, 1945).[8]
През 1941 г. Паркър става шампион на сингъл в Синсинати, наречен тогава Трищатски тенис турнир, и е четирикратен финалист на сингъл (1932, 1933, 1938, 1939). Той печели титлата на Канада през 1932 г. и отново през 1938 г. Печели пет шампионата на САЩ за мъже на клей и четири източни първенства на клей. Класиран е като аматьор номер 1 в света през 1948 г. от Джон Олиф от „Дейли Телеграф“.[2]
Между 1937 и 1948 г. Паркър участва в седем мача за Купа Дейвис с отбора на САЩ и печели Купа Дейвис през 1937 и 1948 г.[9] Той има рекорд за Купа Дейвис от 12 победи и две загуби.[10]
През октомври 1949 г. Паркър подписва едногодишен договор с Боби Ригс, и стане професионален тенисист.[11]
Паркър е избран в Атлетическата зала на славата на Уисконсин през 1960 г.
Паркър е въведен в Международната тенис зала на славата в Нюпорт, Роуд Айлънд през 1966 г. и в Националната полска американска спортна зала на славата през 1988 г.[12]
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]Титлили на сингъл на турнири от Голям шлем (4)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
1944 | ОП САЩ | Бил Талбърт | 6 – 4, 3 – 6, 6 – 3, 6 – 3 |
1945 | ОП САЩ | Бил Талбърт | 14 – 12, 6 – 1, 6 – 2 |
1948 | Ролан Гарос | Ярослав Дробни | 6 – 4, 7 – 5, 5 – 7, 8 – 6 |
1949 | Ролан Гарос | Бъдж Пати | 6 – 3, 1 – 6, 6 – 1, 6 – 4 |
Финали на сингъл на турнири от Голям шлем (2)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
1942 | ОП САЩ | Тед Шрьодер | 6 – 8, 5 – 7, 6 – 3, 6 – 4, 2 – 6 |
1947 | ОП САЩ | Джак Креймър | 6 – 4, 6 – 2, 1 – 6, 0 – 6, 3 – 6 |
Титли на двойки от Голям шлем (3)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | партньор | съперник | резултат |
---|---|---|---|---|
1943 | ОП САЩ | Джак Креймър | Бил Талбърт Дейвид Фриман |
7 – 5, 8 – 6, 3 – 6, 6 – 1 |
1949 | Ролан Гарос | Панчо Гонзалес | Юстас Фанин Ерик Стърджис |
6 – 3, 8 – 6, 5 – 7, 6 – 3 |
1949 | Уимбълдън | Панчо Гонзалес | Гарднър Мълой Тед Шрьодер |
6 – 4, 6 – 4, 6 – 2 |
Финали на двойки от Голям шлем (2)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | партньор | съперник | резултат |
---|---|---|---|---|
1933 | ОП САЩ | Франк Шийлдс | Джордж Лот Лестър Стофен |
13 – 11, 7 – 9, 7 – 9, 3 – 6 |
1948 | ОП САЩ | Тед Шрьодер | Гарднър Мълой Бил Талбърт |
6 – 1, 7 – 9, 3 – 6, 6 – 3, 7 – 9 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Frank Parker: Career match record // TennismemSL. Посетен на 7 November 2017.
- ↑ а б United States Lawn Tennis Association (1972). Official Encyclopedia of Tennis (First Edition), p. 426.
- ↑ а б в Kenan Heise. Wimbledon Doubles Titlist Frank Parker // Chicago Tribune, July 25, 1997.
- ↑ а б в г Richard Goldstein. Frank Parker, U.S. Tennis Champion, 81 // The New York Times, July 28, 1997.
- ↑ Mercer Beasley // Sports Illustrated, July 29, 1957.
- ↑ Net Start, Ex-Wife Of Coach, Married // Berkeley Daily Gazette, Mar 17, 1938. с. 9.
- ↑ Richard Goldstein. Frank Parker, U.S. Tennis Champion, 81 // The New York Times. 1997-07-28. Архивиран от оригинала на 2015-04-19. Посетен на 2015-03-13.
- ↑ Frank Parker Wins National Tennis Title // The Milwaukee Journal, Sep 5, 1944.
- ↑ Critics Agree That Frank Parker Exhibited Nearly Perfect Tennis // The Milwaukee Journal, Jul 28, 1937.
- ↑ Davis Cup – Player profile // International Tennis Federation (ITF).
- ↑ Frank Parker Abandons Amateur Tennis Career // Star-News, Oct 17, 1949.
- ↑ Inductees – Frank Parker // National Polish-American Sports Hall of Fame and Museum. Архивиран от оригинала на October 21, 2013.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Франк Паркър в сайта на ATP
- Франк Паркър в сайта на ITF
- Франк Паркър в сайта на Davis cup
- Франк Паркър в сайта на Залата на тенис славата