Харманли

Харманли
Централният площад
Харманли 41.929722, 25.901944 Харманли Харманли
Общи данни
Население	17 613 души (15 март 2024 г.) 345 души/km²
Землище	51 km²
Надм. височина	60 m
Пощ. код	6450
Тел. код	0373
МПС код	Х
ЕКАТТЕ	77181
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община    – кмет	Харманли Мария Киркова (ГЕРБ; 2015)
Адрес на общината
пл. „Възраждане“ 1
Уебсайт	www.harmanli.bg
Харманли в Общомедия

Ха̀рманли е град в Южна България. Той се намира в област Хасково, на около 34 km източно от град Хасково. Харманли е третият по големина град в областта (след Хасково и Димитровград) и е административен център на община Харманли.

По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 17 613 души по настоящ адрес и 20 763 души по постоянен адрес.

География

Град Харманли е разположен в близост до мястото на вливане на Харманлийската река в р. Марица. Намира се на 33 km източно от областния център Хасково.

През града преминава трансконтиненталният път от Западна Европа през София към Истанбул.

Градът разполага с жп гара по линията Свиленград–Пловдив–София.

Панорама отдалеч

История

Свидетелства от археологическо естество за наличието на поселищен живот в околностите на днешния град Харманли са регистрирани през различни години. През 2004 г. археолозите Крум Бъчваров, Венцислав Божков, Виктория Петрова и петима студенти стажанти извършват проучване на праисторическо селище, намиращо се на 3 km северно от града. То е датирано към късния неолит и ранния халколит (меднокаменната епоха). От времето на късната бронзова и ранната желязна епоха води началото си малко селище, намирало се в близост до днешния град – в местността, позната на харманлийци като „Чортлене“. То продължава битуването си и през по-късни епохи. Съществуващата могила в района на местния парк за отдих, наречен Градска градина, както и намерената при строителни работи в града украса за колесница, са свидетелства за съществувало в района на самия град антично селище. За това говори и откритата от предримската епоха керамика от разкопките в района на днешния парк „Изворът на белоногата“. От времето на Средновековието са намиращите се над Харманли останки от крепост и керамични фрагменти, открити при разкопки в околностите на днешния парк „Изворът на белоногата“. В днешния си вид и на днешното място обаче гр. Харманли се появява едва около 1510 г. Ето защо тази година се смята за начало на съществуването на съвременния град – наследник на живяло в предишни епохи население с богата материална и духовна култура.

Джамията на Харманли, 1930

Всичко започва с кервансарая, построен да приютява пътниците от и за Цариград. Около кервансарая постепенно се оформя селище и „харман“ – равно място, където се е вършеело житото. Мястото било подходящо за харман, поради наличието на вода (реката Олудере). Хората, работещи на хармана, се наричали „харманлии“, откъдето произлиза името на града.

Според историческите източници, а и според местни легенди, край Харманли се намира гробът на прилепския крал Вълкашин Мърнявчевич, баща на Марко – останал в народната памет като Крали Марко, победен от османците в битка край недалечното село Черномен (днес Орменио в Гърция) на 26 септември 1371 г.

През 1833 г. в Харманли е създадено килийно училище, през 1835 г. – църквата „Св. Атанасий“, а след 1833 г. – светско училище. През 1870 г. е създадено читалище, наречено през 1899 г. с името „Дружба“. През 1873 г. е пусната в експлоатация и отсечката от Баронхиршовата железница Цариград–Белово, превърнала се по-късно в част от трасето на прословутия влак „Ориент експрес“.

Градът е освободен от османско владичество от частите на предния отряд на ген. Гурко на 6 януари 1878 г по стария стил (18 януари по новия стил). До 1885 г. градът е в рамките на Източна Румелия, а до 1913 г. е последният граничен град на Царство България; след това територията на страната е разширена до Свиленград.

В Харманли след Освобождението се поставят основите на типичния за малките градчета живот – държавни и обществени институции, банки, предприятия предимно на леката промишленост: тютюнообработка, обработка на текстилни влакна, керамична фабрика от 30-те години на XX век, маслодобивна фабрика и др.

Развива се образованието и културата. През 1908 – 1909 учебна година е открит първият гимназиален клас в местното училище, по-късно превърнало се в Педагогическо училище. Откриват се началното училище „Алеко Константинов“ и основното училище „Иван Вазов“, драматически състав към народното читалище „Дружба“, ученически струнен оркестър и др.

Създават се войскови части: VI конен полк и IX пехотна дружина, прославили се с участието си във войните. Градът дава свидни жертви по време на Първата световна и двете Балкански войни.

Марица в Харманли

В следвоенните години, както и към края на Първата световна война, в Харманли масово се заселват бежанци от Беломорска (Източна) и Западна Тракия, но също и от Македония, Албания и Мала Азия.

До 9 септември 1944 г. градът остава с преимуществено аграрен облик, като основна част от населението се занимава със земеделие и животновъдство, само малка част от хората са наемни работници или едри собственици.

След 9 септември 1944 г. в града са построени познатите и до днес предприятия, част от които вече не съществуват. Построен е керамичен завод, завод за електродвигатели, мебелен завод. Филатурата (предприятие за обработка на копринени влакна) е заменена от текстилна фабрика за платове от изкуствени влакна (бившето предприятие „Маргарит Гогов“) с над хиляда работници. Създава се и завод за релета като част от тенденцията за изграждане на предприятия с перспективна продукция. Създадени са още хлебозавод, комбинат за битови услуги и др. Изгражда се модерен АПК с образцова кравеферма. По немски образец е построена мащабна свинеферма в близост до Преславец. Променя се изцяло обликът на града в резултат на ускореното жилищно и обществено строителство.

Открити са техникум по текстил и техникум по електропромишленост за сметка на закрития аграрен техникум със специалности полевъдство и лозаро-винарство. Открити са няколко детски градини, три начални, едно основно и три средни училища. Учениците постигат успехи по олимпиади. Във връзка с професионалното обучение през 80-те години на XX век е открит и УПК.

В областта на културата също са отбелязани успехи – ансамбълът „Хорищенци“ с ръководител Атанас Николов прославя името на града далеч извън родните предели. Оформени се самодейни фолклорни колективи. В определен период съществува и роксъстав.

Демократичните промени след 1989 г. слагат своя отпечатък и върху Харманли. Голяма част от социалистическите предприятия са фалирали, като понастящем активно действат предимно фирми в областта на търговията, услугите (автокъщи, сервизи, ателиета и др.), леката промишленост (шивашки цехове), хранително-вкусовата промишленост и строителството. През последните няколко години се забелязва активизация в жилищното строителство и изграждане на обществена инфраструктура (пътища и сгради), но все още реализираното е далеч от желаното. Отрицателните тенденции, отбелязвани по отношение броя на населението, чертаят неблагоприятна перспектива, но тя би могла да бъде променена при евентуална промяна на икономическата обстановка в града (като брой работни места и възнаграждения).

Пътешественици, оставили сведения за Харманли: Бенедикт Курипешич, Корнелий Шепер, Антон Вранчич, Ханс Дерншвам, Стефан Герлах, Мелхиор Безолт, Райнхолд Любенау, Хаджи Калфа, Евлия Челеби и мнозина други.

Население

Година на преброяване Численост 1934 8060 1946 9225 1956 12 553 1965 15 502 1975 19 255 1985 21 041 1992 21 349 2001 19 927 2011 18 589 2021 16 003

Населението на Харманли към 2011 г. възлиза на 18589 души, от които 13941 души се самоопределят като българи, 1411 души – като турци, а 1691 души – като цигани. Населението на Харманли към 31 декември 2018 г. се изчислява на души.

Религии

Гражданите на Харманли са предимно християни, като има и малко мюсюлмани. Има две големи църкви: „Св. Атанасий“, построена през 1835 г., и „Св. Иван Рилски“, построена през 1938 г. Край града се намира и параклис „Свети Трифон“, който е построен през 1886 година.

Градът е седалище на Харманлийска духовна околия на Старозагорска епархия на Българската православна църква.

Политика

В града са изградени структури на основните политически партии в страната: БСП, СДС, ГЕРБ, НДСВ, ДПС и др. Съществуват и неправителствени организации.

Икономика

Основни отрасли в икономиката на града са селското стопанство, производството на мебели, маслодобивът и месопреработката, автокъщи, ремонт и поддръжка на автомобили. В близкото минало Харманли е бил център на леката промишленост – бубарство, производство и износ на коприна и готови платове.

В града има две винарни, които произвеждат вина с високо качество, основно от местни лозови масиви.

Обществени институции

Читалището в Харманли

В града са изградени основните обществени институции – общинска администрация със съответните раздели: бюро по труда, РПУ, районен съд, дирекция „Социални грижи“ и др.

Забележителности

Местността „Приказките“

Гърбавият мост (1585 г.)

Изворът на белоногата

Пролетно пълноводие на р.Марица при Харманли

Малко след като се влезе в града, се пресича река Харманлийска (Олудере), по чието по-горно течение има красиво дефиле, оставащо в югозападните покрайнини на града. Там, по склона на местните възвишения, се е образувала живописна местност с борова горичка, която се спуска към река Харманлийска и се издига над нея. На мястото е направен гребен канал по реката, а малко по-нагоре се намира културното средище на съвременния български ресторант „Приказките“, като наблизо има и хотел.

В града се намират руините на така наречения кервансарай. Той е представлявал своеобразна крайпътна станция, служила за пренощуване на пътниците от и за Цариград, както и за смяна на впрегатните животни на султанските коли. Кервансараят се смята за причината за създаването на града. Първоначално е бил по-малък. През втората половина на XVI в. Сиавуш паша получава от султана за особени заслуги местните земи от Харманли до Свиленград. Той достроява и модернизира кервансарая. Днес от него е запазена само една от стените, на която е поставен надпис, свидетелстващ за 500-годишната история на града.

Над река Харманлийска, зад сградите на общинския съд и музея, се намира „Гърбавия мост“. Той е един от най-старите мостове в областта: строен е през 1585 г. и има своеобразна архитектура. Според археологически проучвания този мост и кервансараят са строени по едно и също време и най-вероятно по инициатива на тогавашния управител на областта – Сиавуш паша (по произход хърватин, приел исляма и издигнал се до длъжност везир).

Мостът е връх на османското изкуство – каменен, сводест, павиран, с надпис на старотурски и с превод на български. Сега под него не тече реката, която е отбита встрани поради проект отпреди много години, според който под моста трябвало да има езеро с лодки.

Красиво място е връх Трифона, от който се вижда целият град.

Друга забележителност в околностите на Харманли е долменът край село Остър камък. Предполага се, че това е неолитно жилище на праисторическите хора, населявали този район.

В източния край, на излизане от Харманли в посока Свиленград, се намира Изворът на белоногата. Той е превърнат в чешма, до която има плоча с куплет от едноименната поема (Изворът на белоногата) от Петко Славейков и статуя на самата белонога Гергана, прославила българката и смаяла самия велик везир на Османската империя със скромното си, но достойно държание.

От обновената Гребна база започва екопътека, която минава край ресторант „Приказките“ и води до дядо Тодоровата чешма. Тя е любимо място за разходка на харманлийци.

Олтарът на църквата „Св. Иван Рилски“ е забележителен образец на резбарското изкуство.

В местността Дефилето, по течението на р. Харманлийска, може да се видят привлекателни природни феномени, включително и малък водопад. В околността могат да се видят и останките от средновековна крепост.

Красиво оформен е и центърът на града с фонтани, парк и заведения, събиращи през почивните дни много местни жители и посетители на града.

Театри

Трупа

Трупа1

В Харманли се намира красив реставриран театър, който е част от народното читалище „Дружба“. На сцената му гостуват често трупи от цялата страна. Провеждат се постановки на детски групи и концерти на местните групи по народни танци, пиано, китара.

През ноември 2007 г. младите ентусиасти Зорница Боянова и Румяна Костова със съдействието на читалище „Дружба“ учредяват актьорска трупа. Ръководител е известната хасковска актриса Светла Рудева. Тази малка крачка спомага за възраждането на културния живот в Харманли чрез въвличането на млади любители на актьорската игра в работа по множество пиеси и приказки.

Музеи

През 1964 г. е създадена музейна сбирка към читалище „Дружба“. Тя е отворена за посещение на 18 януари 1968 г. Първоначално експонатите от основаната музейна сбирка са разпределени в три отдела: „Археология“, „Етнография“ и „Революционно движение“. През 90-те години на XX век сбирката се премества от малката сграда в близост до църквата „Св. Атанасий“, където се е помещавала дотогава, в сградата на бившата поща, обявена за паметник на културата. През 2000 г. по решение на Общинския съвет на гр. Харманли сбирката е преобразувана в Исторически музей „Харманли“.

Музеят разполага с над 15000 експоната. Те са разпределени в три отдела: „Археология“, „Етнография“, „Нова и най-нова история“.

И трите отдела имат изградени експозиции. Изградени са и три фондохранилища. Музеят има библиотека и конферентна зала. Общата полезна площ на музея е 800 m², на два етажа. Пространството пред музея е оформено като открита сцена (ротонда) с места за сядане, като това дава възможност за организиране на прояви на открито, а в двора зад музея ще се оформи лапидариум.

Музеят пази също богата нумизматична колекция.

Редовни събития

В Харманли се провеждат няколко ежегодни събития:

— празнични събирания за Трифон Зарезан на връх Трифончето, където се подрязват лозите, яде се курбан и се пие вино;

— всяка есен през първата или втората седмица на октомври се провежда панаир;

— ежегодният конкурс „Поети с китара“;

— на 2 май се чества празникът на града; Тържествата траят около седмица и включват разнообразна програма от спортни и културни мероприятия;

— съборът на мотористите, организиран от харманлийския моторен клуб „Чакалите“ и провеждан в местността „Казала“ край града през летните месеци.

През 2015 г. се проведе и младежки музикално-театрален фестивал „Среща“.

Личности

Делчо Коцев

Родени в Харманли

• Делчо Коцев (1876 – 1956) – революционер от ВМОРО;
• Ани Качулева (1920 – 2003) – филмова деятелка;
• Атанас Маргаритов (1912 – 1998) – диригент;
• Васил П. Бакалов – македоно-одрински опълченец, 19-годишен, от четата на Апостол Дограмаджиев
• Йорданка Димчева (1924 – ?) – оперна певица (мецосопран);
• Генчо Стоев (1925 – 2002) – писател;
• Димитър Лавчев (р. 1952) – виртуозен гъдулар, свирещ народни мелодии, известни като „плачещата гъдулка“;
• Димитър Марашлиев (р. 1947) – футболист;
• Живко Гарванов (1934 – 1998) – актьор и киноартист;
• Михаил Мутафов (р. 1947) – актьор;
• Пепа Николова (1946 – 2006) – актриса;
• Йорданка Кузманова (1938) – актриса;
• Груйчо Дочев (р. 1934 – 2014) – певец на български народни песни;
• Стефан Ботев (р. 1968) – щангист, олимпийски шампион;
• Стоян Стоев (1941 – 2000) – актьор;
• Петър Льондев (р. 1936) – композитор;
• Милко Петров (1928 – 2011) – лекар и цигулар;
• Артин Потурлян (р. 1943) – композитор;
• Георги Николов (р.1955) – писател;
• Гриша Трифонов (р.1955) – писател и бард.

Други

През Харманли по своя път е минал Христо Стоичков. Той играе футбол в Харманли от 1982 г. до 1985 г. Пристига като млад юноша и скоро започва да играе в отбора под ръководството на треньора Сава Савов, който от своя страна допринася изключително много за развитието на футбола в Харманли.

Дълго време стопанското развитие на града се ръководи от Ангел Бонев, при когото са създадени хотелският комплекс с ресторант в центъра на Харманли, универсалният магазин, търговският комплекс „Изворът на белоногата“ край града, ресторант „Приказките“ в местността „Дефилето“, търговското предприятие на града и валутният магазин на международния път.

Литература

В Харманли се провежда конкурсът „Поети с китара“, на който поети представят своите творби под съпровод на китара.

От харманлийското село Доситеево произхожда поетът и писател Янко Добрев. През целия си живот той пресъздава селската романтика на родния си край – покрайнините на Източните Родопи, Южния Сакар, далечните западни краища на Странджа, Тракия покрай Марица. Интересна сбирка от Янко Добрев е „Под воя на кучетата“.

В Харманли са родени множество млади литературни творци – поети и писатели, някои от които творят през целия си живот. Мястото и природата предразполагат към свобода на духа и тялото.

Други

Градът е намерил място в произведението на Петко Р. Славейков „Изворът на белоногата“. Поемата е посветена на чешма близо до Харманли. Свързана е с обичая да се вгражда сянката на най-паметната мома в града.

Към 2017 г. в Харманли има бежански лагер.

Заливът Харманли на остров Тауър в Антарктика е наименуван в чест на град Харманли.

Кухня

Местната кухня не може да се нарече типично българска. Ястията на местните хора са резултат от смесване на български, гръцки и турски рецепти, от които се е получила една смайваща мешаница и най-добре е сякаш човек да обиколи селата около града, за да се запознае с местната кухня.

Култово ястие е така нареченият тавалък, който може да представлява най-различни ястия, сготвени в тава, които после се ядат направо от тавата, като всички на трапезата се нареждат в кръг наоколо. Предпочитани тавалъци са пиле с ориз, пиле с ориз и зеле, пиле с картофи, пиле с ориз и спанак. Едва ли може да се намери тавалък в ресторант или механа в града, но може да се опита в почти всяка къща, където често се яде заедно с голяма купа шопска салата, туршия от чорбаджийски чушки или каквато и да е туршия.

Вижте също

• кметове на Харманли

Външни препратки

• Сайт на община Харманли
• Динков, Кирил. Харманли. Градът край извора на белоногата, София 1985