Направо към съдържанието

Шангри Ла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жонгдян в Юннан

Шангри-Ла (на английски: Shangri-La, на български се среща изписано и без тире) е въображаемо място, което би трябвало да се намира в Хималаите или по-точно в Тибет. В западната култура понятието е въведено от английския писател Джеймс Хилтън в романа му „Изгубеният хоризонт“ (Lost Horizon), издаден през 1933 г.

Тамошните монаси, в по-голямата си част произлизащи от западните страни и западните културни кръгове, живеят отделени от останалия свят по собствена воля и достигат библейски старини. Техният начин на живот и дневен режим са отричане на бързането на цивилизацията, без да се отказват обаче от всекидневни удобства. Живеещите в манастира очакват апокалиптичен край на човечеството и се възприемат като единствените пазители на културата и знанието.

Когато Хилтън измисля името Шангри-Ла за неизвестната страна, в която се развива действието на приключенския му роман „Изгубеният хоризонт“, той въобще не подозира, че е подарил на родния си език име, което ще се превърне в синоним за прекрасна страна-утопия. Романът на Хилтън, писан в началото на 30-те години на XX в. и адаптиран във филм, издаден през 1937 г., разпалва въображението на читателите. Сред тях има такива, които вярват, че Шангри-Ла съществува, а не е просто художествена измислица.

Малката страна, в която в романа на писателя попадат двама пилоти, претърпели авария, била разположена в недостъпен за изследователите район в Тибет. Там, на върха на висока планина, се намирал тайнствен манастир, обитаван от 50 будистки монаха (лами), които търсели знания и овладявали мистични изкуства.

Начело на монасите стоял Върховния лама, който бил открил тайната на дълголетието и умеел да предсказва бъдещето. Според едно негово пророчество на страната предстояли много трудности, варварски нашествия и природни бедствия.

В много източни легенди е позната легендата за изгубения земен рай. Ръководейки се от принципа „умереност във всичко“, ламата управлявал своята общност, наброяваща 1000 местни жители, в която царували мир и съгласие. В долината Шангри-Ла имало златоносна жила, която осигурявала препитание на монасите. На никой от тях не било позволено да напуска долината, затова местните жители разменяли злато за стока с търговците на специални пазари, разположени в пределите на Шангри-Ла.

Самата идея за съществуването на Шангри-Ла не е нова – в много източни легенди е позната легендата за изгубения земен рай. В най-ранните будистки писания се споменава земята Чанг Шамбала, считана за източник на древна мъдрост.

В Китай съществувало поверието, че в подножието на Кунлунската планина е скрита долина, в която в абсолютна хармония живеят безсмъртни хора. Индийците търсели на север от Хималаите обителта на „съвършените“, наричана Калапа.

Ако страната Шангри-Ла не е мит, а реалност, то едно от най-вероятните места, където тя може би се е намирала, е Тибет, от незапомнени времена разпалващ въображението на хората. В записки на европейски пътешественици преди векове е отбелязано, че тибетските монаси притежавали свръхестествени сили. Считало се например, че последователите на учението „пунг гон“ могат да преодолеят силата на земното притегляне и да преминават в пространството с удивителна скорост.

Шангри-Ла остава една мечта – за царство на блажения покой, където се изпълнявали всички човешки желания. Пътешественицата Александра Давид-Неел, която в началото на XX век живее 14 години в Тибет, твърди че е видяла лама (монах), който се придвижвал с невероятна скорост, като при това дори не бягал. „Сякаш не се движеше по земята, а се придвижваше с гигантски скокове!“, твърди пътешественицата.

Подобно необяснимо явление наблюдава и руският пътешественик и художник Николай Рьорих, който много пъти е посещавал Тибет и описва видяното в книгата си „Шамбала“, издадена през 1930 г. Шамбала се превръща в символ на изгубената страна Шангри-Ла.

Идеята за господстваща раса, надарена с мистически сили и свръхестествени способности, се оказва привлекателна както за окултистите, така и за нацистите, които с всички средства дори в 1945 г. търсели тази тайнствена страна и обител. Не е известно да са я открили, а Шангри-Ла остава една мечта – за царство на блажения покой, където се изпълнявали всички човешки желания.

pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy