Направо към съдържанието

Западни Карпати

Западни Карпати
Изглед от Татрите
Изглед от Татрите
49.1672° с. ш. 20.1311° и. д.
Местоположение на картата на Европа
Общи данни
Местоположение Словакия
 Полша
 Чехия
 Унгария
 Австрия
Част отКарпати
Най-висок връхГерлаховски щит
Надм. височина2655 m
Подробна карта
Западни Карпати в Общомедия

Западните Карпати (на словашки: Západné Karpaty; на полски: Karpaty Zachodnie; на чешки: Západní Karpaty; на унгарски: Északnyugati-Kárpátok; на немски: Westkarpaten) са една от трите части на планинската система на Карпатите, простиращи се на територията на Словакия, Полша, Чехия, Унгария и Австрия. Простират се от югозапад (при град Братислава) на североизток и изток на протежение около 400 km и ширина над 200 km до Таличкия проход (49°22′00″ с. ш. 21°06′00″ и. д. / 49.366667° с. ш. 21.1° и. д.), който ги отделя от Източните Карпати. Максимална височина връх Герлаховски щит (2 655 m). (49°10′02″ с. ш. 20°07′52″ и. д. / 49.167222° с. ш. 20.131111° и. д.), издигащ се в планината Татри, на територията на Словакия.[1]

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Планинската система на Западните Карпати представляват изпъкнала на северозапад дъга, дълга около 400 km. На изток граничи с Източните Карпати, на север с Малополските възвишения, на северозапад със Судетите, от която ги отделя седловината Моравски врата, на югозапад с Виенската котловина и на юг със Среднодунавската низина.[2] Състоят се от няколко хребета и изолирани масиви и се разделят на две основни вериги Външни Западни Карпати на север и по-ниските Вътрешни Западни Карпати на юг.

Външни Западни Карпати

[редактиране | редактиране на кода]

Външните Западни Карпати са съставени от следните планини и планински масиви:

Вътрешни Западни Карпати

[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешните Западни Карпати са съставени от следните планини и планински масиви:

Геоложки строеж, релеф полезни изкопаеми

[редактиране | редактиране на кода]

Планината е изградена основно от гранити, гнайси и други кристалинни скали, а също варовици и са разделени от дълбоки котловини. За високите части са характерни алпийските форми на релефа и ледникови езера. Южните (Вътрешни) Западни Карпати образуват средновисоки масиви с плоски върхове, изградени освен от кристалинни също и от вулканични породи и варовици (Словашки Рудни планини, Щявницка планина, Бюк, Матра и др.). Разработват се находища на железни, манганови, медни и други руди.[1]

Територията на Западните Карпати принадлежи към три водосборни басейна. Целите Вътрешни Западни Карпати и южните и западните склонове на Външните Западни Карпати принадлежат към водосборния басейн на река Дунав. От тях водят началото си реките Вах, Нитра, Хрон, Шайо, Хернад и др. Северните склонове на Външните Западни Карпати се отводняват от реките принадлежащи към водосборния басейн на ВислаВисла, Сола, Скава, Раба, Попрад и др., а северозападните – към водосборния басейн на река Одра – Лубина, Остравице, Олше и др.[1]

Растителност, животински свят

[редактиране | редактиране на кода]

Ниските части на склоновете са заети от широколистни и смесени гори (предимно дъбови и букови), северните склонове и средновисоката зона – от смесени и иглолистни гори, а най-високите части – от алпийски пасища. Срещат се мечки, благороден елен, сърна, дива свиня, вълк, рис и др.[1]

  1. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Западные Карпаты, т. 9, стр. 343-344
  2. Vladár, J. 1982: Encyklopédia Slovenska. VI. zväzok T-Ž. Bratislava, Veda, с. 497
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy