Първа битка при Аламейн
| Първа битка при Аламейн | |||
| Втора световна война Северно Африканска кампания | |||
 Британска пехота заела укрепена позиция край Аламейн, 17 юли 1942 година. | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1 юли – 27 юли 1942 г. | ||
| Място | Аламейн, Египет | ||
| Резултат | тактическо равенство, стратегическа победа на съюзниците | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Първа битка при Аламейн в Общомедия | |||
| |||||
Първата битка при Аламейн 1 юли–27 юли 1942 година е сражение между силите на Оста командвани от Ервин Ромел и Съюзниците, командвани от Клод Окинлек. Тази битка спира най-далечното (и последно) настъпление на силите на Оста в Египет. Аламейн се намира на 80 километра от Александрия.
Предварителни действия
[редактиране | редактиране на кода]Отстъпление от Газала
[редактиране | редактиране на кода]След загубата в Битката при Газала през юни 1942 година, 8-а армия отстъпва от линията при Газала до Марса Матрух, приблизително на 100 мили зад Египетската граница. На 25 юни генерал Клод Окинлек, главнокомандващ на войските в Близкия изток освобождава генерал Нийл Ричи и поема командването над 8-а армия. Той решава да не търси директен сблъсък при Марса Матрух, тази позиция е с открит ляв флаг на юг, нещо от което Ромел се възползва при Газала. Той решава да се изтегли още 100 мили на изток в близост до Аламейн на Средиземноморския бряг. Само 40 мили (60 км) на юг от Аламейн се намират стръмните склонове на обширната депресия Катар, която не позволява използването на танкове в десния фланг и ограничава ширината на фронта, който трябва да се защитава.
Битка при Марса Матрух
[редактиране | редактиране на кода]Докато вървят подготвителни работи по позициите край Аламейн, Окинлек провежда забавящи операции първо при Марса Матрух на 26 юни, а след това при Фука на 27 юни. Промяна на заповедите в последния момент води до объркване в предните формации (10-и корпус и 13-и корпус), между желанието да нанесат поражения на противника, да не попаднат в капан при позицията при Матрух и да отстъпят организирано. Това води до слаба координация между двата челни корпуса и частите в тях. 2-ра новозеландска дивизия се оказва обкръжена от 21-ва танкова дивизия при Минкар Каим, но успява да пробие обкръжението през нощта на 27 юни и да се присъедини към останалата част на 13-и корпус при позициите край Аламейн, без сериозни загуби.[2] Отстъплението на 13-и корпус оставя южния фланг на 10-и корпус открит и пътят им за отстъпление под опасност. На тях също им се налага да бягат и в процеса понасят тежки загуби, включително загубата на индийската 29-а пехотна бригада при Фука.
Защита на Аламейн
[редактиране | редактиране на кода]Окинлек създава силна защита във всеки край на линията Аламейн (там са разположени свежите 1-ва южноафриканска дивизия и 2-ра новозеландска дивизия, които не са участвали в Битката при Газала) и ги съединява със серия от изкопни защитни и оръдейни позиции. В центъра на линията, а зад него хребета Рувейсат, се намира възвишение с отвесни склонове, което контролира позициите от двете страни.[3]
Когато силите на Ромел достигат позицията Аламейн 30 юни, в допълнение на двете дивизии в краищата на защитната линия, е изпратена индийската 18-а пехотна бригада, от индийската 8-а пехотна дивизия в Ирак, с поддържаща артилерия. Тяхната цел е да заемат позиции при Деир ел Шейн, четири мили на северозапад от западния край на хребета Рувейсат. Те пристигат на 28 юни и въпреки 48 часа непрестанна работа, късната доставка на тежка изкопна екипировка и мини означават, че позицията все още е била уязвима от бронетанкова атака[4]. През това време частите, които са били отговорни за забавяне на противника, са все още дезорганизирани и се нуждаят от още 24 часа преди да са готови да се върнат в битка.
Военни действия
[редактиране | редактиране на кода]На 30 юни Ромел атакува първо по крайбрежието, но е отблъснат от 1-ва южноафриканска дивизия[5].
След 9 часа сутринта на 1 юли танкова армия Африка атакува Деир ел Шейн. Индийската бригада устоява цял ден в безнадежден опит да спре противника, но вечерта позицията им е превзета. Това дава време на Окинлек да организира смесена бойна група от пехота и артилерия от елементи на индийската 10-а пехотна дивизия, която е била разположена в делтата на Нил за възстановяване. Те са разположени в западния край на хребета Рувейсат и посрещат атаката започнала в 10:00 часа на 2 юли. Последователните опити на танковете на Оста са отблъснати и след залез те се оттеглят. През нощта на 2 юли тази позиция е допълнително подкрепена.[6]
За да намали напрежението в десния фланг и център защитната линия Окинлек стартира контраатака от позицията Катар (наричана още Капонга от новозеландците) на 3 юли. Атаката се води от новозеландската дивизия, индийската 9-а пехотна бригада (от 5-а пехотна дивизия) и 7-а моторизирана бригада срещу северния фланг на Ромел. След три дни тежки боеве те почти достигат Деир ел Шейн. През това време Ромел решава да прегрупира изтощените си части и да се окопае. Бойното поле става статично и е трудно за всяко от двете страни да реализира прогрес.[7]
Войските на Ромел страдат от дългите снабдителни линии. Съюзническите въздушни сили се концентрират върху уязвимите и продължителни продоволствени линии, докато британските мобилни колони се придвижват на запад и атакуват от юг, като внасят безпорядък в задните ешелони на Оста.[8] Ромел не може да си позволи тези загуби, след като доставките от Италия са значително намалени (през юни той получава 5000 тона припаси в сравнение 34 000 тона през май, и 400 превозни средства сравнени с 2000 през май)[9] През това време 8-а армия се организира и възстановява, облагодетелствани от по-кратките комуникационни линии. Нови 6 фунтови противотанкови оръдия пристигат в големи количества, за да заменят неефективни 2 фунтови. На път са и танкове Шърман (танк) със 75 мм си оръдие.[10] До 4 юли 9-а австралийска дивизия се завръща на защитната линия, а на 9 юли индийската 5-а пехотна бригада се завръща и поема позиция на Рувейсат. По същото време изтощената индийска 5-а пехотна дивизия е подсилена със свежата индийска 161-ва пехотна бригада.[11]
Окинлек атакува отново на 10 юли при Тел ел Еиса на север и пленява над 1000 войника. Ответната контраатака на Ромел постига малко. Окинлек атакува отново в центъра при хребета Рувейсат, провеждат се две битки (Първа и Втора битка при Рувейсат на 14 юли и 22 юли). И двете са неуспешни, закъснялото бронетанково подкрепление на пехотните части по време втората битка води до загубата на 700 войника. Отличителна черта на първата битка е резултата от сражението между 21-ва танкова дивизия и индийската 5-а пехотна бригада, чиито 2 фунтови противотанкови оръдия са заменени с новите 6 фунтови. Те се оказват много ефективни и унищожават 24 от атакуващите танкове преди те да се оттеглят.[12]
Въпреки това, Окинлек е решен да си запази инициативата и нарежда две нови атаки на 27 юли. Едната е на север при Тел ел Еиса и е провал. Другата, насочена към Митеирия е по-пагубна, тъй като минните полета не са разчистени и пехотата остава без бронетанкова поддръжка, когато се изправя срещу германската контраатака.
8-а армия е изтощена и на 31 юли Окинлек нарежда края на офанзивните операции и заздравяване на защитните позиции, за да могат да посрещнат евентуална контра офанзива.
Последствия
[редактиране | редактиране на кода]Битката довежда до патово положение, но настъплението на Оста към Александрия (а след това и към Кайро) е спряно. 8-а армия понася загуби над 13 000 войника през юли (включително 4000 от новозеландската дивизия и 3000 от индийската 5-а пехотна дивизия), но пленява 7000 войника и нанася тежък удар на силите на Оста, както на войници, така и на бронетехника.[1]
В началото на август Уинстън Чърчил и генерал Алън Брук, британският главнокомандващ, посещават Кайро на път за срещата им с Йосиф Сталин в Москва. Те решават да заменят Окинлек и назначават командващия на 13-и корпус генерал-лейтенант Уилям Гот за командващ на 8-а армия, а генерал сър Харолд Алекзандър за главнокомандващ на войските в Близкия изток. Персия и Ирак е предстояло да бъдат отделени в отделно командване и на Окинлек е предложен поста на главнокомандващ (който той отказва).[13] Но Гот бива убит по пътя към назначението си, когато транспортният самолет, с който пътува, е прихванат от Месершмит и той е прострелян в сърцето.[14] Генерал-лейтенант Бърнард Монтгомъри е назначен на негово място.[1]
Вторият опит на Ромел да заобиколи или пробие отбраната е отблъснат в Боя при Алам Халфа през август - началото на септември. През октомври 8-а армия решително побеждава силите на Оста във Втората битка при Аламейн.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Alanbrooke, Field Marshal Lord и др. War Diaries 1939-1945. Re-edited edition. London, Phoenix Press, 2002, [1957]. ISBN 1-84212-526-5.
- Clifford, Alexander. Three Against Rommel: The Campaigns of Wavell, Auchinleck and Alexander. London, George G. Harrap & Co., 1943.
- Mackenzie, Compton. Eastern Epic. London, Chatto & Windus, 1951.
- Scoullar, Lt.-Col. J.L. и др. The Official History of New Zealand in the Second World War 1939–1945; The Battle for Egypt: The Summer of 1942 // Historical Publications Branch, Wellington, 1955. Посетен на 2 ноември 2007.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Compton Mackenzie, стр. 589
- ↑ Официална история на Нова Зеландия през Втората световна война 1939-1945; Битката за Египет, Глава 10, 11 и 12.
- ↑ Compton Mackenzie, стр. 580
- ↑ Compton Mackenzie, стр. 580 – 581
- ↑ Compton Mackenzie, стр. 581
- ↑ Compton Mackenzie, стр.581 – 582
- ↑ Compton Mackenzie, стр.582 – 583
- ↑ Alexander Clifford, p.285
- ↑ Официална история на Нова Зеландия през Втората световна война 1939-1945; Битката за Египет, стр. 79
- ↑ Alexander Clifford, стр.294
- ↑ Compton Mackenzie, стр. 583
- ↑ Compton Mackenzie, стр. 587
- ↑ Alanbrooke, p.294
- ↑ Alexander Clifford, стр.296
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Аламейн
- 1-ва битка при Аламейн безплатна/образователна игра
- Алам Халфа и Аламейн
- Музей на кралските инженерни части Архив на оригинала от 2009-05-03 в Wayback Machine. Кралските инженерни части и Втората световна война (Поставяне и разчистване на мини при Аламейн)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата First Battle of El Alamein в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |