Направо към съдържанието

Щипяни

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Щипяни или по-старо щиплии (единствено число щипянец, щипянка, щипянче, щиплия, на македонска литературна норма: Штипјани) са жителите на град Щип, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Щип

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
Антон Джамбазов

Б

[редактиране | редактиране на кода]

В

[редактиране | редактиране на кода]

Г

[редактиране | редактиране на кода]
  • Гано Рибарски, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[12]
  • Георги Гочев (1878 – 1942), български революционер
  • Георги Здравев (1883 – 1928), български политик, деец на БЗНС
  • Георги Камчев, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[13]
  • Георги Сачев (1886 – 1958), български просветен деец и медик
  • Григор Бурев, български революционер, учител в Кочани и член на околийския революционен комитет в 1898 година.[14]
  • Григор Гърличков (1861 – 1935), български ветеринарен лекар
  • Григор Хаджикимов (1893 – 1965), български революционер, деец на ВМРО;
  • Георги Османков (? – след 1944), български пердприемач и общественик
  • Георги Попянев (1886 – 1965), български революционер, деец на ВМРО[15]
  • Григор Здравев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[16]
  • Гьошо Пачаваров (Гьоше Пачаврата) (? – 1902), деец на ВМОРО[2][3][17]
  • Гьошо Икономов, деец на ВМОРО
  • Гьошо Стоименов (1896 – 1922), деец на ВМРО, убит през декември 1922 година от органи на българската полиция.[18]

Д

[редактиране | редактиране на кода]

Е

[редактиране | редактиране на кода]
  • Екатерина Александрова Ципушева (1879 – 1967), българска учителка и революционерка
  • Елена Иванова Генчева, омъжена в Горна Бела речка, дългогодишна учителка, участничка в Септемврийското въстание, авторка на спомени[22]
  • Елена Константинова (Коцева) Мазнева-Накашева (1892 – 1969, Ню Йорк), завършила с отличие Солунската гимназия, съпруга на Панчо Накашев, общественичка
  • Емануил Развигоров (1866 – 1919), български революционер
  • Емануил Чучков (1901 – 1967), югославски политик;
  • Емилия Рамбабова (р. 1977), зъболекарка и политик от Северна Македония
  • Ефрем Стоилков (Стойманов), български учител в родния си град след 1830 година и в Куманово около 1866 година, по-късно е ръкоположен за свещеник[23]
  • Ефрем Чучков (1870 – 1923), български общественик

Ж

[редактиране | редактиране на кода]

З

[редактиране | редактиране на кода]
  • Зоран Костовски (1968 – ), общински съветник и председател на ВМРО – НП в Щип. Един от първите, които издигат плочата на Тодор Александров в щипското Ново село след разпада на Югославия и пръв изнася слово в памет на Александров след промените.

И

[редактиране | редактиране на кода]

Й

[редактиране | редактиране на кода]

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ката Коцева Нушева, на 72 години към 19 февруари 1943 година, българска революционерка, деятелка на ВМОРО, активна членка за освобождаването на Македония и присъединяването към България. Осъдена е от новите сръбски власти на 5 години строг тъмничен затвор, заради убийството на генерал Ковачев, изтезавана в затвора. Като деятелка за освобождението на Македония получава парична помощ от министъра на здравето в София. На 19 февруари 1943 година, като жителка на Щип, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[31]
  • Катарина Костадинова Джидрова (1878 – ?), по баща Бояджиева, българска учителка и революционерка от ВМОРО
  • Кирил Глигоров (1903 – 1924), български революционер
  • Киро Глигоров (1917 – 2012), президент на Северна Македония
  • Киро Паунов Ацков (10.04.1871 – ?), български революционер, терорист на ВМРО (Иван Михайлов)[32]
  • Црън Киро, терорист на ВМОРО[33]
  • Кольо Гюрков (1882 – след 1945), български революционер
  • Коле Кюлюмов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с бронзов медал „За заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[34]
  • Константин Анастасов, автор на „Кратко описание на святите двадесят монастири в Атонската гора. Заради поклонниците, що идат на Свята гора, и за ония, които желаят да знаят чудесата, що са по святогорските монастири. Издал Константин Анастасов от Щип. Издание трето. Цариград, в печатницата на Т. Дивитчиана, 1866“[35]
  • Константин Живков (р. 1870), български военен деец
  • Константин Шекеринов, български учител в Щип между 1874 – 1883 година[36]
  • Коста Атанас (1797 – пр. 1865), български революционер, участник в Гръцката война за независимост
  • Коста Балабанов (р. 1929), общественик от Северна Македония, сътрудник на югославските тайни служби
  • Коста Яневски (р. 1950), северномакедонски политик
  • Костадин Арсов, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[37]
  • Костадин войвода, български хайдутин, действал с чета в Югозападна България през втората половина на XIX век[38]
  • Костадин Маджунков, български просветен деец
  • Коце Гочев – Адвоката (1850 – 1915), български революционер
  • Коце Лазаров (? – 1903), български революционер
  • Коце Щипянчето (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал в сражение със сърбите в местността Борила, Прилепско[39]
  • Крум Банов, български революционер, деец на ВМРО[40]

Л

[редактиране | редактиране на кода]
Животописна бележка на Лазар Донев Гацов към молбата на баща му за българска народна пенсия, 29 април 1943 година
  • Лазар Донев Гацов, арестуван след убийството на Стоян Мишев в 1924 година, осъден на 20 години, лежал 4 години във вериги в Лепоглава и умрял;[41][42][43] на 29 април 1943 година баща му Доне Деянов Гацов, живеещ в Щип, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[41]
  • Лазар Кльонков (1880 – 1956), български революционер, войвода на ВМРО
  • Лазар Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[11]
  • Лазо Толев, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Георгиев[44]
  • Любомир Здравев, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[45]
  • Любомир Милетич (1863 – 1937), български учен
  • Любомир Тодоров Александров (10 септември 1914 – ?), завършил в 1942 година география в Софийския университет[46]
  • Любчо Георгиевски (1966 – ), българин, политик от Северна Македония
  • Любчо Гроздев (1930 – 1989), политик от Социалистическа република Македония
  • Любчо Йордановски (1953 – ), политик от Северна Македония

М

[редактиране | редактиране на кода]

Н

[редактиране | редактиране на кода]

П

[редактиране | редактиране на кода]
  • Панайот Манов, (1867 – 1931), български революционер
  • Пане Гочев, български революционер, деец на ВМОРО, обесен[8]
  • Пане Прошев (1866 – ?), български революционер
  • Пано Иванов Поляка, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[13][13]
  • Пано Младчев, (1880 – ?), български революционер
  • Панче Гюрков (1894 – ?), български печатар
  • Панче Кралев (р. 1981), политик от Северна Македония, министър
  • Панчо Йосков (1897 – ?), български офицер, полковник
  • Панчо Ефремов Юруков (1903 – 1982), емигрирал в 1913 г. в София, печатар, член на БКМС от 1919 г., на БКП от 1945 г., автор на спомени[63]
  • Панчо Лазаров (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[64]
  • Панчо Михайлов (1896 – 1965), български белетрист
  • Панчо Михайлов (1891 – 1925), български революционер и поет
  • Панчо Накашев (1881 – 1962), български общественик, първият аптекар на Медицинския факултет в София (Александровска болница), деец на ВМРО
  • Панчо Тодоров (1893 – 1933), български революционер от ВМРО
  • Панчо Тошев (1894 – 1942), деец от ВМРО, депутат в XXIII ОНС (1931 – 1934) и окръжен пълномощник на ЦК на ВМРО за Пиринска Македония
  • Петър Гушлев, български революционер, деец на ВМОРО
  • Петър Джидров (1876 – 1952), български политик
  • Петър (Петре) Жабата, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Мише Развигоров[13], убит преди 1918 г.[2]
  • Петър Завоев (1880 – 1969), български публицист
  • Петър Колев (р. 1986), македонски политик, публицист и пробългарски активист
  • Петър Коцев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев[65]
  • Петър Чачаров, български фолклорист от края на XIX и началото на XX век
  • Петър Прошев (Пешо Прошев), български революционер, член на Щипския околийски комитет на ВМОРО през 1904 година[66][67]
  • Плиска Манасиева (р. 1950), студентка, арестувана от сърбокомунистите заедно с баща си Тодор заради пренесените в СР Македония български учебници и книги, и през 1970 година осъдена на година и половина затвор[68]
  • Псалтир Никевски, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[12]

Р

[редактиране | редактиране на кода]

С

[редактиране | редактиране на кода]

Т

[редактиране | редактиране на кода]

Ф

[редактиране | редактиране на кода]

Х

[редактиране | редактиране на кода]

Ц

[редактиране | редактиране на кода]

Ю

[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Щип

[редактиране | редактиране на кода]
  • Александър Попанастасов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[80]
  • Ефто Димитров, IV опълченска дружина, живущ в София;
  • Иван Апостолов, постъпил в Българското опълчение на 13 май 1877 година, IV дружина, II рота. Убит през август 1877 година.[81]
  • Михаил Минев, родом от Ново село, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[82]
  • Михаил Николаев, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[82]

Македоно-одрински опълченци от Щип

[редактиране | редактиране на кода]
Заявление от Борис Андонов Шандаров за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 3 юни 1934 г.
  • Александър (Алекса) Стоянов Максимов (1878 – след 1943), работник, III отделение, служи като тръбач в 3-та рота на 3-та солунска дружина, 15-а щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен;[83] на 13 март 1943 година, като жител на Бургас, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[84]
  • Атанас Алексиев, 40-годишен, земеделец, 2 рота на 13 кукушка дружина, убит на 17 юни 1913[85]
  • Борис Андонов Шандаров, 24-годишен, жител на София, шивач, прогимназиално образование, четата на Иван Бърльо, инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 14 воденска дружина[86]
  • Васил Арсов, четата на Коста Христов Попето, четата на Тодор Александров[87]
  • Владимир Александров, жител на София, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[88]
  • Григор Александров, 2 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[88]
  • Димитър Александров, 13 кукушка дружина[88]
  • Димитър Арсов, жител на Балбунар, Нестроева рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал[89]
  • Иван Шекеринов, 45-годишен, жител на Кюстендил, обущар, I клас, 1 рота на 7 кумановска дружина[90]
  • Йордан Шекеринов, 40-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина[90]
  • Марко Кузин, 28-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Иван Бърльо[91]
  • Мише Апостолов, 30-годишен, надничар, грамотен, четата на Иван Бърльо[92]
  • Никола Андонов, 24-годишен, шекерджия, IV отделение, четата на Гоце Бърдаров, 3 рота на 14 воденска дружина[93]
  • Никола Андонов, 28 (29)-годишен, шекерджия, I клас, 4 рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ IV степен[93]
  • Пане (Панче) Александров, 20 (21)-годишен, дърводелец, III отделение, Нестроева рота на 3 солунска, 15 щипска дружина[85]
  • Панче Алексиев, Нестроева рота на 3 солунска дружина.[94]
  • Панче Андонов, 27-годишен, сладкар, IV клас, 3 рота на 3 солунска дружина, 15 щипска дружина[93]
  • Петър К. Бабамов, 30-годишен, чиновник, търговец, IV клас, Нестроева рота на 3 солунска дружина, 15 щипска дружина[95]
  • Сандо (Санде) Здравев, 55-годишен, бакалин, грамотен, 15 щипска дружина.[96] Деец на ВМОРО[97]
  • Симеон Коцов Байков, 20-годишен, дограмаджия, грамотен, четата на Иван Бърльо, 15 щипска дружина[98]
  • Славе Александров, 4 рота на 3 солунска дружина[85]
  • Славко Гърличков, 30-годишен, чиновник, 15 щипска дружина.[99] 1941 година е избран за председател на шипското настоятелство на Илинденската организация, същата година влиза в Щипския изпълнителен комитет на Българските акционни комитети.[100]
  • Тоде Митев Абагазов, 36-годишен, обущар, I клас, 15 щипска дружина[101]
  • Тодор Янев (1887 – ?), 2 рота на 3 солунска дружина. През ноември 1912 година е назначен за войвода на чета в Малгара, Източна Тракия[102]
  • Христо Коцов Байков, 25-годишен, дограмаджия, грамотен, четата на Иван Бърльо, 15 щипска дружина[98]

Починали в Щип

[редактиране | редактиране на кода]
  • Александър Абаджиев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[103]
  • Александър Георгиев (Санде Чолака, ? – 1908), български революционер
  • Александър Малинов (? – 1904), български революционер, загинал в Ново село
  • Анастас Николов (? – 1920), български зограф
  • Апостол Поликарев, български духовник
  • Белю Киров Киров (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[104]
  • Васил Марков Марков (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[105]
  • Васил Хаджикимов (1903 – 1992), български революционер, деец на ВМРО (обединена) и на ВМРО, починал в Ново село
  • Вера Циривири (1920 – 1944) – югославска партизанка и деятелка на НОВМ
  • Владимир Живков (? – 1910), български духовник и революционер
  • Георги Чобанов Димитров (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[106]
  • Дафко Данаилов (1892 – 1982), български революционер от ВМОРО и ВМРО
  • Димитър Иванов Бояджиев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[107]
  • Димитър Митрев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[108]
  • Желю Ив. Кирилчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война, при Ново село[109]
  • Иван Дамянов Михайлов (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[110]
  • Иван Неделчев Кехайов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[111]
  • Кирил Григоров (1903 – 1925), български революционер
  • Колю Енев Минев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[112]
  • Костадин Раев Стоев (1920 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[113]
  • Константин Койчев Чаролозов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[114]
  • Константин Цанев Бояджиев (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война при Ново село[114]
  • Матей Семков Коджатонов (1923 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[115]
  • Мише Развигоров (1873 – 1907), български революционер
  • Никола Михайлов Панов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[116]
  • Никола Панчев Панчев (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война, при Ново село;[117]
  • Никола Сарафов (? – 1921), български революционер
  • Петър Грабов – Жабата (? – 1907), български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров[118]
  • Саватие Гърбич (30 юли 1868 – 18 февруари 1915), сръбски учител, преводач, писател[119]
  • Славчо Стоименски (1921 – 1943), югославски партизанин, народен герой на Югославия
  • Стайко Филипов Филипов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[120]
  • Стоян Янков (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[121]
  • Тодор Николов Ангелов (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[122]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 508 - 509.
  2. ↑ а б в г д е Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.
  3. ↑ а б в г д е ж з и Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
  4. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 702.
  5. ↑ Андрея Арсов // sofiapomni.com. Посетен на 2 октомври 2023.
  6. ↑ ДА – Хасково, фонд 714К, опис 1, а.е. 76, л. 13
  7. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 5
  8. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
  9. ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 3232854973. с. 328. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  11. ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  12. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
  13. ↑ а б в г д е ж „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 23.
  15. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
  16. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
  17. ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 512.
  18. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
  19. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 66.
  20. ↑ I documenti diplomatici italiani: 1896-1907. v. 1. 10 marzo 1896 - 30 aprile 1897. Commissione per la pubblicazione dei documenti diplomatici, 1972. с. 360. Посетен на 2023-12-08.
  21. ↑ Пасков, Румен. Борис Сарафов, 1872-1907. Биография. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996. с. 111. Посетен на 2023-12-08.
  22. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 99. Посетен на 25 август 2015.
  23. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 620, 623.
  24. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  25. ↑ Митриновић, Чедомил М. Прво југословенско Народно претставништво изабрано 8. новембра 1931. године. Београд, Штампарија Ж. Маџаревић, 1931. с. 128. (на сръбски)
  26. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 72.
  27. ↑ Списък на убити партизани
  28. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 193.
  29. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  30. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  31. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 120.
  32. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 15.
  33. ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 399.
  34. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  35. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 34.
  36. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 710.
  37. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
  38. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 129.
  39. ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  40. ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 943.
  41. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 300.
  42. ↑ Животописна бележка // Струмски. Посетен на 19 август 2022 г.
  43. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 154.
  44. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  45. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  46. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 196.
  47. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
  48. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.
  49. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 62.
  50. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
  51. ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
  52. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 92; ф. 1, оп. 4, а.е 2, л. 67
  53. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
  54. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
  55. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 105.
  56. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  57. ↑ Парцел 29 // София помни. Посетен на 12 януари 2016.
  58. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  59. ↑ а б Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 508.
  60. ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  61. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 602.
  62. ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 814.
  63. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 470. Посетен на 25 август 2015.
  64. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20
  65. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
  66. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 141.
  67. ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 514.
  68. ↑ а б Ташев, Спас. МПО во одбрана на македонските Бугари Тодор и Плиска Манасиеви од Штип // Трибуна, 25.10.2021. Посетен на 10 март 2022 г. (на македонска литературна норма)
  69. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  70. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  71. ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 247.
  72. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 235.
  73. ↑ Парцел 13 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  74. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
  75. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.20
  76. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 60.
  77. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 371.
  78. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 337.
  79. ↑ Иванов, Ил. Училищното дело в гр. Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година // „Илюстрация Илиндень“ IX (9 (89). София, ноемврий 1937. с. 11.
  80. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  81. ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 51 (№ 324).
  82. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  83. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 663.
  84. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 59.
  85. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.
  86. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 802.
  87. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
  88. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  89. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 55.
  90. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 804.
  91. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 391.
  92. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
  93. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
  94. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17. Може би идентичен с Панче Александров.
  95. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
  96. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 268.
  97. ↑ Дино Кьосев, „Гоце Делчев, Писма и други материали, Списъци, стр. 329“
  98. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  99. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 191.
  100. ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 99.
  101. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  102. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 194.
  103. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 9
  104. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 5
  105. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 23
  106. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 122
  107. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 53
  108. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 65
  109. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 60
  110. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 29
  111. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 82
  112. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 33
  113. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 104
  114. ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54
  115. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 114
  116. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 71
  117. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 78
  118. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 78.
  119. ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 86., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  120. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 48
  121. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 170
  122. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 48
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Щипяни&oldid=12381321“.
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy